Аборт. Забременяване и износване след това - Тема 99

Аз също пия мио- и д-хидро (същия като на Файона) , но аз нямам проблем с таблетките. Единствено да добавя, че е добре да се приема сутрин на гладно, поне 40 мин преди кафе и храна. Вечер също преди храна е по-добре.
Мен тази част ме тормози най-много, защото тренирам сутрин, пък без кафе и поне нещо малко за хапване хич не ми е готино. Ама се преживява де.
Калинка, относно инсулина - висок ти е, трябва да го вкараш в норма. Моллова или Яначкова бих казала аз.

Мацето, радвам се, че наминаваш да ни посетиш. При мен не вървят нещата. Две стимулации направихме тази година. От първата имаме един шест дневен бластоцист, от втората нищо. Не реагирам добре на стимулацията, а след нея имам кисти. Първият път имах една, която стоя четири месеца. Не се повлия от Регулон и после някакви други пих и я пунктираха. Вторият път имах цели 5. После останаха две и с Регулон 2 х 1 се изчистиха. Сега вече докторката има план за следваща стимулация, но мен сякаш ме е страх. Няколко вечери, след като се уговорихме, не можах да спя и вероятно ще отложа с няколко месеца. Почнах да ходя на акупунктура. Минах 4 процедури и продължавам с тях. Сега като ги няма кистите, започвам да ходя и на физиотерапия на малък таз. Понеделник имам час за консултация. Това е общо взето при мен.
При теб как са нещата? Как е малкия маймун?

Здравейте, момичета,

минавам през темата да ви вдъхна малко кураж. Преди около година беше моят спонтанен аборт в 6гс, първа и много чакана бременност, след повече от 1,5 г неуспешни опити. Само 1 цикъл след аборта забременях отново, този път успешно. Не губете надежда! На нас нито лекарите, нито форумът тук ни даваха шансове - аз съм с почти изчерпан яйчников резерв (буквално с 4 фоликула в двата яйчника, тогава бях на 32г), с 5 см миома, а мъжът ми с 40% ДНК фрагментации, на почти 40г. Дори бях спряла да пиша в отчетната тема защото получих куп компетентни мнения как с тези ДНК фрагментации няма как да не последва пореден аборт...

Какво ни помогна? Според мен на първо място изчистването на бактерията Уреаплазма Парвум, защото още на първия месец опити след това забременях (с аборта). Пиене на доста добавки (и от двамата) - антиоксиданти, витамини - знаете си, на много места тук са обсъждани в детайл. За ДНК фрагментациите - 5 дни преди полов контакт ММ маструбираше, да е пресен материалът.  Също така посетихме църквата в Асеновград "Успение на Света Богородица" и ни прочетоха молитва за рожба, изядохме и ябълката, която дават. Не съм особено религиозна, но вярвам, че този ритуал също ни помогна.
И не на последно място - започнах да се занимавам с любимо хоби, което ме въодушевяваше и успокояваше.
Нямаме ИР, преди да забременея и двамата спортувахме доста и се хранехме здравословно, ако там имате проблеми - трябва да се оправи на първо място.

Стискам палци на всички, не губете надежда, каквото и да ви говорят лекари, роднини, познати и непознати! Запазете спокойствие, че нещата ще се случат както трябва и когато трябва!

Хайде, като ще даваме кураж и аз да се включа 🌞
 Все се надявам темата да отиде дълбоко в архива, но ...  в крайна сметка това е част от живота и пътя към дете на много от нас,които трябва да минем през това, за да гушкаме мечтаните бебенца.
 
Накратко , сигурно с Мацето сме най-отдавна в темата.Започнах да пиша 2015 г. нямах деца, но имах загубена бременност в 21 г.с. и кюретаж съответно.После забременях с голямото ми момче, което вече е първокласник, бременността хич не беше песен, наложи се да сложим серклаж на горещо и имах вискокорискова тромбофилия, изкарах цяла бременност на инжекции и на легло.В крайна сметка малко по -рано, в 33 седмица, но с перфектни показатели и мерки ,абсолютно здрав се роди моето голямо и много чакано и мечтано дете
Шест години по-късно отново забременях и ... кухо яйце ,изчистих се от самосебе си, без да се налага кюретаж и няколко месеца по-късно забременях отново, точно преди  една година по това време.
На първия преглед отново чух ,че е кухо яйце и пак чакахме да тръгне процес,този филм го бях играла вече.
 Да, обаче кухото ми яйце се оказа ембрионче със сърчице на следващия преглед, на който реално трябваше да решим хапче ли ще пия, или кюретаж ще правим .В последствие на първата фетална ми казаха как бебето е здраво,но отново ще родя преждевременно или зареди прееклампсия (бях с висок риск),или зареди цервикалната недостатъчност, ама поне да се моля да стигна до 28 г.с 😔
След тези думи кардинално смених болницата и в крайна сметка нито едно от тези неща не се сбъдна.
Следих се при АГ, който направи навременен серклаж, следеше кръвоток и бебе ,ангиолог, който се грижеше за правилното дозиране на медикаментите за тромбофилията и кардиолог, който профилактира и прееклампсията (голямо мерене на кръвно падна,даже и холтер ми сложиха в 20 г.с ).
И на 21.06 се роди моето доносено момченце!Невъзможното да бъде доносено според някои специалисти бебе 🍀

Блаходарим ви момичета , имаме голяма нужда от кураж , поне аз . Вярвам че Бог е решил за всеки най - доброто което да му се случи и кога да се случи 🙏
Много здраве на вашите малки пухчета 🥰

Здравейте борбени дами. Искам да ви разкажа моята история, за да вдъхна кураж и вяра на някой от вас.
2019 година родих първото си дете, имах лека и безпроблемна бременност. Забременях отново началото на 2023, но всичко приключи още в 9 г.с. със спряла сърдечна дейност на плода. Проследяващият ме гинеколог ме насочи да си направя изследване за тромбофилия, но ме беше изпратил с препоръки за най-базовия пакет. Тук искам да благодаря на всички момичета, които са запознати с изследванията и съветват всички като мен(незнаещите). По препоръка на няколко съфорумки пуснах разширен панел изследване за тромбофилия и изскочиха доста мутации. Последва консултация с професор Лисичков в София (пак по препоръка на съфорумка), даде ми насоки и след 3 месеца по препоръка на следящия ме гинеколог продължихме с опитите. Пуснах и доста от изследванията на първа страница и се наложи да посещавам и ендокринолог, за да смъкнем ТСХ до 2 - 2.5 преди нова бременност.
И така на 1 януари 2024 видях мечтаните две черти. Веднага започнах с инжекциите НМХ по препоръка на избрания гинеколог и отидох да пусна и кръвен тест, който след 2 дни повторих. На второто изследване на ЧХГ нещата не изглеждаха добре, покачването беше на повече от 72 часа, но чинно си продължих с инжекциите и си чаках часа за гинеколог. В резултат на стреса, че нещата явно пак няма да се получат започнах да вдигам и кръвно, за което кардиолог ми изписа лекарства.
  И така на всеки преглед бях със свито сърце, но вярвах. Вярвах и се надявах, че всичко ще бъде наред. И така след доста инжекции, лекарства, изследвания и консултации всеки месец с различни специалисти, в началото на септември се появи нашето второ чудо ❤️
   С всичко това, което написах искам да вдъхна кураж и сили поне на една от вас - вярвайте, борете се и не се отказвайте. Когато изглежда, че сте стигнали до задънена улица, тогава изгрява слънцето!

Благодаря от сърце за щастливите истории! Надявам се тук все повече да четем такива и нито една за загубено детенце!

Благодаря за темата, за съветите и за радостните истории. Наистина вдъхват надежда, поне за мен. Пожелавам на себе си и на дамите тук догодина да радваме на дечица. Само като го написах мис е напълниха очите ..

Аз също съм с ИР, от юли на ревим и съм от 72 кг, вече 57. От тогава пия и доста добавки - цинк, алфа-липоева киселина, н-ацетил цистеин, Кютен 10, мио инозитол, витамин Б12, Витамин Ц, Витамин Е, Витамин Д, хром, магнезий, омега 3 и последния да затвори вратата. От скоро, по-малко от месец пия и колаген. Имам си разни стресови ситуации, но гледам да минава през едното и така ... От добавките се надявам да има ефект, както и от промяната в храната. Гледам да тренирам от време на време, въпреки че напоследък хич не ми се занимаваше, чета книги. Общо взето силни се надявам от цялата тази промяна в живота ми (както и неизменно на мъва ми, покрай мен да има ефект.)
Не мога да го накарам да пие хапчета и това е, тоест имам предвид някакви добавки и ми се иска да намеря нещо, което да е 1 максимум 2 таблетки, за да не мрънка и да не пропуска да ги пие, защото отделни му е много трудно кое кога да пие, кое с какво. Има моменти, в които сутрин излиза и чак вечерта се прибира, а не яде през това време. От изследванията излезе само ИР като проблем, сега чакам НК клетки да излязат, иначе всичко друго според АГ е супер. Така, че скоро се надявам да се случи и нашия щастлив момент.

FertilAid за мъже, 3 таблетки са на ден, аз карах моя да пие 2 сутрин и 1 вечер.

Здравейте,
Писах в темата и за ЧХГ, но реших да се допитам и до вас.
Накратко: преди 4 месеца ЗЕТ-а ми завърши с кухо яйце. Сега отново съм след ЗЕТ, като този път реших да следя ЧХГ.
Миналия четвъртък (10.10) в 5+2 се видя малък сам. В понеделник (14.10) пуснах ЧХГ-12500 В четвъртък (6+2) бях на преглед и отново се видя пораснал, но празен сак, по препоръка на док пуснах ЧХГ - 23000. Днес пуснах отново и за 48 часа се е качило до 28000.

Не се надявам на чудо с това ЧХГ, нали? Някоя от вас да е следила нива на ЧхГ при съмнение или след това потвърдено кухо яйце?
Благодаря, че ме прочетохте

При мен КЯ се установи на около 3500 ЧХГ, изчакахме 2 седмици да видим ше се появи ли нещо (бях и на циклогест, въпреки че беше спонтанно забременяване), но така и не се видя ембрион. Не знам колко е било ЧХГ след тези 2 седмици обаче. Спрях циклогеста и след 3 дни започна спонтанно чистене.

Minnie, къде ти пунктираха кистата? В Стара Загора ли? От този Регулон ме гони як глад. А си наложих режим за евентуална ИР, въпреки, че резултатите са ми добри. Ще видим какво ще каже новата ендокриноложка. Искам да не се налага до пунктиране на кистата, да се махноса най-накрая с Регулон.

Момичета, имам нужда от Вашата помощ. Вчера отидох на преглед като очаквах да чуем сърцето на бебето за 1ви път. За съжаление вместо на 9 гс, то отговаря на 6 гс без сърдечен ритъм. Лекарката ми каза да спра всичкия прогестерон що пия и да чакам 1 седмица да видим дали ще се изчистя сама. Нищо не тръгва...
На следващия преглед трябва да реша медикаментозен аборт ли ще правя или абразио.
Искам възможно най рано да започнем нови опити, но АГ каза, че след абразио се чака 6 месеца. В интернет чета и други мнения, ако лигавицата е окей.
Някак си не ми се преживява ужаса на медикаментозния аборт, болката и травмата от това сама да си събера абортивния материал за изследване.
Моля за съвет и насоки? Благодаря!

Привет и съжалявам. При мен около седмица до няколко дни след спиране на прогестерона тръгва спонтанния аборт. За 1-2 дни е рано.
Плюсовете на естественото изчистване: няма съществен риск за увреждане на стената на матката или на шийката, инфекция или сраствания. Моята АГ първо изчаква около седмица да видим тръгва ли спонтанно, после се прибягва до допълнителни мерки, ако трябва (медикаментозен опит и накрая кюртаж). При мен за щастие (доколкото може да се каже в такава ситуация) правилно реагира тялото.
Плюсовете на кюртажа: не преминаваш през изхвърлянето на сака.

Имам 4 спонтанни аборта с естествено изхвърляне - 3 със сак, 1 беше биохимична бременност. Не мисля че са по-страшни от кюртажа. И в двата случая ще имаш мъка, гняв, самосъжаление. При кюртажа ще добавиш и притеснението дали после ще имаш проблеми. Аз виждам като плюс на естественото изчистване и възможността да си кажеш “сбогом” с ембриона. Но това е въпрос на психика, все пак (за някои е ок, за други не, тук няма правилно и грешно).

Ако сакът също отговаря на 6гс като размер, имай предвид че не е толкова страшно. Ако отговаря на 9гс е малко по-болезнено. Това мога да споделя като личен опит.

Калестия, съжалявам за това, през което си минала и през съмненията, през които минаваш сега.. При мен с кухото яйце само веднъж пуснах ЧХГ и беше към 3 000, след това не знам до колко стигна, тъй като не съм го мерила. В единствената ми бременност с емрионче ЧХГ вече беше стигнало 16 000 преди първия ми преглед, където в 5+4 се видя ембрионче.

Вели, не е необходимо след абразио да се чака 6 месеца. Следи се с АГ дали лигавицата се е възстановила и понякога дават зелена светлина още след 2 месеца. Аз имам три кюретажа в 6-та седмица - отчасти, за да се избегне болката от самостоятелното изхвърляне, при второто нямах избор, че беше извънматочна, за последното и именно заради събирането на абортивния материал го предпочетох. И при трите възстановяването на лигавицата ми беше много добро и ни казаха, че можем да почнем с опитите още след втория месец.