Да му предложа ли аз?

Малко по-прагматично, но в момента без брак при евентуално наследяване цялото му имущество би отишло при неговото дете. С брак вече и авторката е наследник, съответно и за голямото дете би имало дял.
По-сложни са нещата от обича ме/не ме обича, може просто да иска да подсигури максимално своето дете.

Може да си е променил мнението относно платформите. Може родителите му да не харесват избора му за жена с дете и да не иска да афишира връзката си - това също би било лош сигнал. Може поради друга причина да е резервиран.

Коя е платформата, няма значение, да.
Много хора не носят вече и халка, но че са обвързани го знаят най-близките в обкръжението.

Аз лично бих се подразнила "публиката" да знае за мен, "публиката" да вижда снимки на/с мен и детето ми. И аз не поствам снимки.
Въпросът е хората около тях виждат ли ги заедно, срещат ли се с хора, общуват ли с другите като двойка? Или е само дом/мол и т.н. Временна ситуация за единия (надявам се да не е така), а за другия е било друго и затова сега тя е несигурна и иска валидация чрез брак.

По принцип не е елегантно жена да предложи брак, но понеже има вече малко бебе, а и се е говорило за такъв, би могла да изясни с него какво би искал той, да каже тя как вижда нещата, и без налагане ако стигнат до консенсус, ще е най-добре.

Дори и така да е. Защо тогава е забременил жена с дете от друга връзка? Нали ако е толкоз "прагматичен" щеше да си вземе жена без багаж от предишна връзка?

Ако си поискаш пръстен за Коледа, ще ти купи ли?

Не съм чела коментарите, само твоята публикация.

Съжалявам, но за мен сте изпуснали момента за сключване на брак. Много хора се женят след децата и това е напълно окей и са щастливи. Обаче ти сама казваш, че в началото е правел намеци, но към момента или е враждебно настроен, или за да отбие темата, ти казва, че ще му дойде времето, но не сега.

След като бракът за теб е такава ценност, е трябвало да помислиш преди детето. Грешно си преценила ситуацията и сега се чувстваш неудовлетворена. Ако му предложиш ти, не вярвам да има някакво значение - най-вероятно пак ще ти каже, че трябва да изчакате удобен момент.
Лично за мен този човек няма намерение да се жени за теб. Поне не доброволно и от сърце.

Относно ФБ. Зависи много колко е активен в тази платформа. Ако е от хората, които често споделя детайли от бита, снимки с други хора, хобита и т.н., определено е странно, че за 3 години не е отбелязъл по никакъв начин твоето съществуване.
Но ако е от хората, които просто имат регистрация и не са активни, изобщо това не е никакъв критерии. Моят почти не е ползван последните 5г. Нито съм отбелязала семеен статус, нито снимки с мъжа ми, нито с детето. В Инстаграм имам снимки с мъжа ми от пътуване, но не съм качила такива от сватба или с детето. Просто нямам потребност да шервам всеки ден от живота си, защото не търся внимание и лайкове за верификация.

Без да познаваме човека и всички обстоятелства около връзката им, няма как да гадаем защо постъпва по един или друг начин. Всеки един от фактите, които авторката е отбелязала, може да има съвсем безобидно тълкувание, далеч от това, което ние тук си гадаем.

Бебето е само на 9 месеца, по груби изчисления, докато авторката е бременяла, е имала и дете в първи клас, ако е и работила по време на бремеността, посъбрал се е малко повечко стрес и на двамата. Сега бебе - за авторката е за втори път, но за таткото е първи, възможно е всички да са поизнервени, да са си показали черти от характерите, които в обичайни условия не са се проявявали. Нормално е този период да е труден, за всяко семейство е така, и няма смисъл точно сега да се правят резки и емоционални движения. Разликата в годините между двамата също не е за пренебрегване - само пет са, но ако тя е на около 30, а той на около 25, и са започнали връзката си  съответно на 27 и 22, говорим за съвсем различни нива на ментална и емоционална зрялост.

Моят съвет е, точно този въпрос - за брака, за момента да  го оставите на втори план. Имате много по-важни задачи - бащата да изгради силна връзка с детето си, другото ви дете да не се чувства изолирано, изобщо - да помогнете за превръщането на тази ваша малка общност в истинско задружно и сплотено семейство. Ако успеете в това, и и двете деца растат щастливи и подкрепени, ако след време все още държите на брак, винаги можете да поставите темата. Съумеете ли да преминете без сътресения през първата година на бебето, после през "ужасните две", тръгването градина и подобни, това ще ви е сплотило достатъчно, за да можете да изкажете притесненията си относно брака (ако още ги имате).

Лично аз не мисля, че мъжете са чаааак толкова прагматични, когато са влюбени. Бременност, първите месеци на бебето, ужасните две - дрън, дрън, оправдания са това.

Човекът явно дава на заден ход по темата. Авторката пък си мечтае за тази стъпка. Доста голямо разминаване между двамата. Не е лошо да седнат и да изговорят този въпрос спокойно и как го виждат двамата, какви очаквания и намерения имат. Да го замитат под килима е глупаво, защото поражда напрежние от подхвърлени намеци и недоизказани желания.

И аз тук виждам някои червени лампички. Не знам на днешно време как жените имат смелост след като първия път им се е разпаднало семейството, да се доверят отново. Аз не бих могла и няма да го направя. Ако дойде момент, в който настоящия ми брак приключи, приключвам и аз с любовта и гоненето на михаля, оставям го на романтичните филми.
В днешно време всичко е ужасно несигурно и непостоянно. Иска ми се да се бях родила, когато светът е бил по-принципен.
Според мен трябва да поизчакате и да се поопознаете още. Раждането на бебе е изпитание за връзката на тези днешни нрави. Ако и след детето ви обича и не се промени, значи е Човекът за вас. При мен лампички светваха още като бяхме годеници, ама си затварях очите. 😥

Този мъж не е искал и не иска да се жени за авторката. Намеците са били кукички, на които да клъвне. Това сълзливото как ще се оженят, защото с друг не го е правила и той ще е уникален. Чиста манипулация....
За фейса ако изобщо не е активен по-скоро е добър признак - не му остава време за виртуалния живот, защото е в реалния.

Направила си вече грешната стъпка да родиш без брак. Казвам грешна, защото явно бракът ти е важен. Имаш и друго дете, родено също без брак. Явно трудно приемаш житейските съвети. Не бих предложила брак никога. Аз съм такъв човек, че ако ми откаже ще трябва да си събера багажа. За съжаление не виждам да имате една добра перспектива.

Не давай такива идеи, че могат да се обърнат срещу нея.
После ще са "сгодени" цял живот. Или докато на него не му писне и не избяга.
Годежен пръстен без брак е едно голямо нищо.

Не бих предложила брак. Но бих говорила с този мъж, който толкова много обичам и който е любовта на живота ми, с който си имаме доверие, с който сме споделили раждане на детенце. Това са много интимни неща, които са ви се случили вече. Така че би трябвало да е попреминало неудобство от подобни разговори. Вероятно те е виждал току що родила, много бременна, кърмеща...
Бих му казала всичко това - за фейсбук, за това какво смятам е брака за мен, за това че щастието ми е непълно по този начин и истински много държа да се оженим.
Аз лично бих казала, че съм напълно ок само подпис без тържество, ако за теб действително брака е важен, а не купона и роклята. Доста мъже се страхуват от голяма сватба, гости, пари и стрес покрай организацията (аз също се страхувам от тези неща и бих се чувствала много зле, ако ми се наложеше).

Не знам защо се притесняваш да говориш с него, честно и открито точно както си писала на нас.
И да очакваш от него конкретен отговор. Най-много да развалиш някое предложение ако подготвя:))))))

Ако единствената причина да искаш брак е тази:
"За мен бракът е най-големият израз на любов, защото когато двама души го сключват, те не мислят за евентуална раздяла, а мисълта им е да посветят сърцето си на тези отношения докато съществуват.",
то не виждам наистина причина да го натискаш, като той очевидно не иска.
Бракът не е обещание пред света според мен, а е юридическо уреждане на едни отношения и пооемане на ангажименти пред закона, в това число за наследяване. Ако е за обещаване, ти сама пишеш "да посветят сърцето си на тези отношения, докато съществуват". Тоест, ти приемаш, че двамата са заедно, докато искат. След това няма сила, която да ги задържи заедно. Каква е стойността на една моментна декларация, та макар и пред света?

Покрай декларациите има обаче някакви прагматични неща.
Живеете в собствено жилище. Собствено на кого? Финансово можете да си позволите сватба. Кой от двамата може да си я позволи? Не знам дали разбираш накъде бия. Ако той е силният финансово (нямам предвид това, че в момента си по майчинство) и той има жилище (или неговите родители са собственици), то той би се замислил за поемане на финансови и имотни ангажименти. Или родителите му са му "намекнали", че не е задължително да ги поема. Любов, любов, ама сиренето е с пари.

От тази гледна точка:
-след като и без това вече имате дете без брак и то си има правата, след като е припознато,
-и след като вече сте говорили по темата и той не иска и го е заявил повече от веднъж,
едно предложение за брак от твоя страна няма да доведе до нищо хубаво.

Просто се откажи от идеята. Това ми е съветът към теб. Не е унизително за него, а ще стане унизително за теб, когато отново ти откаже. Той вече знае, че искаш брак. Поставяне на въпроса ребром ще го настрои срещу теб, а теб ще те нарани емоционално и ще те настрои срещу него. И за какво е всичко? За една декларация "пред света". Не е смислено, не е разумно.

Може би защото някъде вътре в себе си авторката подозира какъв би бил резултатът от този разговор и че няма да получи това, на което се надява. Затова се чуди дали да остане на ниво намеци и подхвърляния, защото така все още остава една имагинерна възможност, че може мъжът изведнъж да направи предложение, да се върне в началото на връзката и т.н.

На мен друго ми направи впечатление - обожанието, с което тя говори за него. Разбира се, че е чудесно, че толкова обича партньора си. Но дали тази любов не е станала зависимост и той да го усеща като вкопчване?

Много хора вече не се бракуват.
Какво като се бракувате ?
Има бракове до сутринта.
За 2-3 дена и се разделят.
Живей си живота и не се занимавай.
Кажи му че ти е важно и спри да го насилваш.
Нали знаеш, като много се напъваш какво става ?
Все пак и той ще се бракува. Трябва и неговото съгласие.
ДОБРОВОЛНО.