Здравейте, ще разкажа първо нашата история.
Заедно сме от почти 3 години. 2 и половина от тях живеем заедно и имаме бебе на 9 месеца. Аз съм по-голяма от него с 5 години и имам дете от предишна връзка, което е на 8 години.
Безкрайно силно обичам мъжа до себе си и смятам, че той е голямата ми любов. С цялото си сърце искам да бъда неговата жена и да си обещаем пред света, че ще се обичаме до края на живота си. За мен бракът е най-големият израз на любов, защото когато двама души го сключват, те не мислят за евентуална раздяла, а мисълта им е да посветят сърцето си на тези отношения докато съществуват.
Преди настоящия момент съм имала 2 сериозни връзки, едната от които с бащата на по-голямото ми дете, но не съм се омъжвала. Имало е категорично нежелание от другата страна за сключване на брак и в последствие връзката се е разпадала. Лично за мен има някаква връзка между двете неща. Поне това сочи опитът ми.
Настоящият ми партньор е правил предложение за брак на бившата си приятелка, на петия месец от началото на връзката им. Това ме навежда на мисълта, че не е от хората отричащи напълно брака.
В началото на връзката ни често ми правеше намеци. Минавайки покрай магазин за булчински рокли, е казвал: "Хайде тук да си избереш рокля". Казвал е, че иска да се омъжа за него, понеже било единственото нещо, което не ми се е случвало с друг, по този начин да заеме специално място в живота ми. Споделял ми е кои от обичаите си представя да присъстват на нашата сватба, като краденето на булка например. Казвал е и, че иска да сме с една фамилия.
Понеже доста време след тези намеци не се случваше предложение от негова страна, след раждането на бебето, започнах да повдигам темата и да правя аз намеци. Отговорите му са варирали от "Бракът е напълно ненужен, нищо не ти дава", "Никога не бих се оженил" и "Не съм ти обещавал брак", до "Това е добър пример за децата, ще го направим" и "Ще се случи, стой и чакай". Чакам, чакам да се случи, но и аз не знам какво точно изчакваме. Топче ли да гръмне, кърваво писмо да ни пратят, не знам.
Тук е мястото да отбележа, че живеем в собствено жилище и финансово бихме могли да си позволим поне една скромна сватба.
Той е прекрасен, отговорен, помага ми безкрайно много и в домакинството и с децата. Само 2 неща ме притесняват. Първото е липсата на брак, което ме кара да си мисля, че за него връзката ни има срок на годност. Второто е, че аз по никакъв начин не присъствам в профила му във фейсбук. По никакъв начин не е показвал там, че има връзка, че е обвързан или, че му се е родило дете. Преди запознанството ни е бил активен, поствал е снимки, отбелязвал се е и т.н. След моята поява - пълно мълчание. По този въпрос казва, че щастието било искало мълчание, но би могъл поне обвързан да се напише, без да посочва за кого. Не бих го тагнала аз, защото ми е все едно да си препикаеш територията.
Та сега въпроса ми е, да чакам ли още стъпка от негова страна, което би могло да отнеме години, или да взема нещата в свои ръце и да му предложа аз? Също се чудя, унизително ли е за един мъж подобно предложение, понеже може да се приеме като изземване на функцията?
Заедно сме от почти 3 години. 2 и половина от тях живеем заедно и имаме бебе на 9 месеца. Аз съм по-голяма от него с 5 години и имам дете от предишна връзка, което е на 8 години.
Безкрайно силно обичам мъжа до себе си и смятам, че той е голямата ми любов. С цялото си сърце искам да бъда неговата жена и да си обещаем пред света, че ще се обичаме до края на живота си. За мен бракът е най-големият израз на любов, защото когато двама души го сключват, те не мислят за евентуална раздяла, а мисълта им е да посветят сърцето си на тези отношения докато съществуват.
Преди настоящия момент съм имала 2 сериозни връзки, едната от които с бащата на по-голямото ми дете, но не съм се омъжвала. Имало е категорично нежелание от другата страна за сключване на брак и в последствие връзката се е разпадала. Лично за мен има някаква връзка между двете неща. Поне това сочи опитът ми.
Настоящият ми партньор е правил предложение за брак на бившата си приятелка, на петия месец от началото на връзката им. Това ме навежда на мисълта, че не е от хората отричащи напълно брака.
В началото на връзката ни често ми правеше намеци. Минавайки покрай магазин за булчински рокли, е казвал: "Хайде тук да си избереш рокля". Казвал е, че иска да се омъжа за него, понеже било единственото нещо, което не ми се е случвало с друг, по този начин да заеме специално място в живота ми. Споделял ми е кои от обичаите си представя да присъстват на нашата сватба, като краденето на булка например. Казвал е и, че иска да сме с една фамилия.
Понеже доста време след тези намеци не се случваше предложение от негова страна, след раждането на бебето, започнах да повдигам темата и да правя аз намеци. Отговорите му са варирали от "Бракът е напълно ненужен, нищо не ти дава", "Никога не бих се оженил" и "Не съм ти обещавал брак", до "Това е добър пример за децата, ще го направим" и "Ще се случи, стой и чакай". Чакам, чакам да се случи, но и аз не знам какво точно изчакваме. Топче ли да гръмне, кърваво писмо да ни пратят, не знам.
Тук е мястото да отбележа, че живеем в собствено жилище и финансово бихме могли да си позволим поне една скромна сватба.
Той е прекрасен, отговорен, помага ми безкрайно много и в домакинството и с децата. Само 2 неща ме притесняват. Първото е липсата на брак, което ме кара да си мисля, че за него връзката ни има срок на годност. Второто е, че аз по никакъв начин не присъствам в профила му във фейсбук. По никакъв начин не е показвал там, че има връзка, че е обвързан или, че му се е родило дете. Преди запознанството ни е бил активен, поствал е снимки, отбелязвал се е и т.н. След моята поява - пълно мълчание. По този въпрос казва, че щастието било искало мълчание, но би могъл поне обвързан да се напише, без да посочва за кого. Не бих го тагнала аз, защото ми е все едно да си препикаеш територията.
Та сега въпроса ми е, да чакам ли още стъпка от негова страна, което би могло да отнеме години, или да взема нещата в свои ръце и да му предложа аз? Също се чудя, унизително ли е за един мъж подобно предложение, понеже може да се приеме като изземване на функцията?
Може да е било бебе изненада и да е изпреварило планираната времева линия.