Работа, CV-та, HR-и, съвети - 95

Подготвените не падат от небето, те се създават с опита. Случвало се е на мен, на половинката, на детето ми и на кого ли не - започваш нова работа и си на предела на концентрацията, бориш се да не се удавиш, съмняваш се дали си достойна за тази позиция, плаче ти се на моменти и така няколко месеца, после нещата влизат в по-спокойно русло, а след две години с крака на бюрото вършиш работата с една ръка и едно око, а с другата ръка и другото око пишеш в бгмама

Помня как излизах да се разхождам по улиците да укротя паниката, че идва поръчка и трябва да напиша и договоря договор... Помня и как после пишех договорите за половин час (вярно с натрупаната база данни от "сламки" ).

Този номер с прикриването на информация при обучение, че да прецакаме другарче ми го е правила колежка преди години. Моят грях беше, че обядвах заедно с колега, който тя си била харесала. Но тя си беше токсичен човек и извънработно.

Иначе абсолютно не намирам за принцещина това да очакваш задачите си от тийм лидер или скръм, а не от някой си по коридора, който и да ти държи сметка. Явно преди е работила в цивилизовани компании и е очаквала хората да има процес или поне желание за структура, но е ударила на камък.

В някои фирми определени позиции са т.нар. "проветриви" позиции. В смисъл, че никога не се намира достоен, който да се задържи на тях именно заради разминавания във представите на отделните хора в ръководството какво се очаква от човек на тази позиция. И изобщо не е задължително да е някаква претенциозна позиция, изискваща куп компетенции. В единия от случаите ставаше въпрос за секретарка. Сменяха я на всеки 2-3 месеца според търпението на момичето, което са назначили. Обикновено избираха човек с минимум 1 западен език, а реално го караха да сервира кафета и да опакова подаръчни торбички...и да е кошче за емоционалните изплясъци на колегите. Най-дълго се задържа последната, която имах честта да познавам и сигурно малко повече от година издържа там, но в случая помагаше, че си падаше леко "перде".

Вероятно проблемът е комплексен. Липса на добра организация - не може задачите да идват отвсякъде. Вероятно управителят си е назначил мениджъри (или както и там да ги нарича "старши служители", или каквото е), но не може да им делегира напълно отговорности и се меси, прави си микромениждмънт. Това в нашите фирми си е практика (не, че е дбора практика). Много вероятно да са взели кадър без опит и да трябва да се обучава. А няма кой (пак поради слаба организация, липса на ясно разпределени задължения, липса на контрол, прекомерна натовареност, малко персонал и т.н...). Дори да е с подобен опит новоназначеният, няма начин да не му се проведе поне някакво фирмено обучение и някой да го наблюдава и да му помага в началото. То затова има 6 м. изпитателен срок. Не всеки може да се оправи сам, а и всяка фирма си има специфика на работа, затова много хора се давят така в началото. Освен това, вероятно не е наясно как трябва да приоритизира задачите, пак поради липса на опит или на конкретно познаване на фирмата и работата й. А ако новоназначеният е и по-бавничък, тогава става неприятно. Обучаваш, показваш, коригираш и пак, и пак. Е, вече ако не захапва или се вижда, че не работи с необходимото темпо, работа е ясна. Естествено много зависи какъв служител е нает - опитен, малко опитен или неопитен, но както казаха по-нагоре, за всяко нещо следва да се плаща. Няма как да назначиш някой с малко опит или без и да очакваш да ти отговори на изискванията и на темпото веднага, в първия месец или два.
И мен са ме хвърляли да се оправям сама, та знам за какво говоря. Само си спомням, че в началото ми се е случвало от стрес да ставам посред нощ (в 2 ч. да ходя до офиса и да проверявам дали не съм пропуснала нещо) или да отивам в 5 ч. сутрината... за съботи и неделя даже не говоря (без заплащане!). Няколко собственика, всеки с приоритетите си. Лудница беше и то не само 6 м., ами много дълги години...не знам как оцелях.

Различните ни мнения идват и от различния ни опит. Напълно възможно е във фирмата да не е имало добра организация. Но, забелязвам, че нагласата на някои служители, особено такива, работили в големи фирми с разработени процеси, процедури, 9 мениджъри, подмениджъри и тиймлидери е, че си получават задачите поетапно, информацията - смляна и често не се изисква някакво логическо мислене, а просто следване на някакви утъпкани пътеки и утвърдени правила. Както и нежелание да излезнат малко от зоната си на комфорт, като позабързат темпото или приемат задачите си малко присърце.
За работа в транспорт и логистика просто се иска една малко по-друга нагласа. Някой беше писал преди това - приоритетите се менят на 2 минути, да. Постоянно си на педал.
Работила съм го това около 12 години, горяла съм в него, тресла съм се, колегите са се тресли (всички - супер професионалисти, раздаващи се откъм знания към новите колеги). За себе си вече знам, че не искам да си го причинявам, макар че и сега частично се занимавам с логистика.

Да, ако си свикал да си получаваш задачите една по една, всяко събиране на задачи накуп ти се струва непоносим стрес. Е, стрес си е, разбира се, но не само в логистиката е така. Не винаги може всичко да е толкова изчистено и подредено, че да правиш по едно нещо. В много бизнеси е така, дори познати от държавната администрация често са в таква ситуация. При мен идват млади колеги и ме питат - коя задача е с приоритет като им се съберат повечко неща? Не могат да се сетят сами как да си подредят работата, особено когато всичко е важно. Ами не се дразня, аз им подреждам приоритетите. С надеждата, че ще се научат да го правят сами постепенно. За жалост има такива, които не се научават и все чакат някой да ги организира.

Разбира се, че има и други области, за логистика конкретно говорехме, затова и примерите са от тая област. Нашите "стажанти" бяха студентки, две момичета, изключително красиви, блондинка и брюнетка. Напук на стереотипа за безпомощните красавици тези момичета бяха машини, справяха се с всичко с такава лекота, въпреки стреса, че са ми еталон за организирани и амбициозни млади хора. Паралелно си завършиха и образованието в чужди университети, където няма как с чат джи пи да си напишеш курсовата работа.

Така е в логистиката. Тук задачите идват от много страни, не само от три - "управител, мениджър и старши служител". И трите позиции не са някакви хванати от улицата или от коридорите, нали?
Знам колко е стресиращо на нова работа, стресът и управлението му си е част от играта. И щом са я уволнили е имало защо - била е бавна и не е могла да смогне. Никой работодател не се забавлява да назначава, уволнява, сменява и обучава нови служители е така, за разнообразие. Напротив.
И да, аз много добре знам, че подготвените служители не растат по дърветата, просто девойката не е била достатъчно подходяща.

Какви са тези работи, на които получаваш по задачи поетапно? Една по една?

Да, ясно, че в логистиката е много стрес. Обаче работа, на която ти спускат по 1 задача и докато не я свършиш да не дават друга?

Ох, и аз много искам да я знам тази работа...само съм чувала, но не съм виждала...

Логична HR причина би могло да бъде и изчакването на друг по-подходящ служител, който трябва да спази 3-месечно предизвестие, а да им е трябвал спешно човек за длъжността.

Да не генерализирам (не ми е това идеята изобщо), но като цяло държавната администрация от старото поколение особено, работи на точно този принцип. Напоследък и там се вижда доста повече ефективност, в сравнение с преди години и определено има светлина в тунела в посока "да сме полезни на хората", а не "да се правим, че работим".
В частния сектор, освен някой оператор на производствена линия може би, не знам кой получава задачки една по една 😊

Аз само не можах да разбера защо в ситуацията се пита "каква е причината HR да прави това?", при положение, че HR не взима решения чий договор да прекрати без мнението на мениджъра. Това точно шефът го решава.

Иначе в много случаи си личи от втората седмица кой няма да стане изобщо и кой има нужда от време за да навлезе в работата. Неслучайно има изпитателен срок, нищо странно няма. Но обикновено трябва да се справяш доста зле за да се случи това, никоя компания не обича да наема хора за една и съща позиция през 2 месеца.

Да, може би си права. Айде да не генерализираме, но наистина някои позиции в публичния сектор са доста раздути и да кажем имат малко работа. Като цяло бягам като дявол от тамян от този сектор и не бих работила на такова място.

Лятото вадих удостоверение за наследници в селото на прабаба ми. Почти безлюдно село. Подава се заявление в общината в близкия град и после го пращат към селото, където кмета (или кметския наместник май го прави). Не знам какво правиха, обаче срока не си спазиха, издадоха го с грешка. Казахме им да го поправят, уж го пооправиха и пак имаше грешки. Накрая подадохме исковата молба с това второто, защото просто ни писна. Сега съдът изиска директно от общината да го вади на ново това удн. Скандално е просто, една задача имаха и те я объркват два пъти. Нали.. не са се счупили от работа.

За тази искова молба ходих да си вадя и едни  данъчни оценки. Бяха доста, но никъде не видях да има ограничение колко данъчни оценки мога да вадя. Служителката ми ревна как цяла седмица с моите данъчни оценки се занимавала! Ама цяла седмица работа. Това ми го каза, докато си отвори фейсбук на служебния компютър. Е, такива същества ми идва да ги бутна от петия етаж. Вероятно като са свикнали с 1 задача на седмица…

В тези селца кметове нямат и средно, как да се справят?