Извинявам се, не знаех, че и баба и дядо се включват.
- Публикувана: 21 окт. 2024, 16:36 ч.
- Последно мнение: 18 ноем. 2024, 18:50 ч.
Работа, CV-та, HR-и, съвети - 95
Абсолютно си го пише
3. (изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) при смърт на родител, дете, съпруг, брат, сестра и родител на другия съпруг или други роднини по права линия - 2 работни дни;
Чл.74 (1) Родство по права линия е връзката между две лица, от които едното произхожда пряко или непряко от другото.
(2) Родство по съребрена линия е връзката между две лица, които имат общ родоначалник, без едното да произхожда от другото
3. (изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) при смърт на родител, дете, съпруг, брат, сестра и родител на другия съпруг или други роднини по права линия - 2 работни дни;
Чл.74 (1) Родство по права линия е връзката между две лица, от които едното произхожда пряко или непряко от другото.
(2) Родство по съребрена линия е връзката между две лица, които имат общ родоначалник, без едното да произхожда от другото
Винаги съм се чудела тия два дни … кой човек ще се възстанови за два дни от такъв шок? Знам, че не е идеята да се възстанови човек, ама …
В нашата фирма дават +3 дни, освен тези 2. Когато почина баба ми, не поисках обаче да ги ползвам. Останах си цяла седмица хоум офис.
То е ясно, че за 2 дни не може да се възстановиш. За това някои си пускат отпуска или неплатена, ако нямат дни.
Еми после хоум офиса не бил за почивка/разтоварване/възстановяване…..баш за това си е, затова и все по-малко ще го има.
Толкова хора съм обучила от всякакви нива и под мене, и над мене. Никога не съм пестила информация дори до последната точка. Включително извън Бг съм тренирала хора, е, как пък един такъв случай не ми се падна като описаните в предните постове. Нито съм се чувствала на разпит, нито съм се притеснявала някой да не ми седне на стола. Отвъд океана дойдох и пак съм си същата. Само ответната страна до желае да се учи, всичко давам, което знам.
Толкова хора съм обучила от всякакви нива и под мене, и над мене. Никога не съм пестила информация дори до последната точка. Включително извън Бг съм тренирала хора, е, как пък един такъв случай не ми се падна като описаните в предните постове. Нито съм се чувствала на разпит, нито съм се притеснявала някой да не ми седне на стола. Отвъд океана дойдох и пак съм си същата. Само ответната страна до желае да се учи, всичко давам, което знам.
Helene, това че съм взела хоум офис, не означава, че не съм работила. Ако исках да си почина и да разтоваря, щях да си взема полагаемата отпуска, която в моята фирма щеше да е 5 дни (отделно от редовната). Не исках да съм сред хора и да се разстройвам, но си работех. Да, с хоум офиса понякога си почивам, защото не ставам в 6 да се оправя, да закуся, да пия кафе, а спя 2 часа повече. Това за мен е достатъчно да си почина поне 2 дни в седмицата така.
След смъртта на мъжа ми, от работата ми казаха, че мога да си остана колкото ми е необходимо в къщи. Останах 3 дни, само един платена отпуска след тези два, защото бяха третини. Аз у нас повече се разтройвах и ми беше гадно, в офиса между хората ми беше по-добре. Не можех и да спя, месеци наред вземах мелатонин преди лягане, иначе нямаше заспиване. Всеки различно си изживява нещата, в нашата фирма на всички разрешават отпуска или хоум офис е такива ситуации, колкото им е необходимо.
Хоум офис може да означава изолиране от странични дразнители, избягване на small talks.
Освен това хората реагират различно на стрес - когато баща ми почина, работих вечерта и на следващия ден.
Освен това хората реагират различно на стрес - когато баща ми почина, работих вечерта и на следващия ден.
Извади ранното ставане, извади чуденето сутрин какво да облечеш, извади пътя, извади неоптималната температура (няма как да е за 20 човека едновременно) и по- малкото кислород, извади small talks сутринта и само от това ще получиш един по-спокоен ден, в който можеш да свършиш доста работни задачи.
Много грозен коментар за такъв повод. Стига рекламира начина на живот на грохналите от работа и задлъжнели до шия американци. Това е Европа и слава Богу, като умре някой, повечето работодатели влизат в положение. Хора сме, преди да сме роботчета.
Много грозен коментар за такъв повод. Стига рекламира начина на живот на грохналите от работа и задлъжнели до шия американци. Това е Европа и слава Богу, като умре някой, повечето работодатели влизат в положение. Хора сме, преди да сме роботчета.
Като сме на тема добри работодатели хах когато HR ми съобщи първо по телефона, че са ме избрали ми разказа дълго и напоително за бенефитите... Включително за подарък отпуск за РД, за всеки пет години стаж, за брак... Шашна се като я питах дали дават подарък един ден отпуск за развод, щото аз вече съм омъжена и би било справедливо... 
никакво чувство за хумор нямат тези HR-и.
никакво чувство за хумор нямат тези HR-и. 
Тези два дни отпуск са за погребението повече. Най-малкото да го организираш или ако не е в твоя град да пътуваш до там. За възстановяване и месеци минават, не е лесно.
Не мисля, че хоум офиса е за почивка. Просто се концентрираш и работиш. Как да отидеш на работа подут от плач примерно? Да се държиш с колегите си все едно нищо не е станало?
Като почина баща ми даже и 2 дни не взех. Опелото беше в събота, не бях на работа. Мениджъра ми предложи и още отпуск да ми даде, но не ползвах изобщо. Бяхме хоум така или иначе. Работех, защото иначе щях да мисля само за това. Работата беше единственото, което ми отнасяше мислите в градивна посока.
Не мисля, че хоум офиса е за почивка. Просто се концентрираш и работиш. Как да отидеш на работа подут от плач примерно? Да се държиш с колегите си все едно нищо не е станало?
Като почина баща ми даже и 2 дни не взех. Опелото беше в събота, не бях на работа. Мениджъра ми предложи и още отпуск да ми даде, но не ползвах изобщо. Бяхме хоум така или иначе. Работех, защото иначе щях да мисля само за това. Работата беше единственото, което ми отнасяше мислите в градивна посока.
Топ специалисите, ама ония най-герниалните, обичайно са изключително големи ръбове. И много честа мениджърска грешка е да им се вменява отговрността да обучават начинаещи.
Защо грешка:
1. Защото начинаещите/новите служители много рядко борят топ батаците на проектите, те са дадени на опитни и вече доказали се служители.
2. Проблемите на новите служители са типично тривиални, тоест на тях може да отговори и служител от средно ниво, не е нужо да се губи времето на топ експерта.
3. Понеже на тези, гениалните, постоянно им се делегират новите колеги, а в същото време и най-големите батаци, които чакат резолюция - напълно нормално, тези хора са изнервени, претоварени и като ги прекъсне някой с 2-3 тъпи въпроса - разсейват се, губят мисълта си и се изнервят. Съвсем незаслужено го отнася новия човек, защото пък ако се поставим в неговите/нейните обувки - той/тя имат нужда от помощ, тук и сега, просто трябва да се научат. Така де, от ситуацията има само губещи.
Оправията с такива индивидуалисти е лесна: дава им се тежката задача самостоятелно и част от нея е изработката на как се прави документ, който става достояние на всички. Плюс - той се ползва за консултации при нетривиални задачи, от по-опитните колеги, а новодошлите се дават за обучение на човек, който обича да обучава хора, търпелив е да бъде ментор и е отворен към комуникация. Всички са щастливи.
Защо грешка:
1. Защото начинаещите/новите служители много рядко борят топ батаците на проектите, те са дадени на опитни и вече доказали се служители.
2. Проблемите на новите служители са типично тривиални, тоест на тях може да отговори и служител от средно ниво, не е нужо да се губи времето на топ експерта.
3. Понеже на тези, гениалните, постоянно им се делегират новите колеги, а в същото време и най-големите батаци, които чакат резолюция - напълно нормално, тези хора са изнервени, претоварени и като ги прекъсне някой с 2-3 тъпи въпроса - разсейват се, губят мисълта си и се изнервят. Съвсем незаслужено го отнася новия човек, защото пък ако се поставим в неговите/нейните обувки - той/тя имат нужда от помощ, тук и сега, просто трябва да се научат. Така де, от ситуацията има само губещи.
Оправията с такива индивидуалисти е лесна: дава им се тежката задача самостоятелно и част от нея е изработката на как се прави документ, който става достояние на всички. Плюс - той се ползва за консултации при нетривиални задачи, от по-опитните колеги, а новодошлите се дават за обучение на човек, който обича да обучава хора, търпелив е да бъде ментор и е отворен към комуникация. Всички са щастливи.
Има ли вариант ръководител така да изкриви ситуация с подчинен, като го изкарва конфликтен, защото отказва да обучава някой над него? Днес видях един нов колега, който беше доста възмутен. Реално е бил като на изпит и се е обяснявал кое какво е, за да разберат отгоре дали го знае. Той казва, че няма да обучава хората над него. Много унизително ми се струва.
Понеже вътре се цитира мой пост, да взема и аз да коментирам.
Това не е изпит, това е аргументация.
Нали не си мислиш, че навсякъде е удачно експерт да отговори на въпросите за даден проект? Това трябва да го направи мениджъра. Респективно той трябва да е наясно какви решения са взети, има ли и други варианти и кое аргументира взетото решение.
Често ми се случва и аз да задава тъпи въпроси. Често ми се налага и аз да се ориентирам, слава Богу, никой не го приема по начина, по който ти. Мениджърът НЕ ТРЯБВА да е технически най-подготвения човек, той/тя са мениджъри заради други качества. И не, хич не обучавате мениджъра. Силно се надявам, че познаният се е държал прилично и е отговорил любезно и възпитано на всички зададени му въпроси, а не е реагирал като ощипана мома. Защото ако е първото - занапред на него ще се гледа с уважение, а ако е второто - вероятно си е отрязал възможности за развитие и растеж.
Извади ранното ставане, извади чуденето сутрин какво да облечеш, извади пътя, извади неоптималната температура (няма как да е за 20 човека едновременно) и по- малкото кислород, извади small talks сутринта и само от това ще получиш един по-спокоен ден, в който можеш да свършиш доста работни задачи.
Много грозен коментар за такъв повод. Стига рекламира начина на живот на грохналите от работа и задлъжнели до шия американци. Това е Европа и слава Богу, като умре някой, повечето работодатели влизат в положение. Хора сме, преди да сме роботчета.
Много грозен коментар за такъв повод. Стига рекламира начина на живот на грохналите от работа и задлъжнели до шия американци. Това е Европа и слава Богу, като умре някой, повечето работодатели влизат в положение. Хора сме, преди да сме роботчета.
Скрит текст:
На шефа ми беше починала внезапно майка му, явно беше сравнително млада жената и той беше в шок. Взе си полагаемите дни и още около седмица отпуск. Голяма бяла фирма. Не знам как го беше изговорил с директорката ни, който е над него, но хем уж имаше разбиране хем явно в 1 момент се прояви раздразнение. Това понеже работеше по разни сериозни проекти и работата се трупа и не чака, беше адски претоварен с дребни и големи неща. Знам, че му е звъннала след няколко дни да подюрква и подпитва кога ще се връща с уж мек ама намекващ тон. Не можеше да организира сама нещата така че да го покрие, то и нямаше идея за някои от задачите му. Беше ми опротивяла тотално, направо ми приседна това. Като се разболее някой пак има подпитвания ама ще си пускаш ли болничен /или ще бачкаш хоумофис, щото нали работа има.. даже не успява да скрие първата си мисъл/. Отвратителен мениджър. Оттогава винаги ми беше трудно да говоря за болничен отпуски и подобни или да изляза на лекар. Винаги имах чувство, че не е подходящо и се чувствах напрегната. Хем не е наясно с работата ти и с какво се сблъскваш, хем неглижира като споделиш за проблеми, хем крива. Докарах се до бърнаут с тая жена.
Кетчър, няма какво до ти рекламирам😂грохнали от работа и до ушите в кредити има предоволно и в България. Иначе аз съм си европейка и никога няма да бъда друга.
VaniaK, разбирам напълно идеята ти, но отстрани прочетено така звучи, съжалявам. После всички се втурват в обяснителен режим.
VaniaK, разбирам напълно идеята ти, но отстрани прочетено така звучи, съжалявам. После всички се втурват в обяснителен режим.