Работа, CV-та, HR-и, съвети - 95

Да, много зависи за каква работа е нужен даден език. Ако е за активна, всекидневна комуникация, трябва да ти е много добър, просто няма друг вариант. Ако е два имейла седмично и веднъж да вдигнеш телефона, не е нужно чак толкова. Въпросът е, че повечето работодатели се "застраховат" искайки перфектен език. Моя позната така напусна - тестове, интервюта на английски, накрая два-три имейла всичко на всичко, плюс малко документация с повтарящи се неща в нея. Напусна след два месеца, защото каза, че иска да си развива езика и да комуникира всекидневно, както я били убеждавали на интревюто, че ще бъде. Та, не мога да разбера такива работодатели защо го причиняват и на двете страни... Да, хубаво е служителят ти да е всестранно развит - езици, компютри, финанси, търговия....., направо 5 в 1 за половина заплата, ама това е в сферата на фантазиите...

Така си е, преди няколко години отпаднах на едно интервю точно защото аз самата настоях че това че в училище съм учила руски не значи че ще мога да комуникирам с клиенти на този език. Ее, ама то руски, не било кой знае какъв чужд език. Е за някои може и да не е, но ако кажа че го говоря е все едно да излъжа. А там трябваше честа комуникация с клиенти - по поща и по телефон. Не знам как си го представяха тия хора.
Има го и това че на някои места държат на език, на интервютата също настояват че ще е нужен постоянно, а то изобщо не е така и накрая си има разочарование. Майната му на езика, дори не е само това. Но почваш да се чудиш какво още не е вярно от приказките на интервютата

Ох, на предишната ми работа почти нищо от интервюто не беше вярно. Само началото на работния ден...хахаха

Не знам защо се хванахте за това 'мога да си го позволя' и до какво щяло да доведе. То нещо друго вече е довело до точно този отговор. Никой не отива на интервю с идеята да се прави на интересен, обаче като те посрещат пък те с идеята да ти покажат къде ти е мястото - ами просят си го.

Тя си каза че не са питали по най-удачния начин, няма нормален човек дето да отговори така от нищото. В крайна сметка на интервю се събират да си направят взаимно добро впечатление, по възможност. Случва се "домакините" да го забравят това, понеже са си на тяхна територия. За съжаление не е рядкост.

Тя си каза, но и другите коментират, все едно не е казала
Назад някой дъвчеше как 8часов работен ден и ТД ги имало в обявите. Аз такива обяви отдавна ги пропускам. Разбирам,  че е възможно така да отсяват кандидати със запори или лош развод, но за мен е последно издихание на мутрафонщина.

Обещетение обещетение обещетение и претенции

Това с езика не е баш така. Зависи къде си го учил и по колко. И аз съм имала периоди, в които не ползвам втория си език или по- точно казано - другия.. И като самокритичен човек, винаги много съм се притеснявала, но буквално две седмици слушане на подкасти или предавания и прочитане на 2-3 книги и всичко се завръща с пълна сила. А граматиката никога не съм я забравяла.

Сабатикъл въобще не означава творческа почивка. Означава прекратяване на работа по най-различни причини, не за творчество.  Правила съм го преди години. Много е освежаващо. Лошото е само че се губи осигурителен стаж.
Въобще не я приемам тази презумпция за борсата, че трябвало да си търся работа. И то пък чрез АЗ.... Тия колко са неграмотни. Сбъркали ми името с друга жена и ми изпратили неин ваучер за обучение, с всичките ми лични данни. Обяснявам им като на малки деца какво са направили, и не разбират.
Толкова много пари съм платила като осигуровки и данъци, че с най-голямо удоволствие ще си отлежа една година на борсата, но все не ми се случва, не щат да ме уволнят...
Хора, много генерализирате. И тези робски идеи, какво ще каже Босът на интервюто.... тъжно. Хората по света пътуват с месеци и години, обикалят света, забавляват се. Ние тук разсъждаваме като някакви обречени крепостни селяни.
Ако някой на интервю ми нахалства да му обяснявам как и защо не ме е срам да не работя няколко месеца, и това след като ме е одобрил първоначално - директно си казваме довиждане. Аз съм свободен пълнолетен пълноправен човек, ще си живея живота както си искам. И ако покривам изискванията ще ме вземат. Ако нещо не им харесвам - те губят хах, да си намерят друг.
За да не съм голословна - и аз съм доста над 50, миналата година си изкарах супер лятна ваканция 5 месеца без въобще да търся работа. В началото на есента, 25 дни след началото на кандидатстването ми започнах съвсем прилична работа.

Пари за пътуване може да няма, но борсата определено е възможност да си потърсиш по-добра работа, с която да участваш по-сериозно в солидарните системи. Аз като напуснала по свое желание се наложи да разчитам на златния ММ и добре, че беше той, че с 18 лв дневно не биха ми стигнали и за наема на старата квартира. И със сигурност нямаше да имам такава свобода да си подбирам и обявите.

Тази година напуснах по свое желание. Получавах минимална борса (360 лв. май беше). Очаквах да намеря работа до месец-два и да не ползвам всичките четири месеца борса, на които имах право. Но както казаха и преди мен, за по-хубави позиции и работодатели (и по-високи финансови очаквания) търсенето може да отнеме месеци (в моя случай шест месеца). На интервютата с увереност казвах, че си търся работа, но не на всяка цена, а предпочитам да изчакам, но да намеря моето място, на което да се чувствам добре и полезна и да искам да остана с години. Отсрещната страна винаги приемаше този отговор без проблем и без по-нататъшни подпитвания.

Между другото днес имах интервю за международна компания. Най-ниската позиция за хора без опит е със стартово заплащане под 1800 лв. без право на хоумофис. Отказах се. И без това не е по моята специалност, но се пробвах само. Нека не си мислим, че само български фирми имат крепостно мислене. В офиса ми направи впечатление как момиче попита дали може да отиде до тоалетната, все едно графикът й се влияе от шефката й. Никак не ми се понрави да питам и аз такова нещо някой шеф...

А когато си на борса и с малко дете нещата стават още по- весели. От 4 месеца съм на пълна борса и взимам що годе прилично обезщетение. От ден първи си търся работа, но имам спокойствието да избирам внимателно. Имам малко дете и когато стане въпрос за деца на интервю ми е ясно, че няма да съм одобрена. И не съм. Там където ме устройва локацията и работно време например, заплащането е ниско. Там където заплащането бива, работното време не ме устройва. Онзи ден ме одобриха за работа с примамливо работно време ( ще мога спокойно да взимам детето от детска градина), но със заплащане малко над обезщетението, което взимам в момента. Няма проблем за болнични ( поне така казаха) , отпуската е повече , локацията е горе- долу удобна. Самата работа е добре според мен, но това ниско заплащане ме кара да се колебая.
От друга страна не е сигурно дали, след като свърши обезщетението ще намеря отново работа с такова работно време  и не знам какво да правя. Иначе отпочинах , спокойно си гледам детето, когато се налага, не бързам, не мисля кой ще я гледа когато е болна - идилия.

Много сериозен двоен аршин има. Никога не можеш да споменеш на интервю, че причината да искаш да се прехвърлиш от фирма х във фирма у, е че вторите дават повече пари. И няма никакво значение, че от фирма у много добре знаят за какво иде реч и че това да дават някой лев отгоре си е тяхна стратегия да привличат кандидати. Сядате на интервюто и почвате да се лъжете как причините са, че някой търсел развитие, че е зациклил, и не знам какви глупости. Ако слуша някой отстрани, ще излезе, че всички са яко над нещата и парите са последното, което ги интересува.

Ако обаче някой си е направил почивка една година и подаде св, реакцията е "ауу, тоя няма да го наемем, защото явно си има доходи и само заради едни пари няма да стои и да търпи всичко при нас". Търси се някой, който не може да си позволи и един ден да е без работа, защото е до ушите в заеми, кредити, или защото си финансира стандарт на живот, с който не е съгласен да се раздели. Защото при него морковчето с парите работи. Обаче на другия няма да му кажат в прав текст защо не го наемат, а ще седнат да му обясняват как след само 1 година си е изпозабравил всичките умения и едва ли не се налага да почва от нулата. Да бе.

Не е само двоен, ами троен и четворен. Навремето като си търсех работа - не съм била достатъчно квалифицирана, сега като си търся работа - твърде съм квалифицирана. Орязах повечето неща от cv-то си, но няма как да скрия последните 15г. Проблемът е, че съм на ръководна позиция, а вече не искам, търся по-безотговорна, дори не толкова платена работа. Накрая ще изкарам още една допълнителна квалификация и ще стана учител, от години го искам, но все ме разубеждават.

От моя опит,  някои recruiters се заяждат за дупки и още как. Аз имам само един месец дупка и голямо заяждане падна с едно девойче от Астреа.  Други не са правили проблем.  Явно е до начин на мислене.

На последното интервю споделих, че част от желанието да премина към тях е и заради търсене на по-добри финансови условия.  Дано не съм сгрешила 🤯Не ме бива да лъжа по интервюта, а може би трябва