ОКТОМВРИ почти мина, мама гушка бебче и бременността отмина - тема 10

D-ana,родих през юли. Ррез бременността имах отчетливи 2 издатинки на корема, като питах доктора тази вдясно какво му е, каза гръбчето. Тоест явно е бил с гърба надясно и това никога не се е коментирало нито от следящия, нито от израждащия, нито съм имала рроблеми при раждането. Имах 10ина серии от напъни сумарно и се роди Вярно не беше едро бебе 2900 и имах епизиотомия, но за мен се роди лесно.

Успех на всички още очакващи майчета.

Лунатичка, още малко и ще се гушкате. Как е с жълтеничката, има ли? Може затова да спинка повечко, но те по принцип си спинкат много. В първите дни са будни само във времето, в.което плачат, за да бъдат нахранени. После ядат полузаспали.

Педиатърката в родилното ми обясни много подробно как и защо коликите започват след 15тия ден от раждането, не по-рано. Изписа ни Санколик. Давам по 10капки в много малко вода преди всяко хранене. Мисля, че има ефект,  трътка доста, без много напъване. Понякога, като е много гладен или аз се отплесна нещо и забравя да му ги дам и ми се струва, че се напъва повече.  Предупредиха ме, че капките са с глицерин и може да имат разхлабващ ефект, тоест да не ги давам, ако бебо има диария.
Витамин Д все още не давам, а и никой лекар не ни изписа, за сметка на това, през деня го оставям да спи на спалнята, само по боди и го грее слънцето по няколко часа. Вероятно ще го започнем на първата консултация.
Момичета, имате ли проблем с гъбичките в устата? Мисля, че малкия е с млечница по езика, днес бях в аптеката за дактарин, но се оказа, че вече не се продава. В понеделник ще звънна на педито да я питам.
За последната седмица се появи млечницата, бебешко акне, рефлукс, коликите, едното око започна да събира секрет и нослето му взе да хърка.... На фона на всички проблеми, мога да кажа, че имаме много кротко бебе.
Днес го мерих вкъщи, на обикновен кантар /първо се мерих аз, после с него/ и не знам колко правилно се премерихме, защото малкия излезе 4,850 /при 3,530кг при раждане преди 20-тина дни/.
Sweety даваш ли нещо на бебчо за хремата?
Ето го и нашето бобче 😄:

Благодаря, Magrat. Срещам всякакви мнения, някой нямат проблем с гърба на дясно, но аз се притесних от страницата на spinning babies, където казват, че е вероятно да се завърти с лицето напред.
https://www.spinningbabies.com/pregnancy-birth/baby-position/oth … ciput-transverse/

Иначе пипонка беше с гърба на ляво преди два месеца, но се завъртя и си седи така сега. Лекарката и акушерката никога не са го коментирали, напротив нищо не пречи на естествено раждане. Май тук в Германия не се обръща внимание на позицията толкова колкото в Америка. Трябва да питам и къде ми е плацентата, защото може и тя да пречи.

Започнах да правя две упражнения да се опитам да я завъртя, но си мисля, че единственият ми шанс е по време на самото раждане, ако имам късмет контракциите да ѝ помогнат.

За хремата давам физ.разтвор и капки по препоръка на педиатърката, защото 2 сед. вече се мъчи. Понякога пръскам и Стеримар. С аспиратор за нос не се получи, много му е неприятно на миличкото.

Много големи сладури показвате на снимките 😍

При мен и двете бебета бяха с гърба на дясно. Не е проблем да се роди естествено, малко е по-трудничко, но зависи от мн други неща също, размер на бебето, дали е слязло надолу в таза и т.н.

Sweety, една позната туркиня, която роди преди няколко месеца, ми прати това видео. На турски е, но може само да се гледа. Ставаше въпрос, че аспираторът за нос не е много ефективен за издърпване на сополчета, след като е сложен физиологичен разтвор.
https://youtu.be/DN2zV8zPwaU?si=rtb9_NXQkEDGg_-P

При мен бебето беше слезнало вече надолу в таза, но се опитвам да го върна малко, защото много ме болеше от натиска. Иначе си е 3200 в началото на 39та седмица.

Момичета, как се движите след секцио? Само аз ли не мога да се обърна в леглото дори? Не виждам как ще мога да се движа сама в следващите седмици. Втори ден след секцио съм и едва се придвижвам до тоалетната, отнема няколко минути да стигна. Това нормално ли е? Мои познати в деня на изписването се движиха така, че не им личеше, че са след операция. Аз не знам как изобщо ще се приберем. Дават ми свещички профенид, засега не можах да задържа едната. Пробвам с другата, но не се и надявам на ефект.

Skady,
Родих в прехвалената болница секцио преди 16 дни. Това, което описваш в последния си пост го изпитах 1:1; едва наскоро започнах да се обръщам в леглото спокойно, да спя странично и да ставам сама. Е, ако се излегна по-назад на дивана и съм с бебето задължително ММ трябва да ми даде ръка и да ме повдигне. Дните в послеродова клиника (в която си в момента) определено не ми бяха приятни, защото при ставането от леглото задължително с двете си ръце придържах остатъка от корема, защото в противен случай имах чувството, че всичко ще се изсипе от там, а и ме болеше адски много. Де факто аз нямах свободни ръце, на чиято сила да се подпра. Опитай тежестта при ставането да я концентрираш в дупето. И, да, по коридорите към неонатология се влачех като мравка, и, да, трите часа минаваха като миг и хоп - върнали са ти бебето, а аз имах нужда от почивка.
Въпросните свещи Профенид лично аз за себе си прецених да не ги използвам, защото не знаех дали няма да имат и лаксативен ефект, а банята и тоалетната далеч не ми бяха от най-комфортните. Днес очаквай всеки влязъл в стаята да те разпитва дали си посетила wc по голяма, което аз също не можех да си го представя как ще се случи при условие болките, които изпитвах дори при пишкане.
За изписването .. слизайки в залата за официалната част за себе си мога да кажа, че ходех бая на разстояние след акушерката, защото хем болеше, хем нямах сили. После и в колата беше голяма драма седенето, да не говорим пък движението по паветата (това не искам да си го спомням също).
Като цяло аз отидох с много големи очаквания, но според мен болницата и отношението е 5 от 10. Все пак при отчекирането в отделението едрата дама беше мега “мила” и благодарение на нея си тръгнах с рев и нямах търпение да мине и официалната част със снимки и тн, в смисъл вече нямах желание и на снимките съм с червени очи. Ааа, и самото изписване си го организираш сама, не очаквай някой да дойде да ти каже да се подготвиш, да ти искат дрехи за бебето, да ти изкарат багажа до вратата или нещо подобно.
П.С. За скромните 3070 лв. за бебето нямаше и една залъгалка подарък.
П.С.2 В потрес съм и от реанимация. Анестезиологът на самата операция беше меко казано груба; задето ми стана лошо като легнах на масата ме заплаши, че щяла да ме приспи и да “пропусна раждането”; иначе аз като теб също видях “клането” в лампата, явно въобще не са помислили в тази насока, щом на всяка се случва. Да не говорим после пък в реанимация какъв ужас изживях, когато се събудих от болки от натискането на корема - мамка му, събуждайте ги тия пациенти преди да им правите тоалет и да ги натискате по десетките разрязани слоеве тъкани. Иначе за вечерта не пропуснаха да ни раздадат диазепамчета, за да е спокойна смяната, а сутринта уретралните катетри ги вадеха от седнало (свито) положение, което според мен можеше да е малко по-комфортно ако бях изправена.
П.С.3 Не съм лигла и търпя на болка.
О, забравих да спомена “консултантката” по кърмене - рядко се среща такъв човек в обществото мъж варварин в женски дрехи. Идваше при жената в моята стая и я стискаше с такава сила, че те плачеше със сълзи и въпреки това човекът (защото не мога да я нарека дамата или жената) не спираше и не спираше. Попита ме дали искам консултация, но директно отказах и ме насочи да си търся хапчета. Е, 16 дни по-късни вкъщи се справям сама и бебето ми приема поне наполовина кърма от общото си хранене и без услугите на човекът варварин.

Леле, IvanovaV, това, което описваш, е направо страшно. Много съжалявам, че опитът ти е бил такъв, нямам обяснение.. За "Надежда" ли говориш със сигурност, защото наистина моят опит тук е съвсем друг, поне засега. Направо ме наплаши. Може би зависи кой е на смяна или кой екип те оперира, или не знам и аз.

Анестезиологът при мен беше много мил, и сестрите (или не знам, може да са други анестезиоложки), които ми следиха показателите, бяха много мили и всичко ми обясняваха, питаха ме как съм, говориха ми. Самото раждане беше наистина много приятно, плюс периода преди и след него. Поне засега, а днес ни е последен ден и все още всичко е наред. Едната сестра ми донесе закуска и усмихната ми пожела приятно майчинство, понеже няма да се видим с нея до изписването, а аз дори не знам тук кой кой е, а всички имат прекрасно почти лично отношение. Чак ми е жал, че на изписването каквото и да донеса/подаря, няма да стигне до половината от хората, които ми осигуриха прекрасен престой

Сега, когато успях да задържа свещичка профенид, вече ми е добре и си ставам сравнително лесно. Обезболяването до вчера беше с абокат, но нещо му стана, понеже вдигах бебето много пъти, и ми го махнаха и веднага ми донесоха свещички, плюс обезболяващи за ръката (от които дори нямах нужда).

Категорично ме питат точно кога искам бебето да е при мен и кога не. Например тази нощ прецених, че с тези болки (преди да открия профенида) и с този абокат (преди да го махнат) няма шанс да я обслужвам, и ме питаха на другия ден дали да я донесат в 6:30 или в 10:00. За следващата нощ, която ще е последна, ще си я държа при мен май, ще видим днес как ще съм. Но във всеки един момент, ако имам нужда да я вземат, я взимат, даже сякаш така предпочитат, хаха.

Профенидът при мен няма лаксативен ефект, а пък аз точно от това имам нужда, и ще видя днес дали ще ми дадат от онези свещички за преди секциото, че да се получат нещата. Снощи си напъвах, доколкото можах, и резултатът не беше задоволителен, но пак е нещо.

Не знам на какво се дължи тази огромна разлика в опита ни. Единственото неготивно нещо тук досега дори не беше свързано с мен - старшата сестра се развика на мед. сестрите за някаква апаратура, която развалили без да искат.

Пожелавам на всички раждане като моето, в която и да е болница

Здравейте,Йоанка е вече почти на 1 месец,бяхме болни всички вкъщи включително и тя.Сополите ги махам с натриев хлорид и с аспиратор ги дърпам.Роди се 2600 сега вече е 3800 непрекъснато е на гърда и яде…….има много колики и милото много се мъчи.Давам и омнибиогик панда,санколик и биоамика дано и помогнат.

Много съжалявам да прочетете поста ти, Иванова. Аз самата бях с дренаж + болките от срязването, но у дома се възстанових бързо.
Честито на всички нови мами и леко раждане на чакащите сред вас.
Много хубави снимчици виждам

Skady, Ivanova, при мен възстановяването беше доста лесно и бих казала безболезнено. Първия ден в реанимацията ни вливаха някакви обезболяващи, като на другата сутрин преди да ни пратят към родилното отделение, ни дадоха течен аналгин (да си го изпием от спринцовката за да не ни боцкат, по вкуса разбрах какво е) и това беше с обезболяващите. В отделението ми дадоха две свещички, а и аз се бях подготвила с цяла опаковка Профенид, но си останаха неизползвани. По време на престоя в болницата си се движех напред назад - да, първите дни по-бавно, но не беше някаква драма. Даже като ме изписаха и колата си покарах Три до четири седмици по-късно правим по 6000+ крачки, докато разхождаме бебонка. Болки нямам никакви сигурно от осми-девети ден.

Не знам доколко са нормални такива болки като при вас, говорихте ли си с лекарите? На нас ни казаха, че е много важно да се раздвижваме и още на шестия час започнах завъртане на двете страни в леглото. На сутринта дойдоха да ни раздвижат и да ни вдигнат да ходим за пръв път. После по време на престоя също доста походих - тоалетна, баня, взимане и връщане на бебе, слизане до рецепцията, ходене до автомата за безалкохолно Особено в деня на изписването падна яко обикаляне. Може и това да е имало положителен ефект, въпреки че не знам дали щеше да е възможно, ако бях с болки като вашите Ако имате проблем с ходенето до тоалетна, възможно е и това да създава неприятности, нас изрично ни следяха по този въпрос и ми дадоха Лактулоза, понеже първия ден не бях ходила.

За лампите не съм се сетила да гледам, дори не знам имало ли е... Може би по-добре Ivanova, това което описваш е отвратително, и то в частна болница, в която уж си плащаш точно за условия и отношение. Ужасно просто.

Yolkata, много е сладка.
Какъв аспиратор ползваш?

Ivanova, съжалявам за това, което си преживяла.

Skady, важно е бързото раздвижване (аз станах на 5ч след операцията) и често да ставаш и вървиш, въпреки болките. В началото бавничко, изгърбена, с едната ръка си дръж корема, от легнало положение се изправяй с ръцете - да отива цялата тежест в ръцете. Прави си упражнения в леглото, таза повдигай, краката, опитвай се да се завърташ за малко, да сядаш, макар че боли. Профенид помагат, слагай по-често, аз си носех от вкъщи да имам в повече. С всеки изминал ден е по-добре. Ние бяхме 4 нощувки и на 5тия ден вкъщи, макар още леко да ме болеше си оправих багажите, поизчистих. На другия ден сготвих, изведох кучето за 5-10 мин. На следващия пак с кучето и до магазина бавно. Болеше си леко ама, няма да се предавам я. После шофирах до фризьорката и така. Постепенно! Около 15 дни след секциото имах 2-3ч разходка с количката, без да бързам.
Колкото повече човек лежи, по-бавно се възстановява.

ПП след нормалното имах болки месец-два..
И за секс мислих чак след 2-3 месеца, а сега вече отдавна ми се прави, чакам да минат гадните лохии.

Много са ви сладички бебенцата! Да са живи и здрави!🥰🥰🥰

И аз разчитах на Профенида да вчера, обаче ми се разхлаби стомахът ужасно от него..  и вече не знам с какво да обезболя.

Поискай си друго обезболяващо да ти дадат.

Sweety, много ти благодаря за съветите, много е полезно в такъв момент, когато тялото минава през няколко изпитания едновременно С профенида направо се родих, каква мъка беше преди това. Не знаех как ще стана от леглото...

Аз пък не усещам разхлабване от профенида, а така ми се искаше Помолих лекарите тук за нещо разхлабително и ми дадоха.