Да се откажа ли?

  • 2 816
  • 62
  •   1
Отговори
# 15
  • По света и у нас
  • Мнения: 3 290
Даже ако вече имаш книжка, взимай мъжа ти, идете в някакъв по-малък град и карай там известно време. Но и София не е никак сложна за каране.

# 16
  • Мнения: 2 884
Много благодаря за съпричастността!
Около Лондон живея, хора. Искам да науча единствено маршрута до работа, около два километра е, едно кръгово и два завоя, не е като да няма трафик, но всички карат с 30км в час. Автоматик е и учебната, и нашата кола, не  като навремето, няма съединител и е сравнително по-лесно.
Искам да ви разкажа малко за този инструктор сега, опротивя ми като човек още в първите минути на запознанството ни, когато ме овика, че не можах да си наглася седалката. Ходим да шофирам на едни не толкова оживени улици в града ни, но явно всички инструктори ги знаят, пълно е с учебни коли и нашия се заглежда по млади, учащи се жени и момичета при колегите му, и пуска мазни коментари. Пакистанец е, около 130 кг, над 40 годишен. Мазният му поглед изключително ме отблъсква, дори и да е на шега. Слава богу, не съм му в категорията, 45+ съм аз, кака съм му.
Отделно не е гъвкав, имам ангажименти с детето или съм на работа, той, не, само в четвъртък следобед мога и това е. Шофирането е два астрономически часа при него, обикновено карам по-малко от час, докато ме заведе и ме върне, и докато ми начука канчето, времето минава. Слава богу, не съм му платила целия курс, а само 10 часа(макар че напъваше за още), та утре ще взема предпоследните два, а последните не знам физически дали ще успея, нека пие нещо за мое здраве.
Шофирах и със съпруга ми, глас не ми повиши, въпреки че действително правя грешки и допускам, че е напълно възможно инструктора да е прав и трудно ще стане шофьор от мене.
Ще го сменя. Имам една жена наум.

# 17
  • Мнения: 1 952
Можеш да си избереш школата и инструктора. Можеш да го поставиш като условие когато плащаш - плащам само един астрономически час, взет на 2 пъти по 30 мин. Така няма да се стресираш и ако не ти допадне - чао, беше ми приятно. По принцип ако не си доволна от един инструктор, можеш в същата школа да искаш друг. Те си ги познават.

Дъщеря ми също попадна на такъв тиквеник (в чужбина сме), тя нямаше опит в шофирането, в смисъл дори книжка за мотор нямаше. Инструкторът прилагаше по 60 мин час, крещейки през цялото време. След 2 такива часа дъщеря ми беше отчаяна. Заведох я да покараме да видя какво е научила (закона тук  го позволява). Нищо не беше научила, дори не знаеше как се тръгва, съединител и т.н .Не можех да повярвам. Каза ми, че когато влиза в колата, тя е вече с включен двигател. 🙄
Оттам право в школата, платих им двата часа и я преместих в друга.

И гледай да избягваш типове като този пакистанец. Мъжете от такива страни са доста различни по манталитет (разбрала си го предполагам отдавна) - и това е голяма бариера, когато сте на ниво учител-ученик.

# 18
  • Мнения: 12 213
И аз бих ти казала да смениш инструктора. Ако имаш някоя приятелка, помоли я да ти помогне. Казвам го от опит - моя приятелка си взе кола, не можеше да кара. Каза, че най-ценна помощ е получила от мен, защото аз също трудно се научих и знам къде може да бърка. Докато мъжете са по-нервни, мислят, че всичко се получава от раз. Скоро пътувахме със сина на ММ, който ме засипа със забележки, накрая почти ме докара до рев, въпреки че карам непрекъснато повече от 30 години.

# 19
  • Мнения: X
Сменяй, сменяй. Да пали. Не се отказвай, продължавай щом имаш желанието.

# 20
  • София
  • Мнения: 4 777
Моя приятелка в същата ситуация с книжка от 20 години, а не беше карала, намери си инструктор. След всяко шофиране ми звънеше и ревеше, че не става за шофьор. Еми, стана, и то защото й трябваше да кара из София, да си върши работа. Като започна сама се е случвало да ми звъни да пита как да паркира. Навряла накриво колата в тясно паркомясто, излиза, снима я и ми праща снимките да й кажа накъде да врътне волана, че да не я заклещи съвсем. В паркингите на моловете търсеше поне две съседни свободни места, за да паркира що годе нормално. Научи се и на това. Просто на някои хора им трябва повече време.

# 21
  • Мнения: 2 884
Сменяй, сменяй. Да пали. Не се отказвай, продължавай щом имаш желанието.
Снощи не съм спала, само при мисълта че днес пак съм на кормуване с този, ми се изпарява всякакво желание.

# 22
  • Мнения: 1 952
На неуверените дами с неизползвана книжка или без такава ми се иска да им кажа, че през 70-те години е имало всекидневни обяви във вестниците за момчета 6-ти, 7-ми клас за училища/курсове + общежитие и шофьорска книжка в София. И после работа като шофьори. Обратното на езиковите училища с  изпити и трудно влизане.
Та не мислете, че е до интелект или гениални способности. Просто някой с търпение да ви научи на едно умение. Точно както всяко друго умение - да се храниш с вилица и лъжица, да си възпитан, да умееш да готвиш и т.н.

Крещящите инструктори би трябвало да работят само тежка хамалска работа с или без използване на гласните струни.

Последна редакция: чт, 24 окт 2024, 15:13 от Valerie R

# 23
  • Мнения: 467
Моето мнение ще е по-различно. Според мен трябва да се откажеш. Като чета постовете ти, явно ще ти е доста трудно да се научиш и или ще ти трябва много време или....просто няма да се научиш. Шофирането не е за всеки и по-добре хора по-притеснителни, по-страхливи, по-невнимателни да не стават шофьори. Моят инструктор навремето казваше (а и от други места съм го чувала), че шофьорът е с единия крак в затвора, а с другия-в гробищата. Колата е сериозна машина и когато те стресира един инструктор сега с приказки и поведение, как ще се справиш с ежедневно шофиране и стресови ситуации?
Хубаво е човек да умее да преценява възможностите и капацитета си за такива неща.
Успех каквото и да решиш, но ако не си сигурна в себе си-просто недей.

# 24
  • София
  • Мнения: 4 216
Е то по тая логика никой нищо да не прави от страх. Да, опасно е шофирането, има ежедневно ситуации, но човек с желание и опит се научава. И мен ми беше притеснено в началото, не от моите умения, от тези на другите. Сега с децата карам супер рядко, даже из София дори нямам желание за кола, но като трябва - караш. Но преди това бях редовна с колата и страх, притеснения - забравят се след като понавъртиш километри. Всичко е до практика.

# 25
  • Мнения: 1 952
Е, сега.. То и за раждането казват, че жената е с единия крак в гроба. Ами тогава да не раждаме, да не се влюбваме, да лягаме прави да умираме..

В страната, в която живея, на 14 години имат право да се запишат на курс за мотор. След 1 месец вече имат книжка и могат да стигнат до която точка искат. Включително до дискотеки на 20-30 км (това аз лично не одобрявам).
В класовете в първи курс на гимназиите  септември някои вече са с книжка (родените до юли), другите постепенно вземат и те.

От 14 до 18 год вече са се научили да шофират, отиването на шофьорски курс за кола е само формалност, свикване с габаритите.

Да не можеш да шофираш днес е като да не можеш да пишеш. Всичко се научава. Стига да иска човек.

# 26
  • София
  • Мнения: 8 925
Здравейте, накратко - имам шофьорска книжка отпреди 24 години, малко след това ПТП (по моя вина, но не тежко) и оттам насетне не съм шофирала, страх ме беше.
Наумих си, на дърти години да започна да шофирам, намерих си инструктор. И какво се случва - излизаме, човека ми показва, минава той по маршрута. Идва моят ред и аз греша, например, не давам мигач, не спирам където той каже преди да навляза в кръгово, а метър-два по-назад, не съм се била огледала и т.н. Три пъти съм шофирала, а така, както тоя инструктор, никой не ми е крещял. Крещи, а аз спичам още повече. Казва, че това било единствения начин да го чуя, иначе съм си правела каквото поискам.
Да. Но е абсолютен грубиян и така няма да ме научи на нищо.
Шофирането с него ми носи само стрес, освен това си мисля, че нови умения трудно се усвояват от едни години нататък, сякаш нямам увереност, че изобщо ще се науча.
Е, да сменя ли инструктора или изобщо да се откажа? Моля, посъветвайте ме.

От опит Ви казвам да си смените инструктура. Да, вие може да грешите, но това не е начина да Ви направи забележка. Ще се стресирате и ще се откажете съвсем.

# 27
  • Мнения: 2 723
имам шофьорска книжка отпреди 24 години, малко след това ПТП (по моя вина, но не тежко) и оттам насетне не съм шофирала, страх ме беше.
Отказвай се! От всяко дърво свирка не става.

# 28
  • Мнения: 467
Не, не е така. Не всичко може да се научи и не всичко е до желание.
За раждането не трябва да знаеш закони, правилници, не ти трябват реакции в стресови ситуации и лични качества. Там, едва ли не, от лекарите зависи всичко.
При шофирането се искат определени лични качества, които оставам с впечатлението, че авторката не притежава. И много други хора качени в автомобили също не им е там мястото. Виждате какво става по пътищата. Пълно е с неадекватни шофьори, на много от които им е казано, че с опитване ще стане. Просто някои хора не стават за шофьори и не искам да застрашават моя живот на пътя.
Аз като не разбирам нещо, колкото и да съм опитвала, предпочитам да си призная, че явно няма да стане "моята" и да се откажа. А тук става въпрос и за човешки живот. Не е да се учи да меси тесто в къщи.

# 29
  • Мнения: 2 884
Лимана, възможно е да си права. Действително съм на две и явно правя груби грешки при шофиране.

Общи условия

Активация на акаунт