От дълго време търся отговори от самият себе си,които в крайна сметка не успявам да дам.
Реших да се обърна към всички вас с цел, да получа съвет как да постъпя и продължа.
Вече минаха над 2 месеца от раздялата с човека който смятах че правилно съм посочил за явлението което не бих желал да изчезне, но ето че краят както всяко друго нещо дойде след 4 години щастие.
Решението беше еднолично от нейна страна,че не желае да бъде с мен повече. Обвини ме за всичко,сравнява ме със свои стари връзки(всичко било като със всеки друг) и че всичко съм провалил аз.
Около 3 години правихме опити да имаме дете, така и не се получи. Въпреки всичко което опитвах, бях посочен като поредната черна овца.
Виновен ли съм че притежавам добротата,емоционалното в мен и лоялността да бъдат важните черти и да държа прекалено на тях, въпреки че съм обиждан от нейна страна по-много различни начини? Наивен ли съм, че съм се държал мило към нея въпреки нападките които съм изтърпял и приемал с усмивка?
Разделихме се без караници и с разбиране един към друг, въпреки че не бях щастлив да приема решението което тя избря сама да вземе ,без правото аз да кажа своята дума или тя да има някакво голямо значение. Решението да бъдем само приятели,поне беше съгласено от двете страни.
Не крия че не я обичам все още, но вътрешно дълбоко знам за себе си ,че няма да бъдем повече никога заедно и не изпитвам жаждата към нея както в началото.
След като си тръгнах тя ми остави ключове от апартамента в който живеехме заедно, и сподели че винаги мога да идвам когато имам нужда да остана в градът. Естествено в бързината и емоцията която ме беше обладала,усетих това като жест и приех.
Вече за втори път се налага да идвам да вземам неща които съм забравял/пропуснал да взема/открия в бързината когато си тръгнах.
Естествено тя е тук, виждаме се,смеем се, излизахме, но нищо по-съществено, освен когато се чуваше и казваше “ох това го искам, онова също,вземи ми ги”, и аз глупака.. вземам какво да правя, държи се мило , а материалните неща не са проблемни за мен и ако откажа,ще се чувствам тъпо.
Нямам идея как да реагирам на някой от нещата които тя прави когато съм тук.
Разхожда се без дрехи,спи в леглото което и аз, а когато направя опит да я прегърна,стопля,докосна,погаля, веднага ми бие през ръцете,дърпа се и прави гадни коментари(от сорта - не искам да правя нищо с теб, не искам деца от теб, не сме заедно, не ми е приятно, не ме докосвай,колко пъти да ти кажа да спреш да опитваш нещо да правиш с мен).
Естествено не реагирам с лоши думи за да отвърна, но определено дълбоко в себе си , наранявам единствено и само себе си.
Ако не я потърся да питам справя ли се,как е минал денят и,как се чувства и т.н., тя не ме търси,нито интересува.
Е.. нямам идея какво повече да предприема но повече клоня към това да върна ключовете, и прекратя всякакви отношения, защото започвам да затъвам дълбоко , и вътрешната война със самият мен просто - винаги губя.
Ще съм благодарен да прочета,приема всяка една ваша дума,съвет и критика.
Благодаря за времето!