Работа и живот в Ямбол

Щом го намираш за успокояващо

Лъсната ни е фасадата, ама отзад си е все същата сламена колибка 😅. Толкоз за Ямбол.

Ямбол е изключително спокоен град, с много ниска престъпност.

Да, да. Тук не съм съгласна. За град с грубо около 50 хил жители, от които не е ясно колко точно постоянни, си е висока престъпността.
За града - спокойно е, много е спокойно, през зимата времето е спряло, “задръстване” има само в 8 и 17:00ч на  два булеварда (да, имаме си и булеварди, не сме чак такива селяни). Културен живот - театър редовно, концерти не чак толкова чести, но се трае, намира се по нещо за развлечение. Детски градини и училища - бол. Ниво - неясно по ред причини. Наем и цени на жилища - чувала съм, че в Бургас е по-евтино. Абе, държим си го високия стандарт, ама само на цени. За заплати не мога да помогна, учител съм и при нас е едно и също минималното ниво, но има високи заплати в администрацията на някои фирми в града. На външен вид града е обновен, примамлив и изглежда много живо особено по Коледа и Великден. Манталитета си е на същото ниво от преди 20/30години. Според новият вече стар кмет, за новодомци на територията на града се предлагат разни страхотни изкушения, като спестяване на данъци за няколко години и др, за които трябва да се информирате допълнително.
Заповядайте при нас, безвремието ще ви погълне.

Три години 😅. Чела съм я наредбата, забавна е.

На много различно мнение съм аз.
Да, вярно малък и спокоен град.
Бургас и Стара Загора на по-малко от час път, това за забавленията.
За децата си е огромно удобство, всичко е наблизо от училища до извънкласни занимания. Не виждам как в София бих си пуснала детето 3ти клас зад блока, например.
И за работата не съм съгласна. И за неквалифицирани има работа със съответна заплата, естествено. А специалисти от различни сфери също са "кът" и са ценени, със съответна заплата, отново.

Живея от 15 години в Ямбол. Бих казала , че е спокоен град, ако го сравнявам със София и Пловдив. По-развит е от Габрово да речем. Децата ми излизат навън , карат колела в квартала и се срещат с приятели- живеем в ж.к. Васил Левски. Има достатъчно детски площадки и спорт и развлечения за децата. Нивото в училищата- зависи при кой учител ще попаднат. Не бих казала, че има някаква кой знае каква голяма конкуренция . Единствената гимназия с малко по-високо ниво в града е МГ. Но и там от към учители има какво да се желае- някои са останали в комунизма , други тепърва прохождат и самите те нямат кой знае какви знания.
Относно работата, наблюденията са  ми , че предимно около 1200-1500 лева са заплатите-Виденов, Логистичната база на Лидл в Кабиле, Язаки. Ако си специалист с образование има и по-високи заплати. Аз работя дистанционно и им доста хора в града като мен, които реално получаваме по-високи заплати от това което се предлага в Ямбол. Най-големия проблем в града според мен е, че няма качествено здравеопазване. Буквално за всяко нещо се ходи до друг град- никой не ражда в Ямбол, за ортопед се ходи до Стара Загора, няма добри очни лекари, нищо. Това е нещото , което мен лично ме кара постоянно да си мисля , че като ми  пораснат децата и трябва да се преместим в някой по-голям град като Пловдив или Стара Загора.

Високите заплати, които се цитират за София звучат чудесно, но когато трябва да плащаш наем вече поне 1000 и частна градина 1000, защото няма място за всички деца в държавните градини, а в някои квартали няма такива, реалната стойност на заплатата рязко се понижава. Дори бих казала че по-голямата част от хората в София печелят далеч по-малко. А с новите цени на имотите положението се влошава, ако тепърва ще закупуваш- това важи за голяма част от населените места обаче. Големите градове вече са много претоварени, културният живот е развит, но наблюденията ми са, че масово в бързината на ежедневието човек не се възползва от това.
Безспорно здравеопазването е на много по-високо ниво. Обикновено обаче се налага да пътуваш по около час в посока, за преглед в друг квартал, което според мен е равносилно да отидеш от Ямбол до Стара Загора или Бургас. Чувала съм за липса на адекватна спешна помощ в града, което наистина е голям минус. Възможността за честа смяна на работата също е далеч по-малка отколкото в големия град. Съответно работодателите се възползват от по-малкото предлагане на работни места и бих казала,  че често експлоатират хората с по-дълги смени, ниски реални осигуровки, невъзможност за ползване на пълен платен отпуск. Наблюденията ми обаче в никакъв случай не важат за всички работни места- особено за специалисти в дадена област (тяхното търсене разбира се е по-ниско).
Хубаво е човек да си направи равносметка. След като имате имот в Ямбол и още повече нямате деца, тоест не сте обвързани с детски градини и училища, не пречи да опитате няколко месеца или година и да видите дали ще си намерите работа, която ви устройва и как ще се чувствате. В крайна сметка винаги можете да се върнете  в по-големия град. Успех!

Здравейте.
Аз съм старозагорка, която живее в Ямбол от 8 години вече.
В началото го мразех, ревеше ми се, изведнъж започнах да ценя Стара Загора, от която преди се оплаквах.
Сега се чувствам добре тук.
Градът случи на кмет и нещата се подобряват ежедневно, което води и до малко по-различна атмосфера.
Има, разбира се, още много какво да се желае.
Откъм културен живот не може да се сравнява със София, Пловдив, Варна, Стара Загора.
Жилищата поскъпнаха, но все още са доста под цените в изброените в предното изречение градове.
Спокойно е.
Места в ясли, градини, училища има, няма точкови системи и районирания. Което, ако мислите за деца, е огромен плюс.
Относно работа - в моята сфера (здравеопазване) са ниски. Но те и масово в страната са такива. За готвачи също няма много варианти за работа с коректни работодатели, покрай свекърва ми знам.
В същото време, познавам шивачка, която работи в цех и взима заплата 1,5 пъти над моята лекарска. Има предприятия, заведения, но до колкото знам, заплатите гравитират около 1600 лв.
 Ако намерите вариант за дистанционна работа с прилично заплащане, вариантът ще е най-добър.
Аз в София не бих живяла, освен срещу поне 12 хиляди на месец, и то защото ще ми позволяват да живея така, че да не усещам, че съм в София. Задръстванията, разстоянията, забързаното темпо, проблемите с ясли и градини, районирането за училища - всички тези неща ме побъркват. Харесва ми културният живот, разнообразието от хобита, но всичкото останало натежава повече. Затова и отказах 2 покани за работа в София. Пловдив също ми е голяма лудница. Варна не я харесвам, въпреки морето. Бургас и Стара Загора биха ми били може би оптимален вариант. Но съм си доволна и в Ямбол.
Живях 5 години и половина в квартал Аврен - чудесна локация, харесвах го, но се презастрои ужасно. Не съжалявам, че не успяхме да си купим жилище там. Сега живеем в началото на квартал Каргон в района на магазин Вилтон - супер ми е. Тихо, спокойно, не е пренаселено. На до 5 минути пеша имам супер маркет, шивашко ателие, кръчмичка, куриерски офиси, цветарски магазин, аптека, читалище, детска площадка, детска градина, пекарна, поща, железария. На 7-8  минути пеша са строителен хипермаркет, нон - стоп, яслата на малкото ми дете, пазар. До центъра се стига за 10-15 минути, за толкова се стига и до разкошния градски парк.

Недостатък на града е липсата на денонощна аптека. Градският транспорт не е ок, поне за мен.
Цялостно, недостатъците са по-малко от позитивите. Затова не бихме се преместили, поне за сега. Честно казано, ако ме стегне шапката и напусна сегашната си работа, по-скоро бих търсила в Сливен, Нова Загора, Бургас и да пътувам.

Да бе, ще пътуваш 100 км в посока до Бургас всеки ден... То на думи лесно.
Пътувам от 4г 40 км в посока за работа и тегаво.
100 км си е 2 часа път поне и на връщане пак. И не брой само пътя от Ямбол до Бургас, в Бургас пак можеш да се откажеш в час задръстване...Ще излизаш в 5-6 и ще се прибираш в 8-9... Ни семейство, ни културен живот ..

Наистина ежедневно пътуване до работа в друго населено място, особено ако е на повече от 20-30 км, си е неприятно, изморително и отнемащо време. Не бих се съгласила на подобен вариант, а по-скоро бих наела квартира в съответния град, където е местоработата.

Имам познати, които живеят в Перник и работят в София, както и такива които живеят в Пазарджик и работят в Пловдив (и между двата града разстоянието е доста по-малко отколкото между Ямбол и Бургас). Ами, не си е работа. Уморително им идва. Сутрин стават с час по-рано. За огромните задръствания в пиковите часове на входа и изхода на градовете да не говорим. Пътуването с влак е може би малко по-бързо защото ще се избегнат задръстванията, но и там с родното БДЖ често има закъснения.

А за да стигнеш от ЖП гарата до работното място време също трябва... Май придвижването в другия град никой не го смята, а времето не е само от табела до табела...

По магистралата 100 км се минават за 1 час. В София не малко хора пътуват по толкова време за работа, нищо, че не са извън града.

Изобщо не е сравнимо пътуването по магистрала ежедневно сутрин и вечер с придвижването в София. Не са толкова хората, които пътуват по цял час в едната посока, да не кажа, че са много малко.
А и обикновено може да си съобразиш работното място с местоживенеето и просто да не приемаш работа, до която ще пътуваш 1 час. За мен е абсурд подобен вариант.

Човек не винаги има избор и в някакъв период от живота му може и да се наложи да прави компромиси, я с пътуване, я със заплащане, я с позиция.
Преди години работех не два село на около 40км от града, плюс че за да взема автобуса за селото трябваше да се придвижва в града. Хубавото беше, че работното ми време беше от 11:00, а автобусът в 9:30, но съм ставала и в 5:30 за работа в съседното село. Изморително е, но алтернатива нямах. Майката на един от учениците ми пък работеше на три смени в града и след втора смяна спеше на автогарата, за да хване първия автобус за селото, защото нали се сещате, че след 22 часа транспорт няма, а трябва да се сложи хляб на масата, да се облече и обуе детето, да се платят сметките.