Когато няма избор - ясно. В случая доколкото разбирам говорим за доборовлно решение. А потребителката е медицинско лице (лекар доколкоро разбрах или друго?) т.е ще си намери работа абсолютно навсякъде където отиде. В тази ситуация не разбирам как някой би си причинил 200 км. пътуване на ден и просто казвам, че няма нищо общо с пътуването вътре в града, каквото сравнение имаше.
- Публикувана: 29 окт. 2024, 11:10 ч.
- Последно мнение: 12 май 2025, 10:57 ч.
Работа и живот в Ямбол
Лекар, ако е с рядка специалност може и да не си намери работа на всякъде, ако няма такова отделение в даденото място. В Ловеч закриха родилното отделение, защото им беше останал един лекар. Една акушерка трябва или да се премести от Ловеч или да пътува до Плевен например.
Съфорумката, за да се премести от Ямбол в Сливен или Бургас, трябва да мести цялото си семейство, защото тя има съпруг и едно или две деца. Толкова лесно ли се случва?
Съфорумката, за да се премести от Ямбол в Сливен или Бургас, трябва да мести цялото си семейство, защото тя има съпруг и едно или две деца. Толкова лесно ли се случва?
Лекар съм, в специфично звено, и нетната ми заплата е около 1600-1800 лв., с добавките за прослужено време, интензивен труд, извънреден труд. Като взема специалност, заплатата се качва с великите 100 лв. бруто.
И ако само това беше проблемът, със сигурност нямаше да се замислям за напускане. Но в болницата и в отделението ми има други проблеми. Които изпиляват нервите. Затова се замислям да работя в друг град.
По едно време работех и в Бургас, беше ми трето работни място, на граждански договор, защото единият център беше закъсал за лекари. Пътувах с влак, рядко ме караше мъжът ми. Пътят не ми тежеше особено. Честно казано, като учех в София задръстванията ме изнервяха и изтощаваха много повече. На този етап не бихме тръгнали да се местим. Имаме приятели тук, голямото дете си има среда, намиране на жилище в друг град с 3 спални би било мъка - за наем такива почти няма, още повече където да допускат животни, а ние сме с 2 котки. Купуване на жилище - при жените в големите градове - не го виждам.
Тук си имаме рахат по отношение на детски и учебни заведения, паркиране, данъците са ниски. И има спокойствие.
И ако само това беше проблемът, със сигурност нямаше да се замислям за напускане. Но в болницата и в отделението ми има други проблеми. Които изпиляват нервите. Затова се замислям да работя в друг град.
По едно време работех и в Бургас, беше ми трето работни място, на граждански договор, защото единият център беше закъсал за лекари. Пътувах с влак, рядко ме караше мъжът ми. Пътят не ми тежеше особено. Честно казано, като учех в София задръстванията ме изнервяха и изтощаваха много повече. На този етап не бихме тръгнали да се местим. Имаме приятели тук, голямото дете си има среда, намиране на жилище в друг град с 3 спални би било мъка - за наем такива почти няма, още повече където да допускат животни, а ние сме с 2 котки. Купуване на жилище - при жените в големите градове - не го виждам.
Тук си имаме рахат по отношение на детски и учебни заведения, паркиране, данъците са ниски. И има спокойствие.
Да бе, ще пътуваш 100 км в посока до Бургас всеки ден... То на думи лесно.
Пътувам от 4г 40 км в посока за работа и тегаво.
100 км си е 2 часа път поне и на връщане пак. И не брой само пътя от Ямбол до Бургас, в Бургас пак можеш да се откажеш в час задръстване...Ще излизаш в 5-6 и ще се прибираш в 8-9... Ни семейство, ни културен живот ..
Пътувам от 4г 40 км в посока за работа и тегаво.
100 км си е 2 часа път поне и на връщане пак. И не брой само пътя от Ямбол до Бургас, в Бургас пак можеш да се откажеш в час задръстване...Ще излизаш в 5-6 и ще се прибираш в 8-9... Ни семейство, ни културен живот ..
По магистралата 100 км се минават за 1 час. В София не малко хора пътуват по толкова време за работа, нищо, че не са извън града.
Лекар съм, в специфично звено, и нетната ми заплата е около 1600-1800 лв., с добавките за прослужено време, интензивен труд, извънреден труд. Като взема специалност, заплатата се качва с великите 100 лв. бруто.
И ако само това беше проблемът, със сигурност нямаше да се замислям за напускане. Но в болницата и в отделението ми има други проблеми. Които изпиляват нервите. Затова се замислям да работя в друг град.
По едно време работех и в Бургас, беше ми трето работни място, на граждански договор, защото единият център беше закъсал за лекари. Пътувах с влак, рядко ме караше мъжът ми. Пътят не ми тежеше особено. Честно казано, като учех в София задръстванията ме изнервяха и изтощаваха много повече. На този етап не бихме тръгнали да се местим. Имаме приятели тук, голямото дете си има среда, намиране на жилище в друг град с 3 спални би било мъка - за наем такива почти няма, още повече където да допускат животни, а ние сме с 2 котки. Купуване на жилище - при жените в големите градове - не го виждам.
Тук си имаме рахат по отношение на детски и учебни заведения, паркиране, данъците са ниски. И има спокойствие.
И ако само това беше проблемът, със сигурност нямаше да се замислям за напускане. Но в болницата и в отделението ми има други проблеми. Които изпиляват нервите. Затова се замислям да работя в друг град.
По едно време работех и в Бургас, беше ми трето работни място, на граждански договор, защото единият център беше закъсал за лекари. Пътувах с влак, рядко ме караше мъжът ми. Пътят не ми тежеше особено. Честно казано, като учех в София задръстванията ме изнервяха и изтощаваха много повече. На този етап не бихме тръгнали да се местим. Имаме приятели тук, голямото дете си има среда, намиране на жилище в друг град с 3 спални би било мъка - за наем такива почти няма, още повече където да допускат животни, а ние сме с 2 котки. Купуване на жилище - при жените в големите градове - не го виждам.
Тук си имаме рахат по отношение на детски и учебни заведения, паркиране, данъците са ниски. И има спокойствие.
П.С. и аз съм мед.лице , но вече 5-а година работя съвсем различно нещо от специалността ми.Просто е толкова тъжно....
Наистина тези пари са обидно малко за стреса, напрежението и отговорността, които носи със себе си медицинската професия. Вариант е ако успявате да заработите допълнителни доходи в частен кабинет, но зависи каква е специалността, защото не всяка специалност позволява частна практика.
Ами да си смени професията щом е унизително. Да стане маникюристка или шивачка. Каза по-горе, че някаква шивачка вземала повече от нея.
Никой не ви кара насила да работите каквото работите. Подавате молба за напускане и отивате с шивашкия цех.
Никой не ви кара насила да работите каквото работите. Подавате молба за напускане и отивате с шивашкия цех.
Лекар съм, в специфично звено, и нетната ми заплата е около 1600-1800 лв., с добавките за прослужено време, интензивен труд, извънреден труд. Като взема специалност, заплатата се качва с великите 100 лв. бруто.
И ако само това беше проблемът, със сигурност нямаше да се замислям за напускане. Но в болницата и в отделението ми има други проблеми. Които изпиляват нервите. Затова се замислям да работя в друг град.
По едно време работех и в Бургас, беше ми трето работни място, на граждански договор, защото единият център беше закъсал за лекари. Пътувах с влак, рядко ме караше мъжът ми. Пътят не ми тежеше особено. Честно казано, като учех в София задръстванията ме изнервяха и изтощаваха много повече. На този етап не бихме тръгнали да се местим. Имаме приятели тук, голямото дете си има среда, намиране на жилище в друг град с 3 спални би било мъка - за наем такива почти няма, още повече където да допускат животни, а ние сме с 2 котки. Купуване на жилище - при жените в големите градове - не го виждам.
Тук си имаме рахат по отношение на детски и учебни заведения, паркиране, данъците са ниски. И има спокойствие.
И ако само това беше проблемът, със сигурност нямаше да се замислям за напускане. Но в болницата и в отделението ми има други проблеми. Които изпиляват нервите. Затова се замислям да работя в друг град.
По едно време работех и в Бургас, беше ми трето работни място, на граждански договор, защото единият център беше закъсал за лекари. Пътувах с влак, рядко ме караше мъжът ми. Пътят не ми тежеше особено. Честно казано, като учех в София задръстванията ме изнервяха и изтощаваха много повече. На този етап не бихме тръгнали да се местим. Имаме приятели тук, голямото дете си има среда, намиране на жилище в друг град с 3 спални би било мъка - за наем такива почти няма, още повече където да допускат животни, а ние сме с 2 котки. Купуване на жилище - при жените в големите градове - не го виждам.
Тук си имаме рахат по отношение на детски и учебни заведения, паркиране, данъците са ниски. И има спокойствие.
П.С. и аз съм мед.лице , но вече 5-а година работя съвсем различно нещо от специалността ми.Просто е толкова тъжно....
Иначе моята е по-висока от на други специализанти, защото имам 174 лв. бруто за вредности, поради отделението, в което работя.
Ако мислите, че заплатите в болницата са високи, лъжете се.
Специализантите работим за под 2000 лв. нето.
Лекарите със специалност имат 100 лв. по-висока основна заплата.
Всеки получава по 1% клас прослужено време за всяка година стаж по специалността. Възрастните колеги от там получават малко по-прилични пари, защото са с по 40 години стаж.
И съпругът ми е лекар, завеждащ отделение, със специалност и над 10 години стаж. Нетната му заплата е около 2300 лв.
Ако си мислите, че в болницата се вадят по 3500-4000 лв., грешите. Може да има такива колеги, чувала съм слухове за 1-2. Но всички млади лекари сме с под 2000 лв., повечето колеги с доста стаж гравитират около 2500 с добавките за стаж.
Получават се по-високи заплати, ако имаш много извънреден труд (ръководството се старае той да е възможно най-малко, за да не се налага да го плаща) или ако даваш дежурства и другаде - спешно, друго отделение или неотложен кабинет.
Със сестрите положението е трагично, дефицитът е голям, налага се да работят в по 2-3 отделения, за да може да се връзва график. Една сестра с 25 години стаж в отделение, ако няма извънреден труд, получава нето около 1400 лв.
Санитарите са на минимална заплата.
Лесно е да кажете 'Ми напускайте'. Ако го направим масово, болницата затваря. В моето отделение от 11 сестри, останаха 8. Лекарите от 5 останахме трима. В отделението на мъжа ми са 4 сестри. Лекарите с неговата специалност в болницата са общо двама, като единият клони към 80 и човекът вече не дава нощни и целодневни дежурства, но все пак продължава да работи, за да не се затваря отделението.
За сравнение, в Карнобат заплатите са доста по-високи, с едно 500 лв. нагоре, поне на сестрите.
Та, ако дамата е в сферата на здравеопазването, Ямбол не е добър вариант чисто като заплащане и условия на труд. Но градът си има предимства, заради които по-скоро, ако съвсем ми писне, бих пътувала, вместо да се преместя.
Специализантите работим за под 2000 лв. нето.
Лекарите със специалност имат 100 лв. по-висока основна заплата.
Всеки получава по 1% клас прослужено време за всяка година стаж по специалността. Възрастните колеги от там получават малко по-прилични пари, защото са с по 40 години стаж.
И съпругът ми е лекар, завеждащ отделение, със специалност и над 10 години стаж. Нетната му заплата е около 2300 лв.
Ако си мислите, че в болницата се вадят по 3500-4000 лв., грешите. Може да има такива колеги, чувала съм слухове за 1-2. Но всички млади лекари сме с под 2000 лв., повечето колеги с доста стаж гравитират около 2500 с добавките за стаж.
Получават се по-високи заплати, ако имаш много извънреден труд (ръководството се старае той да е възможно най-малко, за да не се налага да го плаща) или ако даваш дежурства и другаде - спешно, друго отделение или неотложен кабинет.
Със сестрите положението е трагично, дефицитът е голям, налага се да работят в по 2-3 отделения, за да може да се връзва график. Една сестра с 25 години стаж в отделение, ако няма извънреден труд, получава нето около 1400 лв.
Санитарите са на минимална заплата.
Лесно е да кажете 'Ми напускайте'. Ако го направим масово, болницата затваря. В моето отделение от 11 сестри, останаха 8. Лекарите от 5 останахме трима. В отделението на мъжа ми са 4 сестри. Лекарите с неговата специалност в болницата са общо двама, като единият клони към 80 и човекът вече не дава нощни и целодневни дежурства, но все пак продължава да работи, за да не се затваря отделението.
За сравнение, в Карнобат заплатите са доста по-високи, с едно 500 лв. нагоре, поне на сестрите.
Та, ако дамата е в сферата на здравеопазването, Ямбол не е добър вариант чисто като заплащане и условия на труд. Но градът си има предимства, заради които по-скоро, ако съвсем ми писне, бих пътувала, вместо да се преместя.
Съфорумката е млад специалист и работи в специфично звено. Все още учи за специалност, но написа че разликата е 100 лева. Едно джип пи сигурно взема повече, но освен от джи пи има нужда и от един куп други специалисти - рентгенолози, лаборанти, акушерки, медицински сестри, вътрешни болести, УНГ, гинеколози, хематолози, пулмолози, хирурзи, невролози, кардиолози и т.н. За да има живот извън София, Пловдив, Варна и Бургас, хората поне в областния град трябва да имат достъп до различни специалисти. Я си представете някой с онкология или на хемодиализа да трябва да го транспортират за вливания или процедури през ден до друга област. И не на всеки му се живее в един от посочените четири града. Отделно, бе когато има и семейство става още по-сложно. От друга страна обаче извън Голямата четворка няма проблем с места в ясли, градини и училища. Родителите имат реален избор къде да запишат детето си, има малки разстояния, което предполага по-малко време и нерви да се придвижиш до работа, означава, че 9-годишното може да отиде само на училище или на извънкласно занимание и няма да се налага родителите да обикалят нашир и на длъж големия град и да развозват домочадието до ясла, градина, училище ... Извън София ние можем да се наслаждаваме на лукса да заведем детето на градина на 5 минути от дома и за 15 да сме на работното си място с или без транспорт.
Ако мислите, че заплатите в болницата са високи, лъжете се.
Специализантите работим за под 2000 лв. нето.
Лекарите със специалност имат 100 лв. по-висока основна заплата.
Всеки получава по 1% клас прослужено време за всяка година стаж по специалността. Възрастните колеги от там получават малко по-прилични пари, защото са с по 40 години стаж.
И съпругът ми е лекар, завеждащ отделение, със специалност и над 10 години стаж. Нетната му заплата е около 2300 лв.
Ако си мислите, че в болницата се вадят по 3500-4000 лв., грешите. Може да има такива колеги, чувала съм слухове за 1-2. Но всички млади лекари сме с под 2000 лв., повечето колеги с доста стаж гравитират около 2500 с добавките за стаж.
Получават се по-високи заплати, ако имаш много извънреден труд (ръководството се старае той да е възможно най-малко, за да не се налага да го плаща) или ако даваш дежурства и другаде - спешно, друго отделение или неотложен кабинет.
Със сестрите положението е трагично, дефицитът е голям, налага се да работят в по 2-3 отделения, за да може да се връзва график. Една сестра с 25 години стаж в отделение, ако няма извънреден труд, получава нето около 1400 лв.
Санитарите са на минимална заплата.
Лесно е да кажете 'Ми напускайте'. Ако го направим масово, болницата затваря. В моето отделение от 11 сестри, останаха 8. Лекарите от 5 останахме трима. В отделението на мъжа ми са 4 сестри. Лекарите с неговата специалност в болницата са общо двама, като единият клони към 80 и човекът вече не дава нощни и целодневни дежурства, но все пак продължава да работи, за да не се затваря отделението.
За сравнение, в Карнобат заплатите са доста по-високи, с едно 500 лв. нагоре, поне на сестрите.
Та, ако дамата е в сферата на здравеопазването, Ямбол не е добър вариант чисто като заплащане и условия на труд. Но градът си има предимства, заради които по-скоро, ако съвсем ми писне, бих пътувала, вместо да се преместя.
Специализантите работим за под 2000 лв. нето.
Лекарите със специалност имат 100 лв. по-висока основна заплата.
Всеки получава по 1% клас прослужено време за всяка година стаж по специалността. Възрастните колеги от там получават малко по-прилични пари, защото са с по 40 години стаж.
И съпругът ми е лекар, завеждащ отделение, със специалност и над 10 години стаж. Нетната му заплата е около 2300 лв.
Ако си мислите, че в болницата се вадят по 3500-4000 лв., грешите. Може да има такива колеги, чувала съм слухове за 1-2. Но всички млади лекари сме с под 2000 лв., повечето колеги с доста стаж гравитират около 2500 с добавките за стаж.
Получават се по-високи заплати, ако имаш много извънреден труд (ръководството се старае той да е възможно най-малко, за да не се налага да го плаща) или ако даваш дежурства и другаде - спешно, друго отделение или неотложен кабинет.
Със сестрите положението е трагично, дефицитът е голям, налага се да работят в по 2-3 отделения, за да може да се връзва график. Една сестра с 25 години стаж в отделение, ако няма извънреден труд, получава нето около 1400 лв.
Санитарите са на минимална заплата.
Лесно е да кажете 'Ми напускайте'. Ако го направим масово, болницата затваря. В моето отделение от 11 сестри, останаха 8. Лекарите от 5 останахме трима. В отделението на мъжа ми са 4 сестри. Лекарите с неговата специалност в болницата са общо двама, като единият клони към 80 и човекът вече не дава нощни и целодневни дежурства, но все пак продължава да работи, за да не се затваря отделението.
За сравнение, в Карнобат заплатите са доста по-високи, с едно 500 лв. нагоре, поне на сестрите.
Та, ако дамата е в сферата на здравеопазването, Ямбол не е добър вариант чисто като заплащане и условия на труд. Но градът си има предимства, заради които по-скоро, ако съвсем ми писне, бих пътувала, вместо да се преместя.
Това за ниските заплати на сестрите е почти навсякъде, не само в Ямбол.
Моя роднина с 37 години трудов стаж в различни отделения на областна болница взима основна заплата 1550 лв. С клас прослужено време едва доближава 2000 лв. Като се сложи данъка чисто взима към 1600-1700 лв. Безумно е.
Моя роднина с 37 години трудов стаж в различни отделения на областна болница взима основна заплата 1550 лв. С клас прослужено време едва доближава 2000 лв. Като се сложи данъка чисто взима към 1600-1700 лв. Безумно е.