С какво ви дразнят родителите му?

Ако са само приятели защо казва "свекървата"? И откъде знаеш дали имат свидетелство за брак или са само приятели ?

С брак, без брак, все тая ако няма уважение и разбирателство. Тя сега е в неизгодна позиция, но аз не вярвам тая свекърва да е станала такава от днес за утре.

Това, че казва “свекърва” не е лакмус за брак. Може така да си я нарича.

И какво като нямат брак? Това не ги прави несемейство. Та повече от половината тук жени не са подписвали брак и пак са семейства с деца.
Точно тука взехте да уточнвате дали съвместното съжителство на семейни начала е или не е брак. Цяла тема имаше за това и познайте - болшнството жени под 35 не сключват брак. И подписаната хартия ли прави едно семейство - семейство? И като няма хартия - айде да се развеждат, защото свекървата даже не разбрах какво точлкова правела освен да говори.
Пък като гледам семействата с подписани хартии - част от тях могат да използват да си спестят от тоаалетна хартия.

Наистина в този форум дето трябва да е на семейните жени стана някво чудо - само някой да каже, че има какъвто и да е проблем и край веднага го юрват да търчи с 200 да се изнася и развежда...

Как решихте, че жената и мъжа не живеят в уважение и разбирателство? Или че са приятели, а не съпрузи? Не проектирате ли ваши някакви ситуации и емоции в тази връзка, за която НИЩО не знаете?

И аз подкрепям идеята да НЕ се стига до развод.
Относно свекървата ако ти дава акъл просто кимай усмихната добре, добре - пък после ти си знаеш какво и как ще правиш, ако често идва при теб може да и кажеш извинявай, но бебока цяла нощ не ме остави да спя, сега тъкмо ще го приспивам и ми се ще и аз да легна за 30 мин. Може ли по-късно да се видим?
Или я карай да ти помага - ако дойде и си почнала нещо да готвиш я помоли да удари едно рамо като нареже моркови за супата (примерно или там каквото готвиш), а ти през това време да свършиш нещо друго. Дори и да дудне тук е мръсно за детето казваш - веднага щом заспи се захващам.. Просто гледай да приключвате бързо подобен тип разговори, бебето няма да е все бебе сега е нормално да ти е трудно, поговори и с мъжа ти, да ти помага поне малко да го гледа ти докато се изкъпеш/измиеш чиниите. С времето ще ти стане по-лесно детето като порасне и малко по малко започне да става по-самостоятелно (да заспива и да се храни само, да се заиграва и тн.) това е само период

До колкото знам, детето се води на адресната регистрация на майката по постоянен адрес. Поправете ме, ако греша.
Да, мъжът трябва да се справи с майка си. Но на ми се струва смешно, да седя и да и мълча и половин час по-късно, мъжът ми да и звъни и да и държи сметка какво ми е говорила.
Аз също бих посъветвала, ако е в добри отношения с мъжа, а само свека и е проблемът, да си го котка и да игнорира майка му. Аз лично не бих се чувствала длъжна, ако живея в жилище на свекъри (не ми се е случвало, но така го мисля). Мъжът ми е осигурил жилище, имаме дете, той е главата на семейството. Вече дали той си го е купил, дали някой му го е дал, са си техни лични отношения и техен проблем. Ако някой трябва да се върти на пета, това е той.
От тук натам аз решавам какво да си правя в дома, в който живея и съм поканена. Не съм била осведомена, че трябва да съм аврамов дом за всякакви роднини, кошче за душевни отпадъци или пък опитно зайче за родителски амбиции на баби и дядовци.
Тъй, че... На практика как бих реагирала (И съм го правила, въпреки, че казусът не е бил такъв). На нападки за домакинстване и колко лесно се гледа дете, отговарям - толкова мога, в дупка съм, изморена съм, който иска да дойде да почисти. Бих врътнала ключа така, че да не може никой да отключи (ако имат ключ) и бих казала, че сме спали. Изключвам звука на телефона и казвам, че почиваме. Че съм много заета и не съм го чула. Че съм излязла на разходка с бебето и е било шумно и не съм го чула.
Действа. В един момент са обидени, хранят те зад гърба ти и се отказват.
При заяждане "ние ви дадохме жилище, ти не ни зачиташ, неблагодарна и т.н....", бих отговорила - "няма проблем, ще се изнесем, само да си намерим наше, разбери се със сина си за срока".

Toчно така е, както казва sorscha! Подобни свекървенски глупости си ги пускай покрай ушите. Голяма работа какво говорела или че не те харесвала - ти майка си имаш, не ти е нужно нейното одобрение. Ще се пръсне от яд като и го начук@ш и я изолираш от бебето. Ако каже нещо винаги се крий зад мъжа ти, винаги казвай "ще обсъдим, ще обмислим и ще решим!".
Не очаквай, че той ще застане срещу майка си. Няма нужда. Важно е да се грижи за теб и да те защитава от нападките и.
Крайна и груба съм станала с годините. Ако майка ми или сестра ми /най-близките ми жени/ ми кажат, че у дома е мръсно или омаловажат труда ми в прав текст ще им кажа, че е за последно. Ако се повтори няма да влязат повече у дома ми. Ако щерката го изпляска - връчвам и парцала.
Макар, че сега ги говоря такива, а баба ми ме правеше на 5 стотинки каква съм домакиня и какво не съм направила като хората, бе ме яд до рев, но защото си ми бе като майка не съм го приела толкова болезнено.

Сега си свръх чувствителна - още си в следродилна депресия. Не се дразни. Не си съсипвай нервите с дреболии.
Гледай да я виждаш и чуваш по-рядко. Свекървата е сателит, който стои извън семейната вселена.
Ако можеш пропускай покрай ушите си. Може да казваш да, добре и да правиш каквото си искаш.
Болднатото - и "моЙто свеки същото говореше преди мноого години. Добре поне, че от мързел не идваше до нас, но постоянно звънеше по телефона.
Лошата новина е, че понякога такива свекърви не могат да бъдат спрени. Пробвала съм всякакви стратегии. Не става. Научих се да ги пропускам покрай ушите си - но на всеки 5-10 години успява да ме раздразни жестоко. След това известно време аз и тя не си говорим. После пак отначало.
Гледай с мъжа ти да сте щастливи. Гледайте си детето и му се радвайте. Животът е кратък, за да се занимаваш с глупави съвети.

Аз друго се чудя що за откачена свекърва ще й пуска мухи, че ще й вземат детето? Със сигурност това от нея е дошло, защото вижда колко наивна е авторката.
Първо ще сменя патрона, второ няма да я пускам в къщата си.
Аман от разни изкукали бабички.

Авторката да каже какви са отношенията с мъжа й. Свекървата може да си е кофти човек, ок. Обаче за мъжа да каже. Понеже в повечето ситуации мъжът е льольо.

Ама ние не сме другарски съд да и разчепкваме живота. Тя не се е оплаквала от мъжа си. Не мисли за раздяла. Какво има него да го мята на пънгара да бъде плют и хулен. Тя се нервира със свекърва си и имаше нужда да сподели и да бъде разбрана от други като нея. 

Защото мъжът като не се намесва, авторката остава в пета глуха. Това е. Свекървата е проблем, но като мъжът е на място някак тоя проблем не е толкова страшен. Тя там сама сред вълци изглежда.. в чужда къща, в чужд бизнес. Явно я гледат като натрапница.

Крайностите са вредни. И такива свекърви са вредни, но са си наши свекърви. Така де - любимият ни има 50% от нейните гени, а детето ни 25%!
Ако на една майка единственият й проблем е, че само плямпа глупости, никое дете няма да скъса с нея. А и не е необходимо. Къде, къде по-страшни неща има и по-големи глупости правят хората - алкохол, дрога. кредити ...
Както е казал народът "Кучето си лае, керванът си върви". Приемате, че свекървата е като телевизор - с нея не се спори. Ако ви дразни някое предаване, не чупите телевизора, а само го изключвате, нали.

Благодаря на на всички ви за отговорите,но да проблем с мъжа си нямам а със свекъра и свекървата

Свекърът пък какво е направил? Сядай си на гъза, ясно е, че няма да ходиш никъде, оплачи се, ако ти олеква, но ако отидеш да се тръснеш на твоите родители да те гледат с бебето, няма да ти стане по-добре.