Червените флагове, за които си затворихте очите.

Ако сте с подходящи характери и можете да правите дребни компромиси, с времето връзката се засилва. Ако още в началото сте имали несходства, с времето те ще изпъкнат. В началото хората са склонни да си "затварят очите", но после тези несходства ги разделят все повече.
Хубавото на времето, в което живеем, е, че "разведен" не е стигма и хората не е нужно да се чувстват в капан във връзка, която не им харесва.

1.Бившия не обичаше грам да излиза и беше доста стиснат. Мислех си, че ще се промени, но не стана.

2 Никога не мислеше като говори, и често успяваше да ме обиди с думите си.

3 Винаги аз бях в грешка, той никога не си е признавал ако греши

4.Като че гледаше на мен като на малко дете, което нищо от нищо не разбира

На него му изядоха главата, щото го зарязах заради друг.
Но доста караници и неспане по нощите имах

Да. Мъжете мразят да ги подсещащ, всеки три месеца, да сменят крушката в коридора.

Но за риба, стават в 3 АМ и патуват по 700 км.

Бившият беше огромен червен флаг, а аз още по огромна патка, така че колкото и да ми се иска, не мога да обвиня само него за злополучния ни брак. В смисъл - провалът беше взаимен.
Настоящият няма фундаментални флагове,  има недостатъци, но те са в чисто битов аспект и трудно биха саботирали връзка. Разхвърлян е, тромав е, малко като слон в стъкларски магазин, хеле когато почне нещо да прави ... десет работи ще развали, за да направи една. Иначе е лек характер, не намира кусур за нищо, не е придирчив за дреболии, не е заядлив, щедър е, лесно се съгласява, адаптивен е, устойчив на стрес. Абе,  още малко и ангел с крила ще го изкарам. Лесно се живее с него, но и аз се научих да му натискам правилните бутони, за да функционира най оптимално и в полза на семейството.

В близкото полезрение ми е един стиснат егоист. Даже детето не може да го промени. Той и майка му са на първо място. Общуването с него е мъка, лъже, повтаря едно и също, не изпълнява молби и обещания, няма емпатия, няма взаимност, няма общ поглед в бъдещето, всичко се изчерпва с аз. На детето ще изяде яденето, толкова е настървен и лаком.
Взаимно се правим, че си нямаме работа един с друг, но аз ще го отнеса след време, като поостареят родителите ми.
Води се партньор на близка роднина. Ама на нея още не й увира главата...

Два пъти не съм си затваряла очите за стиснатост. Прецених ги още в началото, когато се опитваха да ме впечатлят. Щом тогава съм ги усетила, представям си после какъв ужас ще е....

Е то и аз от пръв поглед не го харесах, ама в случая съм безгласна буква.
Като я попитах какво му харесва още навремето не можа да ми отговори, но е факт, че си тровят нервите вече повече от десетилетие.

Не мога да си затварям очите за ревнив, обсебващ, стиснат и егоистичен мъж. Явно, не съм била толкова заблудена,  та да остана до такъв.
Сегашният, щом толкова години сме заедно, явно няма толкова много червени флагове, но той изцяло приема и се съобразява с моите.

По-умна бях от него. Изкарахме много щастливи години заедно. В никакъв случай не мога да кажа, че е бил прост, но след време доказа твърдението, че тъпотията винаги в един момент се превръща в лошотия.

Доста време съм стояла с широко затворени очи в отношения и с нагласата, че сигурно при всички хора вървят така. Нормалният ход на нещата, както се казва. След края се осъзнах, че съм живяла в отношения по сметка, прагматичност някаква - сгодна жена да лети в орбита около негово величество. И да отметнем житейския план. Обичам да угаждам, но в един момент поех 95% от битовизмите, а той единствено ангажимент към работата (приоритет номер 1) и няколко часа домакинстване в уикенда, съпроводено с лошо настроение и мърморене. По-късно забелязах и постоянните опити за нагаждане към мнението на останалите, включително и моето, за да не бъде извън "стадото". С времето и израстването в кариерата отнякъде се взеха топки и нещата се допълниха от голяма доза егоизъм и егоцентризъм и безкомпромисно гонене на личния комфорт за сметка на всичко останало. Прикритието започна да отпада и аз бавно осъзнах, че това не е онзи човек, за който се е представял. Отделно, цялата липса на отношение към мен ме беше превърнала в някакъв безимен придатък с унищожена самооценка и себеусещане.
Това, което пренебрегнах в началото, беше липсата на топлина, ласки, усещане за обич, интимност и емпатия. Както и други сигнали, че има нещо сбъркано, но нали като приемаш някого, трябва да го приемеш и с плюсовете, и с минусите му.  Ама в един момент ми писна и реших, че съм си по-важна и не искам да живея така. Исках да си върна старото аз, усмихнато, щастливо и спокойно. За щастие, лека полека успях да си се намеря пак себе си и си разцъвнах жизнерадостно. И вече съм си научила урока, че съм много повече от една сгодна жена. 😏

Всички сме много повече от "сгодна" жена само ако имаме куража да го заявим.
Аз никога не успях да бъда "сгодна" жена и заради това бях критикувана и тормозена години наред. Ама и никога няма да бъда!
 Накрая осъзнах, че просто мъжа не е "сгоден" и му теглих шута. whatever

Особено много ме дразни стиснатост, както и тип “ дървен философ”. Голям червен флаг ми е и проблем с гнева, патологична ревност и див инат, говорене със сарказъм и налагане на своето на всяка цена. За алкохолизъм и дума да не става.

Бившият ми не уважаваше майка си и говореше ужасни неща за нея. Чуваше се с нея веднъж годишно. Така и не ме запозна с нея. После се чудих защо и аз станах изтривалка?

Много, много вярно! И моят опит е същия.

Много дълго си затварях очите,но млади бяхме мислех ,че ще се промени.
1.Нямаше никакви приятели и не се разбираше с роднините си.
А аз свикнала с много хора,много приятели и голяма рода която се събира по празниците и не само.
2.Агресивен.В началото беше агресивен само на думи и много ме обиждаше при някакви спорове.Впоследствие освен да думи,започна да хвърля предмети,да чупи и да блъска.
3.Никога не бях достатъчно добра.
Не беше доволен как съм облечена,не беше доволен с каква прическа съм.Постоянно ме сравняваше с другите жени.
"Виж тази каква пола е облякла ,ти защо нямаш такава?"
"Виж тази мацка каква е слабичка ,ти защо не станеш като нея"
4.Събираше всичко и не изхвърляше дори и ненужните неща защото може да потрябват за нещо или някоя част да кажем на уред да се ползва да поправи друг уред нея.
Това нещо изключително много ме дразнеше защото в един момент шкафовете вкъщи бяха заети с неща които стоят от години там.
5.Не уважаваше родителите ми.
Говореше за тях иронично и с насмешка тъй като са хора от село ,а не граждани като неговите родители.
Не им звънеше да им честити празници или рожденни дни,а от мен се очакваше да звъня на неговите родители на всеки един празник и ако пропуснех майка му се сърдеше и той ми правеше забележки.
6.Да ходи на работа не го мързи,но за всичко друго го мързи.
Да помогне в домакинството,да излезе с детето,да поправи нещо вкъщи,да се видим с приятели за кафе ,да излезем да се разходим някъде семейно.
Винаги оправданието беше изморен съм,но аз си знам,че реално е защото го мързи.