Червените флагове, за които си затворихте очите.

Ама като сме влюбени се ласкаем от това, че ни ревнуват и се възхищаваме "бреййй, гледай какъв спестовник е!".

Много интересно зададена тема.
В един видях стиснатост. Ама ужасна. Дотам след години до чуя ,че собственото му дете е разход най- вече. Разведен е към днешна дата, скоро след брака и се е усукал без ангажименти към една заможна кака.
Друг беше женкар с много паралелни връзки. И до ден днешен е така и е прекрасно женен на всичкото отгоре,  на преклонна възраст. Опровергава успешно лафа-" курвалъка е до време , пиенето до гроб".
Третият вариант, за мен най- лошият. Неконтролируемо пиене , ако няма пъдар и склонност към насилие. Не знам на какво го отдадох. Просто не бях виждала такъв човек, а имам опит. По - скоро се прикриват добре ,докато не им станеш доста близък и може да е късно. Не съм била влюбена.По- скоро много грешно зададени цели и възхищение от обществено положение да .речем, произход и семейство. Но в крайна сметка , не можеш да знаеш всичко, когато умело прикриват " черната овца." О, да бих казала и самоувереност,  че ще се справиш с някои състояния грешки и тн. Но всъщност, когато човека е зъл, без емоции или сбъркана такива - не става. Флагове има и в трите случая, безспорно,  въпроса е кои точно пренебрегваме, защо. Предполагам просто не знаем понякога докъде ще доведат. Изключително ненавиждам думата " компромис"в отношенията. С течение на времето се убедих, че наречем ли нещата така , всичко е заминало. Поне при мен не работи тази дума.

Ще говоря за последната.
Пушеше, беше мързелива към себе си, нямаше грам ищяк за движение, спорт, нещо да правим заедно. Хубаво, и аз съм домошар, но искам и движение. Залепена за телефона, в банята, докато се къпе, в тоалетната. Не става дума за ревност, нямаше такава, имахме си доверие. Впоследствие мина на електронните боклуци, постоянно "стикчето" в ръката й, вместо нещо друго "стикче". Проблеми нямахме никакви, каквито масово имат - ревност и финанси. В началото се хранеше много хаотично и с некачествени неща. Научих я да гледа и чете етикети, много неща да спре да консумира и много други неща, които да са й полезни в живота. Беше мързелива в секса, без грам въображение. Не, че имам против да съм водещ, но не се получи, различни бяхме. Беше разхвърляна, не прекалено, но за доста неща се дразнех. Не ме прие като авторитет, дори винаги когато се аргументирах, и впоследствие виждаше, че съм прав, дори и 3-ти лица й казваха същите неща. Инат, ботор беше в много ситуации, мразя да се мълчи, а да се обсъжда нещо като има своевременно.

Имаше иначе и много положителни, и човешки качества, wife material беше, като цяло, но добре, че не направихме последващи стъпки, че доста токсично щеше да е в дългосрочен план. То не е само да е "убавица", много неща са. Но в началото гледаш привличането, така и трябва, после след поопознаване се вижда ще се получи ли, или не.

Абсолютно.
Но, ето че и ти, като дойде "сляпата Неделя" и се хващаш с неподходящи.
Навярно бил клиент?
Или спазваш професионалното правило с клиенти само служебно?

Ами и аз съм човек, и правя грешки.
Не, с клиенти никога.
Беше много преди въобще да започна да уча Право. Млада, зелена, на 18.

Не знам дали може да се води червен флаг, но жаждата за внимание,  да има публика, да не е той, който разбутва кефа на компанията. Интересното е че иначе не беше мъж без самочувствие и примерно в ситуация с непознат можеше да се налага и да влиза в конфликти (понякога и заради мен/ в моя полза), но с приятели, голям зор.

Може би просто моите виждания са били по-твърди, а на него не са му били толкова важни конкретните неща, че да разбутва кефа на компанията. Разминавахме се в тези динамики. Много скандали ни е създавало.

А, да - и мислех, че е неначетен и не анализиращ. Което за мен си е червен флаг. Нямах доверие на мнението му по някои теми. Това влияе, защото след време се натрупва някакъв вид разочарование, дори гняв, когато мислиш гаджето си за ненадежден източник и не достатъчно интелектуално интригуващ събеседник. От там нататък и твоето поведение не е топ. От дистанцията на времето и опита, мога да призная, че пък в други сфeри добре ме e балансирал и ми е бил от полза.

Mъжете и жените имат много различно усещане за агресия в компания. Това, което за жените е нападение към тях или обида те даже не го фиксират като такова, а ако им  се посочи смята, че това са някакви женски глупости. И често са си, де. освен това мъжете са свикнали да играят по-грубо - псуват се, удрят се, викат си и нищо, първи дружки.

Мързел и без инициатива. Тъй като и аз съм малко "спестовна на енергия", си казвах "окей, и той в като мен, не бърза". Обаче като трябва да се свърши нещо, аз паля първа и действам, а мъжът продължаваше да лежи и да цикли и да си измисля 100 оправдания защо нещо не може да стане сега.

Като цяло никой мъже не обича да го пришпорват да направи нещо СЕГА. Разликата е, че свестните все пак го свършват в своя си ритъм, а несвестните само отлагат. Но умната жена не влиза в ненужни битки ако не се налага.

Не, не става въпрос за агресия в компанията. За друго става въпрос.

Човек без мнение, инертен, нищо не го интересува...
Това се прояви доста късно обаче. Каквото и да обсъждаме /то по-скоро обсъждам/, говоря, питам, накрая отговорът винаги е "Не знам".

Ооо аз съм излизала с такъв, който все "ние няма как да знаем" "човек не трябва да си прави изводи така". Все фрази, които сами по себе си не са лоши и са приложими в някои ситуации, но като ги чуваш през 5 минути, се чувстваш като клоун на сбирка на монахините.
Инертен не беше, даже доста амбициозен. При него беше, защото беше много зает да си гледа комфорта Или защото по половината параграфи за изводите отговаряше и той, та как сам себе си ще сочи с пръст

В началото мислех, че това е диалогичност, умереност, дори мъдрост. То може да бъде. Но не беше.

В първата ми почти двугодишна сериозна връзка (17-19 г съм била) - болезнена ревност от негова страна. За съжаление ми отне доста време да осъзная, че не искам да живея по подобен начин. В началото си въобразявах, че ще се промени.

Следваща връзка - пак две години, беше женкар и безотговорен. Търсеше си извинения за всичко, вкл., че като го хванах, че се е натискал с моя приятелка, се опита да я изкара само тя виновна. Той, милия, нищо не бил направил...хахаха Тук червената лампа ми светеше още почти в началото, но той хитро замазваше. Не съм ревнива и съм била наивна тогава, за да му вярвам. Последното обаче не можа да замаже.

Добре, че бях достатъчно мъдра, за да ги прекратя и двете връзки.

От прочетеното дотук в стил


 ...заключавам, че живееш ли достатъчно дълго в близост до друг, неминуемо го намразваш. Започваш да виждаш само недостатъците му/ѝ, даже черти, които са изглеждали положителни в началото, с времето се превръщат в недостатъци. (Заб.: даже за физическите дадености е валидно )
И се получава така, че брак на интроверти, които си премълчават, и компромис не им е забранена дума траят по-дълго, от този на истерични, борещи се за световна правда и справедливост персони
Пак отбелязвам - мое лично впечатление е това, не го приемайте за абсолютна истина и даденост, която да има за цел да уязви някого тук
В крайна сметка съвместния живот се свежда до способността за преценка кое е важното в него. И колко е важно. Ако абсолютизирате вашата лична истина и държите на всяка цена да я наложите, ами няма да имате продължителни "връзки", казано по народному - съвместен живот, с един и същ човек.
-------------
Мое лично предпочитание - не харесвам категорични, безкомпромисни личности, били те мъже или жени. Рано или късно това избива в истеричност тип "Робеспиер" - дай да режем главите на всички, господ ще разпознае своите

Брех да съм съгласна с мнение на този потребител
Като си е така, така си е.
Колкото повече време прекарваш с някого, толкова повече започва да те дразни. И после вече зависи от степените на дразнене и обич, колко дълго ще изкарате заедно.

Не винаги, има го и обратното - все повече се сливате в едно.