Червените флагове, за които си затворихте очите.

Е, опит се трупа и на чужд гръб. Стига само човек да си отваря очите и да си прави съответните изводи.

Имах възможността на крехката 17-годишна възраст да се сблъскам с реалностите от живота на възрастните. Просто прекарах няколко месеца по болници и санаториуми, та се нагледах и наслушах на толкова житейски истории, че могат да се напишат сценарии за стотици сериали.

За никакви не съм си затваряла очите в началото, страхлива съм и това помага в такива случаи. Слава богу и по-късно не се появи нищо сериозно.
Което съвсем не значи, че е перфектен, но несъвършенства му пасват на моите и нямаме сътресения.

Неуважение. Подценяване. Изкривяване на факти и събития. Вменяване на вина за негови неуспехи. Постоянна критика, дуднене с часове. Все бях "грешна" и не правех нещата по "правилния" начин, не мислех "правилно", не се държах "правилно", не дишах "правилно"... Избухливост и агресия при отказ за нещо си да се съглася да е по "правилния" начин. Обиди. Чупене на вещи. Блъскане на врати.
Като се върна назад, всичко това го е имало още след първите години. Изяде ми главата, да. Отне ми години да се осъзная. И ми отне вярата в мъжете.

1. Безотговорност - не поемаше отговорност за обещания, уговорки и др., обясняваше, че нещата се променят или се извиняваше с някакво сълзливо оправдание и после пак същото
2. Прахосничество - нещо от рода на живеем днес и няма да има утре, никаква финансова култура. Когато бях млада си мислех, че това се променя с натрупване на отговорности - е не се променя, никога.
3. Злоупотреба с алкохол - купончета, почерпки, парите да се насочват първо към кръчми и забавления, и каквото/ако остане да се прави сметка.
4. Обяснения в любов и сериозни намерения от първия месец, планове за семейство и деца.
5. Честа смяна на работното място - конфликност, претенции и надценяване на собствените възможности и способности.

Затварях си очите около 4 години. Няколко вярвах, че мога нещо да променя, а последните 4 не понасях никого и бях в ступор и нерешително отчаяние.

Склонен е да се шегува в сериозни ситуации, точно когато трябва да е сериозен. Склонен е да ми говори и обяснява като на дете, което ме вбесява. Понякога се стига до караници заради тези две неща.
Но най-големият ми червен флаг видях у един бивш и оттогава бягам надалеч от такъв тип хора - скъперничеството. Не пресметливост, не спестовност, скъперничество. Тогава взимах смешна заплата, първа работа след завършване на висшето, той пък беше прясно повишен. Една сутрин отиде за банички и ми поиска стотинките за моята. Реших, че не е кой знае какво - аз съм с широки пръсти и почти се обвинявах, че по-скоро аз не съм наред. Постепенно стана ад от сметки кой какво платил, кой колко е ял и пил в заведението, кой какъв подарък е дал на другия. Избягах с 200 накрая.

Аз бях на 24 години,не е да кажеш,че съм била залюхана.Взех висшето и започнах работа. Запознаха ме с него.Имаше флагове относно това,че не съм гражданка(израснала съм в село,до 5 клас).Че съм по-висока от него (да,с почти идеални размери съм все още),че съм обикновена "даскалица "....
Мама му купуваше всичко необходимо за млад мъж (е,не много млад ),за всичко се допитваше до нея и я слушаше.Не да си затворих очите,ами бях в кома дълги години.!
Ама сега ми е точно,само розови флагове виждам пред себе си 😁😁😁

Божке, аз като се влюбя ако ще цял цирк с всякакви мигащи светлини и флагчета да има, звукови сиганли и бариери - нищо не виждам и цепя през просото ! Барем, че имам ангели хранители да ме разминат, с който хептен не е ставал.
После съм виждала например, че човекът е имал проблем с гнева, мързелив е, прекомерно избухлив е, мнителен, манипулативен, с проблем с алкохола. Ама това е като "прогледна".
Пак казвам добре, че някой отгоре ме е пазил и събрал с моя мъж. Ама той май не е видял всички светлини и флагове навреме. хахахах

Всичко, което се случва веднъж, може никога да не се повтори. Но всичко, което се случва два пъти, ще се случи и трети....Така съм давала шанс, но ако се повтори съм го брояла за червен флаг

Преди мъжът ми имах дълга и сериозна връзка, мислех даже, че скоро и ще се женим.
А всъщност екзистенциалното различие, че той е от малък град и винаги е искал след следването да се прибере (според мен на село) ми изигра много лоша шега.
Аз си мислех, че ще го убедя колко е хубаво да живеем в големия град, какви възможности има, мислех, че не е възможно да не вижда плюсовте.
Факт - малко след завършването ми каза, че или отивам с него или се разделяме. Ами, разделихме се, реших, че не ме устройват ултиматуми и ако ме обича би останал - втора голяма грешка. Общо взето - около четири години прекарах в мижане.
Изстрадах я тази връзка доста, но ми беше  голям урок и съм благодарна.

Червени флагове с мъжът ми не съм намерила още. От време на време някое дразнещо знаменце се появи от битов характер, защото е подреден, а аз не съм.

При различните ми любови съм замижвала за различни неща.
Те не, че са били много, но пък бая време съм откарала в спане.
Не го категоризирам като грешка, защото пък това е отключило други неща и съм научила и за себе си, и за другите,.
Но любовта определено е сляпа, да.
//
При първата сериозна връзка:
– проблем с общуване с родителите
– изтласкване на проблеми и решаване не житейски казуси
– живот в измислен свят негов

При втора сериозна връзка:
– ревностно обсебване на вниманието и времето ми – звънене под час по телефон, все с него да се занимаваме и уж нашите неща
– постоянно желание да се върти всичко около нас и други да няма – ревност от приятелки/филми/форуми. Приятели пък грам не се допускаха
– четене на морал и опити за пречупване на личността
– постоянно вменяване на вина, че ме обожава/обича безкрайно
– депресивност
– липса на инициативност, амбиция и оптимизъм
– търсене на вина за неуспехи все във външни хора/фактори/обстоятелства
След сума и години просто се изморих да ми подрязват крилата нон стоп и излетях смело, макар и с попречупени криле. Не сбърках. После провокирах и ми се случиха ключови и важни неща в живота.
///
При трета сериозна връзка:
– неглижирах липсата на експресивност в чувствата
– емпатията в обикновени житейски ситуации, но от голямо значение за спойката
– липсата на топлота
Прекрасен мъж и човек, който обичам и до днес, поддържаме контакти и се уважаваме. Разминахме се.
////
Последна НЕсериозна връзка, както се оказа:
– прекалено влюбване в мен (граничи с откаченост това)
– вкопчване в мен и времето ми/пространството (нон стоп писане/чатове/телефони/желание да е залепен за мен)
– логорея (не бях срещала мъж да не спира да говори, а аз не обичам да плямпам)
– обсебване (тръшка се за всичко, което правя извън времето с него)
– отношението към родителите и грозното говорене за други хора/жени/мъже. После се оказа, че и за мен така говори
– ревност
– двулично говорене и поведение (пред мен едно, зад гърба ми друго)
– безсъние и липса на режим за сън/почивка и работа - оказа се невротик и грам не можех да мигна
Сладък, грижовен, прекрасен секс, но другото не се издържа.
//
 Вероятно си има хора един за друг и техните откачености. Както е казано – важното е лудостите ни да си съвпадат.

Ревност. Какво съм си мислила и аз не знам...
//
И затова пък при последната сериозна връзка - липса на ревност. Чудесно. Но и липса на показване на чувства... Супер спокойствие и пребрегване на моите чувства.

Имаше доста спестени пари. За мен не се стискаше, никога не ми позволи аз да платя сметка. Но тия спестявания на тая заплата... Като се оженихме ми стана ясно от къде са. На сватбата ни дадоха доста пари. Отидохме на сватбена почивка в красив български град. Където ядяхме закуски и пици. Харесах си едно магнитче за хладилника - беше с картинка на ваза с цветя и струваше 2лв. Той не само, че не се съгласи да го купя, но и ме обвини в желание да изхарча всичките ни пари. От там нататък на хранителен магазин заедно не ходехме. Отиваше той сам и купуваше най-евтините макарони, най-евтиното масло, без маслини можем и т.н. Няколко години го слушах и един ден си викам "бе аз за какво работя? Искам да си купя нещо, което не ми трябва". Лека - полека не само, че си извоювах свободата да си купувам каквото ми харесва, но научих и него. Пак пестим, но не живеем като скотове за това. Ама онея спестявания си бяха червен флаг.

Нещо сходно-парите от сватбата се преброиха докато бях на работа!Светна ми яко тогава ама после дойдоха бременности,деца,други изгъзици от страна на родата....и потърпях още малко,и после айде кой откъде е!

Лъжите… Като го хванах първите няколко пъти, че лъже, не обърнах внимание, пък и не беше за някакви мега важни неща…а и така ми сваляше звездите…за няколко години такова натрупване стана, че загубих всякакво доверие…голямо разочарование беше, дълги години след развода  още се чувствам излъгана и предадена

Ревнив, стиснат, хазартен и криминален тип. Хора, които не зачитат правила и авторитети са огромно червено знаме.