Номинации за най-голяма муня (тема 11)

Докато те четях, очаквах да напишеш, че ти е паднала на земята при прехвърлянето ѝ, и си викам, "малкото зло е било", ама ти се представила на доста по- високо ниво! Кажи как изигра хепиенда?

Е, обясних, че имам съмнение, че въпреки пунктира, разпарчетосването няма да е лесно, затова ще го направя предварително и при разделянето на парчетата (в кухнята), мушнах набързо в едно монета, увита във фолио.
Ние въртим питата, така че всеки взема парчето, което му се падне.
По-рисково беше, че не намерих в близост монета, по-голяма от 1ст., та мушнах такава от 2 евро, че бурканът с дребни монети от и за екскурзии ми беше подръка. Избрах най-разпознаваемата, че  в калъбалъка рискувах да забърша нещо турско или унгарско.
А най-изненадан беше ММ, който ми чу тюхкането за залисията, но пропусна следващия етап и беше убеден, че никъде няма паричка. 😄

Аз в такъв случай, какъвто беше и тази година, правя разрез с нож отдолу, някъде към средата на питата и пъхам парата в станиол. Тази година никой не призна да я е получил!!!

Пък ние ядохме питка без сол...

И в нашата нямаше пара, ама се усетих след като почти си изядохме парчетата и щерката възкликна "странно! За първа година не е при мен паричката" От както се е родила до сега е винаги в нея, без значение кой я чупи. Даже една година 2 бях сложила след мрънкането на малкия че никога не я получава. Не помня второ парче ли си взе от неизяденото или в едно се озоваха, но и двете бяха в нея.
На нова година парата (в семейството на мм освен късмети се слага и пара) е била и в други хора, но на бъдни вечер не е пропускала

Имам рецепта за един разкошен селски хляб,понеже е студено и не ми се излиза,реших да го приготвя.Извадих си машината за хляб,сложих съставките захар сол вода брашно ,включих и влезнах да се къпя.Поглеждам през прозорчето-хм нещо не се надига това тесто.Седнах си на дивана гледам филм и в един момент ми светна-забравила съм маята.
Започнах ново тесто,че на всичкото отгоре се похвалих на мъжа ми,че ще правя селски хляб да не купува той😂

Много абсурдна случка...
Празнуваме рожден ден на наш познат в ресторант и една жена около 60 от съседното коледно парти идва при нас. Толкова е ентусиазирана и започва да разказва как съпругът й бил във възторг от ММ, колко прекрасен шеф бил, като работил при него преди 5-6 години, колко го уважавал и колко често говорел за него. Идва още няколко пъти в следващите часове с нови и нови хвалби.
Тръгваме си от рд и гледаме, че същата жена чака отвън да мине свободно такси. ММ предложи да я закараме. Жената светва още повече с идея да изненадаме съпругът й.
Аз се чувствам, като във филм, защото тези хора са ми тотално непознати, но тя е много настойчива.
Стигаме до една къща и си отдъхвам, че свети навсякъде и няма да будим някакъв заспал човечец, за да му се показваме. Следва тур из къщата и накрая го намираме. Човекът заспал на дивана по потник, а около него бутилки и чаши. Жената невъзмутимо започва да го тръска и да му говори - Станчо, събуди се, виж кой е дошъл! Ха, да видим дали ще познаеш кой е. Това се повтаря няколко пъти и човека само ръмжи. В крайна сметка се събужда и с нечовешко усилие и без да ни поглежда се изправя. Накрая повдига глава, отваря само едното око, оглежда ни незаинтересовано и промърморва - "Еб@л съм ги в мамата, кои са тия", тръшва се обратно и си изпада в своята си алкохолна кома.
Тишина и ние в ступор. Жената страшно притеснена, започна да се извинява. Тръгнахме си и горната реплика се загнезди трайно в разговорите ни.
Страшно съжаляваме, че се показахме, като някакви сухари и не разведрихме обстановката, но кой е очаквал подобно развитие. Другото необяснимо е как тази жена води непознати, като си знае "стоката".

Весело посрещане на празника и нека годината ви е пълна със здраве, щастие и много късмет!

Аз до последно очаквах, че ще се окаже, че не твоя мъж му е бил шеф на заспалия.

И аз.То може и така да е,или е от алкохолното опиянение или наистина не го познава.

Ден за равносметка. Под чертата, най-голямата ми мунщина за тази година не съм я разказвала, защото просто не е смешна. Ще си сърбам попарата като се мисля за много хитра, доколкото издържа.

Ееее, не може така!
Хайде, разкажи. Нали си анонимна Пък понякога разказаните случки могат да се използват като "Не правете така, деца!"
Леле, Irene Alis, аз до последно мислех, че жената се е объркала. То може и така да е, едва ли мъжът е бил толкоз пиян, че да не разбере, ако насреща му е такъв познат човечец като шефа му. С който явно са в много добри отношения.
Моля за разяснение

Не се е объркала жената. Не са се виждали 5-6 години, а и е бил при мъжа ми на работа около година. Според мъжа ми дори не са имали преки контакти докато е бил при него, за да остави толкова добро впечатление. Може пък и липсата на контакт да го е радвала, знам ли. Иначе ММ се сети, като чу за "бай Станчо".
Мисля, че човека го позна, но беше толкова пиян, че не му се занимаваше. Едва ли ще има някакво развитие историята, тъй като нямаме връзка с тези хора. Освен някоя случайна среща...

Бай Станчо щастливо и безметежно изпратил жена си на банкет, щастливо и безметежно се натряскал. И вместо да плува в алкохолен унес, усеща грубиянски тласъци от завърналата се Муня Станка, която, за капак, му води бившия Шеф. Как да не изръмжи някоя попържня. Всеки би 🤣, дори и трезвен.

Извод - от досадно съпружество и шефове няма спасение в този живот.

Честита нова година! Включвам се в темата. Снощи си намазах лицето с шипково масло и съм оставила шишенцето незатворено. Познайте дали днес сутринта не го обърнах върху килима? Кое е мунщината? Че така преди два месеца разлях шишенцето с ретиноид. 

Ще ви споделя Мунщината на миналата година, дето хич не ми е смешна.
Имах си страхотна работа, направо се чудех на късмета си. Издигнах се бързо, събрах страхотен екип и всичко беше едно огромно забавление - по цял ден смях и черен хумор, но пък сме добри в работата си. Много си повярвах, че морето ми е до колене и предложих да се преместим към офиса в Единбург, понеже там имаха липси, но истинската ми причина беше, че ми се ходеше в Единбург по-често. Преместването е формално, защото през повечето време си работим от вкъщи или кой където е в момента - я Тайланд, я Гърция, я Италия - само аз съм по командировки от време на време и се срещаме на шумни, весели и разточителни фирмени купони. Предложението ми беше прието много лесно и хоп, озовавам се на виртуална среща с новите от ръководството. Най-гадния митинг на света - няма смях, няма бъзици, няма говорене един през друг - някакви пълни сухари, които сякаш всички се мразят. Говореше се само за правила, метрики, числа и как трябва да си натискаме хората. Тогава взех да се осъзнавам. Та тази година бях на коледно "парти", с формални облекла, на което предястието го ядеш в една компания, основното в друга и десерта - в трета. Явно бондинг по шотландски. Огледах се в този замък и се почувствах най-голямата муня на света.
С кариерата ми е свършено. 😭