Номинации за най-голяма муня (тема 11)

Еее, това е гадна мунщина! Дано не е толкова зле, колкото изглежда на пръв прочит!

   Ондин, обикновено не се изразявам така, но първото, което ми изникна, като прочетох (и е в съзвучие с темата), беше: "НЕма се пУашиш, копеУе!"
   Я горе главата! Пак ще си създадеш хубав екип и пак ще се кикотите заедно.
   Хайде, успешна година и късмет!

   И на всички "колежки" от темата, Честита Нова Година и нека бъде весела и забавна за всички ни! Ако смея така да перефразирам Дъглас Адамс, важното е да не си губим хавлиите . Когато има чувство за хумор човек, животът е много по-приятен за живеене.

Честита Нова Година и от мен! 🥰
Днес ми беше часът за преглед, мъжът ми с мен, слуша тонове , зяпа бебето,  ако знае кво гледа и той, но хайде, няма да му чупя кахъра, с 3 предишни пак така беше..
Та, излизаме от кабинета и да си ходим и отиде да вземе какво трябва да пускам като изследвания. И си пиша с мама и гледам един застанал до мене, висок ми се видя и го хващам за ръка и го дърпам, не тръгва, викам си тоя пък кво му става.... Обръщам се....чужд мъж, пуснах веднага ръката на човека , извиних се, зяпа като пън, гледам моя на регистратура почервенял от смях, сам се хили. Еми такова е.

OnDiNe, ни сЪ бой ще оцелееш и калиш. Успех ти пожелавам и малко късмет да са готини колегите ти!🍀

Ивекс, честито. Прекрасна новина 💕

OnDiNe  н,съ бой. За най-гаднярската колежка, която имах, в първия момент на виждане си помислих: Ех какава сладурана, тез честни сини очи излъчващи добрина и нежност. А в последствие се оказа змия в овча кожа. Пускаше отровата си с усмивка на  уста.Та......първото впечатление не винаги е реалното. Желая ти да излезна права!

Ивенце, прекрасен мъж имаш.
Прощава ти всеки път като палуваш

Този път за ръката поне, иначе знаеш.🤣🤣🤣

Ох, като се сетя как ги пляскаш по дупето, умиргам от смях
В магазина ли беше?

🤣
Един път в Лидл и другият на плажа.

Мдаа, тая година също силна я стартираме

Да ви кажа аз какво сътворих за НГ, дето дори и не знам как точно стана, а и никой не си признава...
Събрали сме се у нашите. Решено е - ще се прави руска салата, що за нова година е без руска салата, ама ха?!???
Речено-сторено. Свестява се Натка от пътуването (грозна история, предпочитам да бях си почивала до края на деня, ама...) и си връзва голямата престилка, наточва големия нож и почва.
Една къща хора сме, всички много обичаме салатата, а искаме да остане да си отнесем и на тръгване по малко. Нали ви е ясно за КОЛКО кълцане иде реч? Не, не си го представяйте, в петък вечер няма къде и кой да ви лее куршум Само ще кажа че за да разбъркам цялото нещо, ми връчиха не купа, ами едно нещо като голям метален леген, което после не се побра в хладилника. На ширина не се побра!
Забърква Натка домашна майонеза с един миксер от сватбата на мама, кълца в несвяст и дирижира с големия нож - "Ти свари картофите и ги гледай че аз да режа тук!"  "Извади ги в една тава да изстиват и сложи морковите в тенджерата!"  "Не, не са много тия моркови, сложи ги като ти казвам!" "Не давай на татко да изпие сока от краставичките, трябва ми за салатата!" и прочие веселия.
Мила картинка, която почва да звучи все по-нервно - сестра ми и майка ми и двете ги болят ръцете, всичкото кълцане го отнесох аз. На красиви малки кубчета колкото зрънцата грах. На ръка изцяло...
Две големи щафети салам влязоха и те. Майка ми обели едната и взе да охка, изгоних я и продължавам. Втората съм сигурна че аз си я обелих. И пак продължавам, имах чувството че ще посрещна НГ с ножа, тихичко ругаейки на няколко езика.
Мисията се изпълни накрая, оставих на тях само да прехвърлят в други съдове че да можем все пак да приберем чудовището.
Е, няма да познаете на другия ден какво ми съобщават...
Саламът, според тях, изобщо не е обелен а е накълцан с найлона! Заклевам се че го обелихме, за съжаление още ми е пред очите. Бах маа му и салам, да не е бил на 2 ката тоя найлон??
Така и не се разкри мистерията, според другите аз съм виновна, но и майка ми продължи да казва как тя го е обелила единия, сигурно аз съм оставила другия необелен. Аз съм сигурна че също обелих втория. Всички гледат тъжно но дъвчат и изплюват от време на време по мъничко квадратно парченце найлон. Аз продължавам да се разкайвам, но и да недоумявам КАК стана тая работа и откъде толкова много??

Друг път не се хващам, освен ако нямат от розовите хапчета в аптечката, заявявам го най-отговорно и пред всички!

Аз пък излях около половин туба препарат за пране на килима. Аз бърша, то се пени.
Зарязах бърсането след 3 гъби и 4  мокри сапунени кърпи.
Кухнята ще мирише на прах за пране во веки.

Това с бърсане хич недей се мъчи. Ако можеш да го изнесеш от кухнята тоя килим - в банята и къпеш с подвижния душ. Много. Ако не можеш и няма и друг който да го свърши - права си, ще си имаш ароматизатор во веки

natka, ако това ще те успокои, някъде в края на миналия век аз и сестра ми сме яли  шпеков салам с найлона, майка ми не разбрала, че това се бели...
Аз не си го спомням,но родата го разправяше често. 😃

Хич не ме успокоява, мога да се закълна че саламът беше надлежно обелен. И ме е яд че бях аз обвинена за проблема, при положение че го обелих с ръцете си, освен и всичкия труд който положих. С пълна уста ме обвиняваха, гадовете