Как да се науча на здравословен егоизъм?

Тези неща искат време и житейски опит. Самоуважението се изгражда още в ранна детска възраст и родителите са отговорни да го изградят в детето си. Само че колко от тях го правят.

трябва те самите да го имат, за да го изградят у детето
възпитава се чрез пример, най-вече

темата е много хубава!
беше казано, и че заради отсъстващи от задълженията си родители, и също така, заради подтискащи здравословната среда родители- все еднозначно се проявява малодушието към себе си...
стана ми интересно, защото аз нямам отговор на този въпрос, и се порових какво биха казали специалистите...

но, искам да споделя цитатът , който ми дойде веднага наум, при четенето на темата -
„Никога и от нищо не се страхувайте. Това е неразумно.“
Майсторът и Маргарита
Булгаков

Извадено от контекст, всъщност, е доста неразумно.
Любима книга.
//
Самоуважението се гради от дете, да.

За предпочитане е да се гради от дете, факт. Не винаги става така обаче... Въпросът е да започне да се гради - по-добре късно, отколкото никога.
Иска повечко работа, отколкото като се случва по естествен начин и с помощта на родителите, докато растем. Но не е невъзможно.

Здравейте отново, знам, че не е минало много време от пускането на темата, но мисля, че имам напредък. Особено искам да благодаря на коментарите на Как' Сийка, Babri и Lanarte. Животът наистина е най-големият учител, стига да си готов да посрещнеш уроците му.

Изпаднах в ситуация, която hechicera_ описа - човек, когото смятах за близък, но ме товареше и имах нужда от почивка в комуникацията ни, ми се ядоса, че не мога 24/7 да съм му кошчето за емоционални отпадъци. Здраве да е. Светна ми някаква лампичка, че колкото и добро да правиш за някого, може да е като бездна и никога да не е достатъчно и че това не е мой проблем.

Попадна ми един цитат на Толстой, който ме впечатли - "Хората вършат всякакви трудни неща, за да подобрят живота си, освен най-простото и лесно нещо - да откажат да участват в неща, които правят живота им по-лош." Затова вече смятам да отделям повече внимание и да усещам кои хора или дейности ме напрягат излишно*, за да действам подобаващо.

Желая на всички весело посрещане на празниците и спорна и спокойна нова година.

* искам да уточня, че няма как човек с истински проблеми (например здравни, тежки финансови, смърт на любим човек и прочее) да ме "напрегне", тогава с удоволствие оказвам подкрепа; но искам да се разгранича от хора, които са излишно негативни и за незначителни неща, защото и това го има.

Всеки човек е длъжен да се грижи на първо място за себе си, егоистът очаква другите да се грижат първо за него. Съвсем здравословно е да се избягват егоистите, защото те не разбират и помощта, те мислят, че всеки им е длъжен. Пък човек може да изслуша всичко, но ако също ще бъде изслушан.

imsolost , поздравления! Много се радвам за теб! Най-трудните първи няколко крачки си направила, от тук нататък ще е по-лесно и приятно. Ще ти хареса да се грижиш за себе си, да избираш ти, с кого да си близка и да общуваш, да поставяш себе си на първо място през повечето време. Спокойни празнични дни и много успешна 2025г ти желая!

Ето това е, не знам как и защо някои хора го разбират, а други не. Гледам отблизо подобни егоисти, аз не ги смятам за близки, макар че според социалните норми са такива. Семействата им, и всеки който допусне близост с тях, все дължат нещо и все са виновни за нещо. За мен единственото здравословно решение е дистанция, колкото по-далеч, по-добре. И физически доколкото е възможно, и ментално.

+1.

Това лято ми се случи нещо много неприятно, след което изпаднах в дупка за няколко седмици и не ми се общуваше с никого, исках да си ближа раните. И всъщност още тогава трябваше да ми светне лампичката, защото човекът, който споменах в предишния ми пост тръгна да ми говори как той се чувствал без мен и да ми вменява чувство за вина, без дума за това аз през какво минавам... И истината е, че когато границите се размият, се получава някаква зависимост и не можеш трезво да видиш ситуацията.

Не знам, не се имам за глупава, но заради възпитание ли, детски травми ли, прекомерно желание да съм добра и харесвана ли, изобщо не можех да осъзная какво се случва. Сега съм благодарна, че имах тази възможност. Може би на подсъзнателно ниво съм вярвала, че колкото повече давам от себе си, толкова повече другите ще откликват и на моите нужди и ще получавам добро отношение... може би така става в един идеален свят. Тази година като че ли осъзнах, че доколкото е възможно (защото живот - все нещо кофти може да се случи), щастието ми и спокойствието ми са най-вече моя отговорност... и надявам се, с времето това ще привлича свестни и зрели хора към мен.

Нито искам да съм твърде добричка и пасивна, нито искам да стана цинична и твърде мнителна - искам да намеря баланса и да приоритизирам, както много от вас в темата споменахте.

Благодаря, Lanarte! И аз се надявам да става все по-лесно. Вълнувам се, за първи път в живота ми имам чувството, че наистина се променям като човек.

imsolost, и на ме ми се е случвало такива хора да ми досаждат нон стоп,  без да им дреме, че и аз имам проблеми и даже като съм се опитвала и аз да споделя, ме прекъсват веднага и почват за тях пак да си говорят. Такива неща ме дразнят и аз реагирам веднага.
Но и съм доста директна.
Още на момента попитах защо ме прекъсваш. Защо смяташ, че само твоите проблеми са важни?
Да ти приличам на кошче за душевни отпадъци? Плюс и казах, че е енергиен вампир и след всеки разговор с нея се чувствам парцал.
Последва опулване, сърдене, цупене. И пак как тя имала нужда. Казах, че и аз съм човек и сега имам проблем и отивам да обсъдя с който трябва как ще ми помогне.
После пак се опита контакт да направи, получих нещо като извиниение, да помрънка искаше, но казах, че нямам време да говорим, имам си и аз проблеми и пожелах успех с нейните и прекратих комуникация.

Мен ме дразни хора, които гледат да ти прехвърлят ангажименти, проблеми, може ли САМО да направиш еди какво си, мрънкат, обикновенно в някакъв такъв разговор казвам, разбирам така е, проблем има, не дълбай да се убеждаваш в негативната ситуация, не гледай надолу, погледни нагоре, какво можеш да направиш, как да излезеш от ситуацията, търси решението и тогава масата зациклят, защото е много лесно да мрънкаш, да се оплакваш, да си жертва, обаче да действаш, се изисква наистина усилие, а е по-лесно да си мрънкаш, да вменяваш на някого вина и нищо да не правиш.

Искаш на някого да помогнеш, но не можеш да свършиш неговата част. Сещам се хора с години в някакаква ситуация и как да се промени нещо, като нищо не правят и всеки път натоварват с едно и също.

Аз тъкмо се научих, но не ми е по-добре така.
Според вас в следната ситуация кой е егоист:
Имам да давам поръчани козметични продукти. Хората, на които ще ги давам, живеят на другия край на града. Но се прибират от друго населено място и посоката им минава покрай моя вход (с много малко по-заобиколен към дома им). Отказват да се отбият само да подам нещата. Което значи, че трябва аз друг ден да отделя време да се срещнем някъде, за да ги дам. Обяснението е, че било късно и били изморени. Но така или иначе този път те го минават, спестяват буквално секунди...
После аз съм била егоист, че ми е станало криво, че не са се отбили, а разчитат аз да отделя много повече време. Това бяха коментари на странични "наблюдатели", на хората нищо не казах, не разбраха че леко се обидих.

Не мисля, че си егоист.

Не си егоист, аз на твое място няма да се разкарвам да им ги нося на крака, няма и да им се обаждам да се уговарям. Ще оставя те да ми звънят и ако е в неудобен за мен момент, няма да им вдигна. Ще вдигна или ще върна обаждане, когато мога, може и след няколко дни да е. Ще искам да дойдат до нас в точно определен час, когато на мен ми е удобно, може и след няколо седмици да е. Няма да ги каня да влизат да ми висят вкъщи, ще им ги подам през вратата и да си ходят.
Така никога повече няма да те поставят в такава ситуация, най-вероятно и няма да те ангажират да правиш каквото и да е за тях. Такива неблагодарници и нахалници трябва светкавично да се поставят на мястото им, иначе ще ти се качат на глават!

Щях да им предложа да изляза на главната улица, ако има примерно магазин, бензиностанция, общо взето щях да търся бързо решение и да не си губя времето и всички да са доволни.