Публикувана: 2 ноем. 2024, 18:15 ч.
Последно мнение: 24 дек. 2024, 17:15 ч.

Как да се науча на здравословен егоизъм?

4 490
137
1

2 ноем. 2024, 18:15 ч.

Мнения: X

Здравейте.

Чета спорадично форума и някак събрах смелост и аз да пиша. Аз съм жена на 24 години. Последната една година ми се случиха неща, които ме накараха да се замисля, че имам проблем с поставянето на лични граници, с това да се чувствам приоритет в живота си и с това да мога да заявя мнението си и желанията си (най-вероятно, защото израснах с агресивен баща, около който цялото семейство ходеше на тръни). Харесва ми много да подавам ръка на другите, но и аз ударих на камък, може би защото създавам имидж на самодостатъчна, и не получавам помощ в замяна. Осъзнах, че пренебрегвам често себе си заради другите, моите цели остават на заден план, бутам приятели, гаджета, а аз къде съм? На мен не ми тежат помощта и вниманието, колкото това, че за мен просто не остават ресурси.

Дотук добре. Проблемът съм го осъзнала. Но практически ми е трудно да се променя. Чета някакви книги за самопомощ, някакви статии, но на практика не спирам да се чувствам виновно, когато мисля първо за себе си. Млада съм и затова се надявам да имам шанс да се променя и да се науча, да намеря някакъв баланс, но как да стане?

Осъзнах и че съм научила хората в живота си да ме търсят за всеки проблем, защото ще отделя време да ги изслушам, да помисля, да ми пореват на рамото, но вече започвам да се напрягам. Искам и аз да чуя нещо позитивно! Което също ме кара да се чувствам виновно.

Темата, мисля, че е ясна. Как се научихте да мислите първо за себе си (в рамките на разумното, разбира се)?

# 1 2 ноем. 2024, 18:29 ч.

волно калдъръмче
Мнения: 6 669

Първо се научи да казваш не. Другото ще го оправиш постепенно. Отделяй време за себе си, не давай много обяснения за личните си планове. Купувай си, каквото ти е на сърце. Пътувай и се събирай с приятни хора.

# 2 2 ноем. 2024, 18:37 ч.

Мнения: 7 310

Цитат на: imsolost в сб, 02 ное 2024, 18:15

Осъзнах и че съм научила хората в живота си да ме търсят за всеки проблем, защото ще отделя време да ги изслушам, да помисля, да ми пореват на рамото, но вече започвам да се напрягам. Искам и аз да чуя нещо позитивно! Което също ме кара да се чувствам виновно.

Можеш да започнеш с тази част. На близките да обясниш как се чувстваш и какво искаш занапред. На по-далечните да поставяш граници. Когато го направиш, за някои ще станеш лоша и ще се отдръпнат. Нормално е като са свикнали с друго, тъкмо ще отсееш част от вредните контакти, вероятно имаш и такива.
А защо се чувстваш виновно? Не на нас, на теб може да си отговориш за начало.

# 3 2 ноем. 2024, 18:50 ч.

Мнения: 28 994

Трудно, бавно..., но с годините се получава малко или много. Няколко предателства от близки хора, няколко ножа в гърба и... Ще се научиш, къде ще ходиш. Simple Smile

Първото, на което трябва да обърнеш внимание, е да не плащаш данък „обществено мнение“. На хората никога няма да можеш да угодиш, ако ще и ангел небесен да станеш. Гледай самата ти да си доволна от себе си, да следваш собствените си морални принципи, да си убедена, че постъпваш правилно, ако сгрешиш, да коригираш и т.н. Прави нещата за себе си – както ти ги разбираш и чувстваш, а не за да угодиш на околните. Те угода нямат.

Второто, по-трудното, е да пресееш хората около себе си. Но това става с времето, когато натрупаш достатъчно ситуации, според които да ги подредиш в няколко групи – верни приятели, на които винаги и за всичко можеш да разчиташ; добри познати; просто познати; хора, които да избягваш и т.н. И според групата – и отношението ти към тях. За кои си заслужава да се раздаваш, за кои – да се пестиш, за кои – само ако искаш и имаш възможност, а кои отдавна са си похарчили ваучерите за доверие и помощ и изобщо не трябва да те гризе съвестта, когато им откажеш.

За „не“-то вече са ти казали.

# 4 2 ноем. 2024, 18:53 ч.

Мнения: 40 639

Цитат на: imsolost в сб, 02 ное 2024, 18:15

а аз къде съм?

Ти си там където ти си решила.

# 5 2 ноем. 2024, 19:21 ч.

Melmak
Мнения: 9 371

И аз се доближавам до мнението на кака Сийка.

Трябва да се научиш да поставяш граници.
Вероятно искаш всеки да те харесва (подсъзнателно, може да не го осъзнаваш) и се опитваш да се харесаш като винаги си на разположение.

Научи се да приоритизираш. Едно е да ти се обади близък, че трябва да го закараш на лекар примерно. Или някакъв друг спешен случай, свързан със здраве или нещо друго неотложно и важно. Друго е да ти се обажда всеки ден някой по телефона и да те ползва като кошче за душевни отпадъци.
Прави разлика между двете.

Научи се да казваш “не мога в момента не е удобно, нека се чуем друг път”.
“Нямам възможност да говоря сега, ще се чуем после.”
“Разбирам те, но няма как да ти помогна в момента.”

Постепенно хората, които те използват ще се разочароват, че не им доставяш “услугата” и ще се отдръпнат. Ще станеш лоша за тях, но това не бива да те притеснява.

# 6 2 ноем. 2024, 19:27 ч.

София
Мнения: 22 615

Хубава тема, ще следя с интерес отговорите, защото и аз имам този проблем, макар проявленията да са малко по- различни.

Мога само едно да кажа за момента- действай овреме. Когато нещата се натрупат, остава горчив привкус дори да успееш със зъби и нокти да си защитиш границите. При мен обикновено става от раз, много категорично, но със забавяне и това внася напрежение в отношенията.

# 7 2 ноем. 2024, 19:55 ч.

Мнения: 14 894

Питам се защо ти си станала такава, каквато си. Дали зад това не стои някакво твое убеждение, че ако не помагаш, другите няма да те обичат и ценят? Както малкото дете, което си дава играчките, като казва, че иначе другите деца няма да си играят с него.

Или пък си прекалено силна по природа и от там възможността и удовлетворението да помагаш? До степен да не ти останат ресурси за самата теб... А хората приемат твоята сила за даденост и най-вероятно даже не изпитват благодарност: какво толкова, можеш и го правиш.

Според мен, трябва да тръгнеш от там, да видиш и да осъзнаеш, че ти заслужаваш не по-малко от другите и първият човек, който наистина има нужда от помощта ти, си ти самата. И след като никой не се притича на помощ на този човек, ти си длъжна да се притечеш, и това не е вина, а твое първо задължение.

Причнавам, че разсъждавам теоретично. Очевидно на мен егоизмът, здравословен или не, си ми е вроден...

# 8 2 ноем. 2024, 20:20 ч.

волно калдъръмче
Мнения: 6 669

Не пречиш на другите, като мислиш за себе си. Те правят същото. Защо на теб да не ти се получава. Освободи се от чувството за вина. Не лишавай вътрешното си дете от това, което заслужава. То е преживяло толкова много и ще е с теб до края.

И още нещо - никой около теб не е перфектен. А ти за кого си така? Другите няма да го оценят и може да нямат свян дори да те използват, но вътрешното ти дете ще ти е благодарно, ако го обгрижиш и ще се радва.

# 9 2 ноем. 2024, 21:28 ч.

Мнения: X

Благодаря за хубавите и полезни отговори! Не мисля, че има мнение, с което да не съм съгласна. По-трудна е, естествено, промяната. Затова благодаря на Алергиq за конкретните и "ежедневни" практични съвети.

hechicera_, не мисля, че съм от хората, които чак се обезличават, за да се харесат на някого, но се чувствам кофти, когато не ме харесват.

Uncommon, право в целта. Много пъти съм си мислила, че нямам какво толкова да предложа на другите хора и че може би ако винаги съм на линия, така си спечелвам компанията им. Много токсично и вредно мислене безспорно. Не знам дали съм силна или просто се обграждам с по-слаби от мен поради горната причина. Много ми хареса това: "...първият човек, който наистина има нужда от помощта ти, си ти самата. И след като никой не се притича на помощ на този човек, ти си длъжна да се притечеш." Благодаря!

The Catcher in the Rye, радвам се, че намирате темата за полезна. Може да споделите Вас какво проявления Ви мъчат и да стане темата по-подробна.

Благодаря отново, ще си препрочитам коментарите.

# 10 2 ноем. 2024, 21:33 ч.

Мнения: 24 382

Цитат на: imsolost в сб, 02 ное 2024, 21:28

Благодаря за хубавите и полезни отговори! Не мисля, че има мнение, с което да не съм съгласна.

Тук ти е проблема.

# 11 2 ноем. 2024, 21:48 ч.

Мнения: 4 597

Трудно, много трудно.
При мен се получи след като навърших 50 год., отключих една камара заболявания и се изморих. Дойде преломният момент, в който вече не издържах и казах на близките и околните какви са, и че сменям правилата на играта. Половината са ми сърдити, вече година не контактуваме, но аз се чувствам добре и не ми дреме. Другата половина започнаха да се съобразяват.
И така...

# 12 2 ноем. 2024, 22:00 ч.

Out of the Mix
Мнения: 2 910

Аз съм си роден така.

По този начин:

1. Отсяваш всякакви външни нежелани намеси.
2. Филтрираш точните хора, с които да се обграждаш за дългосрочно добруване и хубав, качествен живот.
3. Научаваш се да казваш "не".
4. Ти избираш и преценяваш кой да търсиш, с кой да си прекарваш времето, празниците, преживяванията, "пиърите" в живота ти.
5. Тези, които търсят теб, взаимно се търсите, няма напрежение в комуникацията ви, а върви гладко, са твоите хора.
6. Малко хора те познават и допускаш до себе си, навън имаш "маска", защита, кой каквото иска да си мисли.
В същото време си положителна и усмихната - това също действа, като щит, реално никой не знае какво ти е отвътре.
7. Не на последно място се самосъхраняваш дългосрочно и се наслаждаваш на живота по твоите правила.

Много си млада още с крепка психика, нормално да има какво да учиш, надграждаш и осъзнаваш, преживяваш тепърва.

# 13 2 ноем. 2024, 22:32 ч.

Мнения: 1 786

И аз като Кетчър приключвам категорично от раз, но със забавяне. Става грозно, отсрещният е изненадан и остава горчив привкус, че си не разбран защо вилнееш.
Аз като човек, който също работи върху себе си и личните си граници (на време, без скандал с натрупване), мога да ти кажа, че си е до характер, детство, травми и т. н. Щом си го осъзнала, можеш да отработиш някои положения (не съм оптимист за себе си и хора като мен, че на 100% могат да си обърнат реакциите).
Аз първо направих една "чистка". Хора, които ме товарят, досаждат, използват заминаха. Обидени, наранени, не разбрали, обвиняващи те в несолидарност и нелоялност - до днес, от утре ги нямаше.
След това си бях самодостатъчна с най-близките ми. С близките ми приятели (повечето от ученическите години, двама от студенските, и само един от няколко години) си имам лично време. Мога да им кажа всичко и те на мен. Държим да си обърнем внимание и си имаме традиция кога, колко често. "Завъдих" много хора покрай мен, но те са познати, всеки от тях ме търси или аз него за нещо специфично. Имам добри познати за съвет, познати за купон, за културни мероприятия, такива готови винаги да пътуват или за почивка. Двустранно.

За мен това е най-добрият начин да се чувстваш в хармония със себе си. С най-близките можеш да се откриеш, останалите те ползват за нещо и ти тях. Грубо звучи, но е ползотворно, има граница и никой не я прекрачва.

# 14 2 ноем. 2024, 22:34 ч.

Мнения: 24 382

Когато си твърде емпатичен и отзивчив, не бива да се сърдиш на другите, че са прекрачили границата.
Те просто са си те.
Ти къде си бил?

Препоръчани теми

Тъщата се меси в нашите отношения, често това ни скарва - помощ!

Приятелство ли е или има нещо повече

Семейни задължения към възрастен родител

?Въпроси всякакви за СО? 2025

Причина:

Причина: