
"Ноември", Мира Дойчинова
Ноември съм. Мъглива и потайна.
Изминах много. Но остана още.
Орисах се със пътища безкрайни –
да търся теб в студените си нощи...
Валя на пресекулки. И затихвам.
Забравих си чадъра до вратата.
Загръщам се в надеждите. Усмихвам се.
А вятърът е прагът на душата ми...
Пък зимата потропва със крачета.
Но още й е рано, ще почака.
Ноември съм. Живея там, където
Луната ще прогони даже мрака...
И с цялата мъгливост и потайност
на моята тъй есенна душа,
дошла съм да ти кажа, че отдавна
едничко само искам. Топлина
///

Ноември е тъжен.
Понякога сив.
На облак прилича,
но пък красив...
Дъждът го обича,
вятърът див...
На мен ми е нужен –
самотен такъв,
мил, обичлив.
Ноември е песен.
Понякога – скитник щастлив.
В уюта на влюбена есен,
прегърнат и жив.
Galaxi © Галина

///
Ноември ме разбра. И ме прегърна.
Най-топлите си дни ми подари.
Не обеща, че няма да си тръгне.
Не ми свали последните звезди,
а просто ми разказа листопадно
най-хубавата приказка на този свят.
И аз разбрах, че няма да остане.
Но пък повярвах някак в Любовта.
В онази, другата, която не ранява.
А просто съществува. Ей така.
...Една любов, която се раздава
на всички тъжни хора по света.
Caribiana
//
Старата тема: https://www.bg-mamma.com/?topic=1696678.msg48771050#new
//
СъОтношавайте на воля!
Ноември напук на тъжния ореол, който му се чертае, ми изглежда весел засега. Вий как сте?