Аз на последната родителска среща разбрах какви зверове отглеждаме в къщите си. Сякаш ние не знаехме.
- Публикувана: 3 ноем. 2024, 11:52 ч.
- Последно мнение: 2 дек. 2024, 19:42 ч.
Как се отразява липсата на пандемия на соц. ви отношения и интимни запознанства? – 11-та предколедна
Ай ся зверове отглеждали. Ако ти кажат, че отглеждаш спокойно и тихо те, което в междучасията учи, не ползва телефон в училище и т.н. щеше да почнеш да питаш Ама за моето дете ли говорите ???
Петък вечер и навън е ясно и студено. Забелязвам как някакъв котарак препикава навън и усещам как няма да се разберем с него ....
Петък вечер и навън е ясно и студено. Забелязвам как някакъв котарак препикава навън и усещам как няма да се разберем с него ....
Ай ся зверове отглеждали. Ако ти кажат, че отглеждаш спокойно и тихо те, което в междучасията учи, не ползва телефон в училище и т.н. щеше да почнеш да питаш Ама за моето дете ли говорите ???
Родителската мина прекрасно. Оказа се всъщност само организационна относно пътуването на децата до Испания след няколко дни. Чудесно настроение създават учителите у децата. Явно са щастливи, че ще ги придружат.
Лан, и при нас често идва един котарак в двора. Кучето от вътре като го види направо подивява.
Лан, и при нас често идва един котарак в двора. Кучето от вътре като го види направо подивява.
Така и не заобичах съвременните родителски срещи: мрън-мрън, "ама вие на кое дете бяхте родител?", ... десет минути чакам да й проблесне, че има такъв ученик и още десет - добре ли е с успеха или не. Недай Боже да попиташ нещо конкретно - "ааа, не ни е разрешено така пред всички да говорим. Излезте навън". Навън естествено опашка Единственото, което очаквах и никога не останах излъгана беше, че пак ще оставя едни 50-100 лв.
Добро утро!
Не ни обещаха слънце, то пък взе, че изгря
Единственото, което очаквах и никога не останах излъгана беше, че пак ще оставя едни 50-100 лв. Добро утро!
Не ни обещаха слънце, то пък взе, че изгря
Вън е лека мъгла и североизточен вятър. Неприятно, но хладно. Това вече е есен.
Иска ми се някоя делнична сутрин да отида на Морска гара, да си взема кафе, да зяпам морето, фара, мъглата, да слушам чайките, да гледам как слънцето се опитва да си пробие път през облаците, студа навън контрастиращ с топлината в заведението, аромат на кафе примесен с това на морето и да не мисля за нищо!
Иска ми се някоя делнична сутрин да отида на Морска гара, да си взема кафе, да зяпам морето, фара, мъглата, да слушам чайките, да гледам как слънцето се опитва да си пробие път през облаците, студа навън контрастиращ с топлината в заведението, аромат на кафе примесен с това на морето и да не мисля за нищо!
Вън е лека мъгла и североизточен вятър. Неприятно, но хладно. Това вече е есен.
Иска ми се някоя делнична сутрин да отида на Морска гара, да си взема кафе, да зяпам морето, фара, мъглата, да слушам чайките, да гледам как слънцето се опитва да си пробие път през облаците, студа навън контрастиращ с топлината в заведението, аромат на кафе примесен с това на морето и да не мисля за нищо!
Иска ми се някоя делнична сутрин да отида на Морска гара, да си взема кафе, да зяпам морето, фара, мъглата, да слушам чайките, да гледам как слънцето се опитва да си пробие път през облаците, студа навън контрастиращ с топлината в заведението, аромат на кафе примесен с това на морето и да не мисля за нищо!
Вън е лека мъгла и североизточен вятър. Неприятно, но хладно. Това вече е есен.
Иска ми се някоя делнична сутрин да отида на Морска гара, да си взема кафе, да зяпам морето, фара, мъглата, да слушам чайките, да гледам как слънцето се опитва да си пробие път през облаците, студа навън контрастиращ с топлината в заведението, аромат на кафе примесен с това на морето и да не мисля за нищо!
Иска ми се някоя делнична сутрин да отида на Морска гара, да си взема кафе, да зяпам морето, фара, мъглата, да слушам чайките, да гледам как слънцето се опитва да си пробие път през облаците, студа навън контрастиращ с топлината в заведението, аромат на кафе примесен с това на морето и да не мисля за нищо!
Ем от "Корекома" ще си вземеш я ромче, я коняче.
Аз съм мноо щастлива, щото котаракът /старият, дето го болят зъбите/ днес прояде и се наяде куту попско дете на Задушница. Вчера по едно време му се карах вече, щото само обикаля, около паничките, около мен и не яде. А е умрял от глад. Ужас ви казвам.
Децата ли - здрави да са. Да не залитат много по глупости. И да чувстват обич и подкрепа. Па те ще си изкласят с порастването, ще си намерят тяхното. Което може да е повече от едно. Човек така или иначе цял живот се учи и променя.
Вчера по едно време му се карах вече, щото само обикаля, около паничките, около мен и не яде. А е умрял от глад. Ужас ви казвам. Децата ли - здрави да са. Да не залитат много по глупости. И да чувстват обич и подкрепа. Па те ще си изкласят с порастването, ще си намерят тяхното. Което може да е повече от едно. Човек така или иначе цял живот се учи и променя.
