Защо мъжете не си тръгват?

  • 7 393
  • 145
  •   1
Отговори
# 105
  • Мнения: 3 025
" критикувам те, защото много те обичам и искам да си по-добра версия на себе си"
О, той сигурно е достигнал апогея на външен вид, пари, интелект и талант и е започнал да обучава и другите.
Аз пък хич не обичам да ставам по-добра версия на себе си. Не ти харесва как чистя? Явно не ме бива. Повече прахосмукачка и парцал не барвам, ще трябва ти да го правиш вече.
Излизах с един такъв критикар. Тънки забележчици защо така правиш, защо в този квартал си купила апартамент, защо такава кола си си взела, защо толкова пари си дала за ремонт, измамили са те, не разбираш.И аз му казах - "виж, всеки си има талант. Както мен не ме бива особено в избирането на правилен автомобил, така и теб не те бива особено в продажбите, затова от три години нямаш повишение, както сам каза. Затова най-вероятно живееш под наем, защото нямаш добра финансова култура. Ама то пък човек не може всичко."
След срещата ми написа, че съм негативна и повърхностна и явно не съм за него. Grinning Това по повод кога мъжете си тръгват. Е, после се върна след две седмици, ама аз го блокирах.

# 106
  • Мнения: 24 341
Мхм, много са докачливи и сръдливи, когато върнеш с техните камъни по техните глави. Не всички, де. По-мъжкареещите се. Но то зад това друго се крие.

# 107
  • Мнения: 4 422
Боже, боже... де такава жена, която да ти предлага избор като от меню в ресторант какво да сготви, пък аз да капризнича това не искам, защо не сготви онова...
Моята жена готви на седмицата 1-2 пъти - каквото е в настроение, понякога разни засукани манджи, дето ги е чела в някоя готварска книга, ама не са баш по моя простичък вкус. Но не ми е минало през ум да й мърморя - като ми се яде нещо друго, ей го де е хладилника, отварям и ям каквото искам. Един път в седмицата като вземем и пица, 1-2 пъти като вземем и топла храна отвън, и не сме умрели от глад, без да е нужно някой като се прибере уморен от работа тепърва да запасва готварската престилка.
И децата гледам така да науча - ако капризничат, казвам им "веднъж в седмицата ходим на ресторант, като идем там си поръчвайте каквото искате, а в къщи не е по избор от меню и ядем каквото има".

# 108
  • София
  • Мнения: 44 811
Ооо, сетих се още нещо! "Те винаги се завръщат". Хайде, има едни 10 процента мъжр, които като късат, късат. Но останалите 90 процента от мъжете все изникват от някъде след месеци или дори години.
"Как си? Защо изчезна?" и прочие.

# 109
  • София
  • Мнения: 15 231
Не знам дали сте чели готварския подфорум, но там покрай рецептите се вижда, че всичко е ок щом мъжо изяжда произведението "за норматив" и не сумти. Сигурно в други раздели се споделя какво става ако не му хареса. У нас сред доста голяма част от населението е приемливо мъжът да е кисел патриарх, а жената да му е покорен персонал.

# 110
  • София
  • Мнения: 44 811
В момента нямам кухня. Имам хладилник и това е. Живея съвсем поносимо, впрочем и много мъже живеят така.
Та това ме накара да се замисля - от къде на къде семейното ми щастие трябва да зависи от кухнята, кой шета в нея, какво и как готви? Защо, по ягодите, отношенията ми с един мъж, да се въртят около манджата и мивката? Защо това трябва да е норма?

Последна редакция: пт, 08 ное 2024, 11:02 от Rockstar

# 111
  • Мнения: 3 447
Аз поне с яденето нямам проблем - яде каквото сервирам и даже дава комплименти, дори и за простата леща. Аз гледам да готвя, защото не искам детето да яде сухо. Определено не готвя засукани манджи освен ако не реша нещо да пробвам. С чистенето също - колкото толкова.
Защото жените така ги приучават. Докато няма деца и живеят заедно с жената 5-6-7 години, тя шета, тя готви. С появата на детето мъжът очаква същото , само дето на жената вече и идва нанагорно. Тогава тя започва да мъмрмори, ама ако мъжа поначално не е помагал, то и сега няма да го прави.
Другото е когато мъжът изкарва парите и казва - аз работя, ти гледаш домакинството. Някои жени ги устройва, някои не чак толкова.

# 112
  • France
  • Мнения: 16 041
Преди време сънувах, че се връщаме да живеем в България с ММ и там разни супер-дупер домакини му правят изложба на това, което могат да готвят. И той тръгваше с една от тях.
Наистина като чета този форум, оставам с впечатлението, че мъжете въобще не си вдигат и малкото пръсче за битовизмите. Не готвят, не пускат пералня, не простират, не мият подове... моля ви, кажете ми, че греша

# 113
  • София
  • Мнения: 44 811
В интерес на истината, БМ готвеше и то добре.
Обаче прането и дрехопотока си остана предизвикателство за него дори след като се бяхме разделили.

# 114
  • Поморие
  • Мнения: 607
Ама от ухажорите май нямаше много подходящи за семейство.
Това е основното, според мен. Човек веднъж сбъркал няма с лека ръка да забърка децата си в ново фиаско с човек, който видимо не става за целта. Иначе ухажори имат най-много все още омъжените жени, после са разведените с деца, защото и в двата случая нямат много време и не искат кой знае какво.
Аз съм си обещала да не го правя, ако остана сама - това да въвличам чужди хора в живота ми и този на децата ми. Твърдо НЕ ми се занимава с връзки, любови, драми наново, благодаря, но съм прекалено уморена от това, дори и на 28. Доверчивостта ми никога не е водила до позтиви, дори семейството ми са ме критикували колко съм наивна, още като по-млада, даже малка и са "пророкували", че това ще ме докара до небрано лозе някой ден.
Все още съм с човека до мен, за добро или за лошо не знам, но ако някой ден това свърши - любовта я оставям на младите. Too much drama.
В момента нямам кухня. Имам хладилник и това е. Живея съвсем поносимо, впрочем и много мъже живеят така.
Та това ме накара да се замисля - от къде на къде семейното ми щастие трябва да зависи от кухнята, кой шета в нея, какво и как готви? Защо, по ягодите, отношенията ми с един мъж, да се въртят около манджата и мивката? Защо това трябва да е норма?
Така е, домакинството по принцип е най-малкият проблем, когато връзката е токсична. 😓

# 115
  • Мнения: 11 222
Не говорете глупости , хората и на 50 се влюбват и имат хубави емоции , какви са тези ограничения ?

# 116
  • Поморие
  • Мнения: 607
Не говорете глупости , хората и на 50 се влюбват и имат хубави емоции , какви са тези ограничения ?
Не, това не са възрастови ограничения, можеше да се чувствам така и на 19 например. Всичко е до вътрешно, психическо усещане.

# 117
  • Мнения: 24 341
Някои хора бягат от емоции и промени. Не е до възраст, до персонажи е.

# 118
  • Поморие
  • Мнения: 607
И аз не го схващам това "ама намери си някой да не си сама" Scream ма за кво ще ми е, не се знае хахха а пък колко е хубаво да живееш свободно и необременено... мисля,че просто завиждат, тези с подобен манталитет Wink
С годините и лошия опит, човек осъзнава, че е по-добре да е сам, в свят на токсични, психопатски нрави, хора гледащи изгодата и егото си, отказващи да пораснат и да погледнат по-далеч от носа си, защото им отърва те да са жертвите и да има кого да тровят.

# 119
  • София
  • Мнения: 44 811
Любовта е прекрасна. Обаче не взимам мъже в нас, защото после може да откажат да си тръгнат...

Общи условия

Активация на акаунт