Бобииии, страхотна е госпожицата - пу-пу! Да расте щастлива и обичана!
- Публикувана: 7 ноем. 2024, 10:08 ч.
- Последно мнение: 7 септ. 2025, 14:42 ч.
Декемврийски Бебета - 2023 (ТЕМА 3)
Честит рожден ден на двете ни първи бебета! Да са здрави и игриви!
Днес у нас беше последната месечинка.
почти е проходил, още събира смелост. Прави по 2 крачки, но го хваща страх и на колене е по-лесно 
Ние няма да празнуваме в заведение и с много хора. Ще сме вкъщи с бабите и дядовците, ще направя малка украса, ще поръчам торта и така кръщене не правим. И баткото не е кръстен. Ще видим в дали в някакъв етап от живота бихме решили да ги кръстим. За сега не.
А пък за рождения ден обмислях така в по-тесен кръг да съберем 20тина човека, но се отказах в този сезон, с батко на детска градина ми се струва много рисково.
Bobby, прекрасна е!
много хубава фотосесия, страхотни снимки 
Днес у нас беше последната месечинка.
почти е проходил, още събира смелост. Прави по 2 крачки, но го хваща страх и на колене е по-лесно Ние няма да празнуваме в заведение и с много хора. Ще сме вкъщи с бабите и дядовците, ще направя малка украса, ще поръчам торта и така
кръщене не правим. И баткото не е кръстен. Ще видим в дали в някакъв етап от живота бихме решили да ги кръстим. За сега не. А пък за рождения ден обмислях така в по-тесен кръг да съберем 20тина човека, но се отказах в този сезон, с батко на детска градина ми се струва много рисково.
Bobby, прекрасна е!
много хубава фотосесия, страхотни снимки 
Благодаря за новата тема!
Наистина времето лети, особено с деца. Сякаш вчера бях на тонове и гледах клипчета как да дишам по време на раждането. Много емоционално ми е сега, като наближават рожденните дни.
Аз и ММ сме по интроверти, но заради Рая гледам да се разчупвам. Направих погача в заведение, когато тя беше почти на 6 месеца, за мен беше супер изморително.
За годинката ще се съберем с бабите и дядовците, все пак е единствено внуче и от двете страни. Колебая се дали да не е в заведение, защото не ми се готви, но ще видим.
Рая е във фаза на прохождане и направо ми скапва кръста, не знам за вас. Отделно е само с един зъб и вечер става мноооого кисела заради другите намиращи да избият зъби.
Чудя се дали това е най тегавия период от физическа гледна точка.
Наистина времето лети, особено с деца. Сякаш вчера бях на тонове и гледах клипчета как да дишам по време на раждането. Много емоционално ми е сега, като наближават рожденните дни.
Аз и ММ сме по интроверти, но заради Рая гледам да се разчупвам. Направих погача в заведение, когато тя беше почти на 6 месеца, за мен беше супер изморително.
За годинката ще се съберем с бабите и дядовците, все пак е единствено внуче и от двете страни. Колебая се дали да не е в заведение, защото не ми се готви, но ще видим.
Рая е във фаза на прохождане и направо ми скапва кръста, не знам за вас. Отделно е само с един зъб и вечер става мноооого кисела заради другите намиращи да избият зъби.
Чудя се дали това е най тегавия период от физическа гледна точка.
Изтощително е когато се съберат много неща наведнъж - зъби, скокове, прохождане, сънища, превъзбуждане. И за нас и за тях. Иво много трудно изкарва зъбите, болезнено и с рев. Предната нощ не сме спали почти. Стискаме зъби и всеки месец като празнуваме месечинката си викам "мале кога мина това време, още един месец" , та просто знам, че в някакъв момент ще мине всичко.
Запис в новата тема. Виждам че в предишната са се коментирали кухни. Матей е на държавна и тук в квартала и пункта, от който взимам е вкусна много. Изяжда си всичко. Закуската все трябва да е мюсли иначе ще ни чуят в другия блок.
Иначе доста се напрягам, че Матей отказва да се хване за една ръка да върви. Плаши се и кляка. Успява с Уокър, но подам ли една ръка започва да се дере от рев и страх. При толкова усилия, лекари, кинезитерапевти, ерготерапевти, физиотерапевти наляти в него, направо се изприщвам.
Аз рожден ден не празнувам, празнувам прохождане, толкова ме е травмирало всичко. Ще взема един балон да го снимам, две парчета торта за мен и баща му, за него може да спретна едни палачинки и това ще е. Хич не мога да я осмисля тази една годинка. Колкото е кофти да звучи, все едно нищо не свърших, щом отказва да направи първи крачки. А уж ортопед потвърди, че тялото , гръб кръст и стави са готови за прохождане..
Иначе доста се напрягам, че Матей отказва да се хване за една ръка да върви. Плаши се и кляка. Успява с Уокър, но подам ли една ръка започва да се дере от рев и страх. При толкова усилия, лекари, кинезитерапевти, ерготерапевти, физиотерапевти наляти в него, направо се изприщвам.
Аз рожден ден не празнувам, празнувам прохождане, толкова ме е травмирало всичко. Ще взема един балон да го снимам, две парчета торта за мен и баща му, за него може да спретна едни палачинки и това ще е. Хич не мога да я осмисля тази една годинка. Колкото е кофти да звучи, все едно нищо не свърших, щом отказва да направи първи крачки. А уж ортопед потвърди, че тялото , гръб кръст и стави са готови за прохождане..
Моята Ема също не ходи. Тоест като се подпира на диван, шкаф, маса и т.н. си обикаля около тях, придвижва се. Но нито сама може да ходи без опора, нито хваната за една ръка. Като я хвана за двете ръчички прави крачки, но си се вижда, че е нестабилна и крачките са едни хаотични.
Може още да не му е дошло времето на Матей. Аз не бързам, нито гоня някакви срокове от статии и т.н. Когато е готова ще си проходи. Тя закъсня и с повдигането на главичката, и с обръщането от гръб по корем и със седенето на дупе. За нищо от тези неща не съм я учила специално. И си дойде момента, в който сама започна да си ги прави. Та така ще стане и с Матей и ще си проходи детето.
Може още да не му е дошло времето на Матей. Аз не бързам, нито гоня някакви срокове от статии и т.н. Когато е готова ще си проходи. Тя закъсня и с повдигането на главичката, и с обръщането от гръб по корем и със седенето на дупе. За нищо от тези неща не съм я учила специално. И си дойде момента, в който сама започна да си ги прави. Та така ще стане и с Матей и ще си проходи детето.
Моята девойка навърши 11 месеца, но не ходи още. Изправя се по мебели, но абсурд да тръгне сама да прави крачки. Ако я държи някой, плете краката в нещо като стъпки.
Но аз не очаквам нито да проходи на година, нито да проговори в реалния смисъл.
Сега съм решила да взема един триъгълник на Пинклер с рампа. Поне да има нещо за катерене през зимните месеци. Извеждам я по два пъти на ден - въпреки че ми е втръснало ужасно особено в това време, но тя си иска активно движение иначе не се изморява достатъчно. Някой опит с тези Пикнклери?
Но аз не очаквам нито да проходи на година, нито да проговори в реалния смисъл.
Сега съм решила да взема един триъгълник на Пинклер с рампа. Поне да има нещо за катерене през зимните месеци. Извеждам я по два пъти на ден - въпреки че ми е втръснало ужасно особено в това време, но тя си иска активно движение иначе не се изморява достатъчно. Някой опит с тези Пикнклери?
Децата правят неща, когато са готови не само физически, но и психически. За всичко си има време. Аз също се надявах (тайничко) да проходи сам след този скок, но това, което стана, беше че започна да иска да дъвче (бях се оплакала, че не иска и се дави, но явно не му е било дошло времето тогава). Започна от време на време да прави причинно-следствени връзки, да се "бори" 😄 за независимост. Иска сам да се храни, да дъвче, сам да си държи шишето и тн.. Предполагам след следващия скок (между 24.12 и 01.01), че ще проходи без да се държи. НО нищо не е сигурно.
Той се изправя от 8 месечен (сега е на 11 и половина), върви хванат за пръсти и/или количката от 9 месечен, на 10м започна още по-активно да се придвижва по мебелите.. ОБАЧЕ където и да е, ако не усеща, че е докоснат/подпрян/хванат за нещо, директно сяда. Навън дори много често бяга, докато ме държи за една ръка, но няма шанс сам да направи дори крачка.
Малко ми е кофти, защото тотално останах без кръст за тези 3-4 месеца, от както склони да върви хванат за едната ми ръка, кръста е по-добре 😄 Та очаквам с нетърпение прохождането и всички останали приключения, които го съпровождат 😀
Но не го пришпорвам..Когато той реши, тогава ще е. 🩵
Горе главата, важното е да са живи и здрави, за останалото си има и време и място. 😊
Той се изправя от 8 месечен (сега е на 11 и половина), върви хванат за пръсти и/или количката от 9 месечен, на 10м започна още по-активно да се придвижва по мебелите.. ОБАЧЕ където и да е, ако не усеща, че е докоснат/подпрян/хванат за нещо, директно сяда. Навън дори много често бяга, докато ме държи за една ръка, но няма шанс сам да направи дори крачка.
Малко ми е кофти, защото тотално останах без кръст за тези 3-4 месеца, от както склони да върви хванат за едната ми ръка, кръста е по-добре 😄 Та очаквам с нетърпение прохождането и всички останали приключения, които го съпровождат 😀
Но не го пришпорвам..Когато той реши, тогава ще е. 🩵
Горе главата, важното е да са живи и здрави, за останалото си има и време и място. 😊