






Започнах я вчера сутринта и сега я завърших. Това да гледаш два пъти епизод от трети сезон вече се счита за предизвикателство и особено постижение. А като се сетя с какъв кеф гледах първи сезон по няколко пъти, такава носталгия ме обхваща...
Превърнали са го в такова бледо и жалко копие на себе си, че аз изпитах дълбоко съжаление към него. Дори ми се отщя да пиша за негативите, с които се сблъсквам, когато го гледам в действие. И не е от страх от докладване.
След тази серия да пишеш колко зле е Ферит, е все едно да риташ повален на земята човек. В по- стар пост бях писала, че лъвчето дето виждахме от време на време в старите сезони, сега е едно паленце, което припка и се върти около стопанката си (кака), но съм сгрешила. В момента Ферит напомня най- много на пате в кълчища. Така се е заплел, милия, в неясните си чувства (то не е любов, то не е дълг, то не е благодарност, то не е гняв, то не е обида), че този път и деде няма да може да му помогне. Знаем, че покрай деде Ферит добива само декоративна функция, ама... трябва да оживее вече.
Препоръчани теми