"Оръжията и човекът" в Народния театър: за или против?

Скъпи приятели и неприятели, това което се случи пред Народния ни театър тази вечер  беше върхът на наглостта и беззаконието. Никой от всичките тези организирани, невъзпитани и озверели хора не е чел великолепната пиеса на Бърнард Шоу, която е абсолютна реклама за България. Дано утре осъзнаят какво са направили.
Някои от вас са написали тук , че се излагам накрая на живота си.
Наистина, намирам се на края на живота си, но нека не прозвучи нескромно – смятам че театърът е моята абсолютна професия и моят живот. Написал съм 31 пиеси, играни във всички български театри и по целия свят от Токио до Брюксел, от Кувейт до Санкт Петербург, в Чехия, Румъния, Югославия, Украйна, Беларус, Грузия, Полша, Германия, Франция, Финландия,Унгария, в момента – в Анкара, Турция и още в 23 театъра в Русия.
Като режисьор имам 65 театрални постановки в София, Бургас, Габрово, Ямбол, Стара Загора, както и в Санкт Петербург Русия и Лодз Полша.
Мислите ли, че не гледам на пиесата на великия Бърнард Шоу като професионалист. Прочетох я два пъти и страшно много ми хареса, макар че е писана преди повече от 130 години.
Намерих в нея само прослава на българите като войници и огромна реклама за България в лицето на шестте герои на пиесата : трима мъже и три  жени в комични, неочаквани и сложни взаимоотношения.
Тази вечер моята единствена България си вкара автогол. Представям си как това ще изглежда пред света.
Иска ми се отново да публикувам стихотворението си за Алеко, който ако беше жив не би повярвал, че е възможно толкова годни след него да се случи това.
Винаги съм се възхищавал на този толкова млад и толкова нещастен Щастливец. В едно време, когато все още начеващата българска литература търси своя облик, той с удивителна прозорливост е открил и отразил тенденциите в развитието на вече свободния българин.
Алеко! Каква трагична съдба... Каква самота... Какъв жесток пръст на съдбата... Само на 34 години...

За мен нито един цитат от човек с либерални ценности не може да има тежест, защото моите не са такива.
Повтарям - против насилието съм, не съм против мирните протестиращи. Те са наричани "измет" и "сган" от хора, на които тези думи отиват много повече.
Да създават каквото искат изкуство, но не за сметка на държавата, която е консервативна, винаги е била и винаги ще бъде.

Колко страници трябва да минат, за да ни покажете самоиронията и скритото чувство за хумор?

Цитираният тук, Недялко Йорданов е изписал милион думи, но отново не се разбира кое й е толкова великото на пиесата. Общи приказки и нищо конкретно.

Аз не видях някой да твърди, че е велика.
Твърдим, че може да имаме избор да гледаме каквото преценим ние, а не някой пред театъра, който е решил, че няма да гледам постановка, за която имам билет.
Твърдим и че, агресията не е начин за протест. И други нещата, които очевидно остават неразбрани.

Доколкото помня, в страната на свободните цензурираха Том Сойер и Чичо Томовата колиба и имаше опити да се забрани Отнесени от вихъра. Значи за тях е ок да са чувствителни, а за нас не?

Вие представяте ли си тълпа в Копенхаген да бие посетителите на "Хамлет"?
- Той е написал, че има нещо гнило в Дания!
- Нямаме крал, който да е убил брат си!
- Нашите принцове не са луди!
- Вие не сте актьори, а национални предатели!

Толкова абсурдно ми звучи това, че 5 мин. се чудя какво да отговоря.
Датчаните са интелигентни хора. Това при тях няма да се случи. Не виждам как въобще би им хрумнало да протестират, дори културно, срещу "Хамлет".