В момента чета ... 92

Сайбиевата невеста я чакам от Дядо Коледа

Аз също я прочетох в началото на годината. Дала съм й 2* . Напомня на разказите на Йовков-трагизма, отдадеността, неправдите, но и силната обич на едно отминало време, което обаче е родило своите герои и ни е дало неща, които са непреходни и с които можем да се гордеем и да пренесем нататък. Или поне според мен са важни. Силата на духа, привързаността към близките, отдадената обич, вярата в доброто, помощта към човек в нужда и много други. За мен това са непреходни ценности, които са достойни за уважение, защото никой не знае кога ще дойде неговият ред да има нужда от помощ, а да не говорим колко неправди има, всеки може да изпадне в нужда от една човешка дума и протегната ръка. Но някак си тук не почувствах същото вълнение, същото затрогване от прочетеното. Да, в една малка книжка е трудно да развиеш напълно разказ, характер и герои, но не е невъзможно. Понякога и с много и с малко думи може да кажеш точните неща, стига да ги намериш в сърцето си и да ги изведеш с перото си ( клавиатурата си) . Най-точното описание на това, което почувствах е неубедителност. Тук ми беше някак бледо и сякаш още нещо не му достигаше. Краят не е проблем, въпреки че мразя подобни, но за мен е по-скоро начинът на поднасяне на историята, както написах по-горе.
Но поне това е моето чувство. За щастие точно това е хубавото на книгите, че за всеки ще се намери по нещо.  Аз лично много харесвам "Алтъна" от Ивелина Радионова.
В историята пак има препятствия, но някак си самото поднасяне ме изпълва с някакво хубаво, мило чувство. Самият изказ на авторката ми напомня и Йовков и още повече Каралийчев, но има и нещо нейно си, много мило и топло.
Та аз лично се радвам за тези, на които е харесала Невестата... Да намериш нещо , което да ти докосне душата, въпреки ежедневните удари показва, че не си загубен за света, че още можеш да искаш доброто да победи, както в детството, а такова чувство, от която и да е книга да дойде го прави достойно четиво винаги.

eovin***, много хубав пост, както винаги.
"Алтъна" и за мен беше едно малко бижу! Чете се на един дъх за по-малко от час, но оставя задълго следа.. Дала съм й 5 звезди. И също първосигнално исках да направя паралел, но ми се видя неправилен, макар да са най-общо казано в една стилистика..

50 Shades of Purple, благодаря ти! Наистина и за мен "Алтъна" също е едно бижу и съответно и аз съм и дала пет звезди! Завинаги е в сърцето ми!
А вижте на какво попаднах в Гудрийдс.
https://www.goodreads.com/book/show/33597976-the-snow-child
Ха, познайте от веднъж, защо поисках да прочета историята първоначално?!
Ето за тези, които не ползват приложението, за каква история става дума:

"Между небето и Лу" - наивна история, която не ме изненада по никакъв начин. Спокойно може да се пропусне. А и преводът е умопомрачителен. Строма, вместо Стромае говори за пълно невежество...
Ще завърша годината с "Палми в снега" - много много хубава!

А какво е стромае? Извинявам се за невежеството си..

П.П. Видях. Някакъв белгийски рапър. Огромна интелектуална загуба за човек, ако не го знае.

И аз се сещам само за певец, имаше 2-3 много големи хита преди няколко години (пускаха ги често и навсякъде).

"Северната гора" от Даниъл Мейсън е най-интересната, интригуваща и оригинална книга, която прочетох през годината. Историите, разказани в нея, се случват в продължение на 4 столетия - от борбите за независимост и войните с индианците до днес. Пораждат се логически и последователно една от друга, но и са преплетени като вековни коренища, криещи тайни, които търсят и намират канали, по които да излязат наяве. Често не усещаме кога разказът неусетно е преминал границата на реалността и се носи по вълните на незримото и призрачното, защото никой не си тръгва завинаги от мястото, с което е свързан и оставя своя знак и дух за идващите след него. Езикът в книгата също е динамичен и стилово разнообразен, сменя се в синхрон с епохата и разчупва жанра на романа, което го прави любопитен за читателя през цялото време и поражда нетърпение да прочетем още малко от следващата глава. Интетесното за автора е, че той е психиатър, като преди това има известен опит и в паразитолигията, което обяснява някои моменти от книгата, които са прекалено достоверни и подробни в описанията си. Чудесна е и се радвам, че успях да си набавя и "Акордьорът на пиана", която е издена 2007 г. у нас, но някак е останала незабелязана от мен. А от Лабиринт предвиждат да издадат и "Маниак" през следващата година.
Продължавам с "Животът, който загърбваме" от Алън Ескенс.

Вие изобщо не сте длъжни да знаете кой е Стромае, но преводачът трябва да се поинтересува.

Аз оставих за сега "Пътуващото кино на мистър Сайто" на Анете Биерфелт. Бях писала, че писателката има интересен стил, различен, но нещо сякаш ми липсваше, не ми вървеше четенето. Във всеки случай ще й дам още един шанс по натам.
За два дни обаче прочетох "Терапията" на Себастиан Фитцек. Много, много добър психотрилър, заслужаващ 5 звезди. Много интересен сюжет - заплетена история за изчезналата дъщеря на известен психотерапевт, който се усамотява във вилата си на отдалечен остров след нейното изчезване, за да преодолее загубата й. Нищо обаче не е такова, каквото изглежда, а странната писателка, която се появява в живота му поставя нови въпроси, но и отговори, какво точно се е случило преди четири години.

+1 за "Терапията"
Последната книга ,която прочетох преди дни беше "Терапията" на Себастиян Фицтек.
Прочетох я много бързо ,наистина беше много интересна ,заплетена с неочакван край!
Аз също съм и дала 5 звезди.

И на мен доста ми допаднаха Терапията и Пасажер 23 от Себастиан Фитцек. Е не чак за 5-ца, но ме развълнуваха. Затова сега си взех и най-новата му - Пакетът.
Нещо напоследък съм в задънена улица с кримките и трилърите, искам нещо много да ме увлече, да препускам задъхано по страниците.
Чели ли сте Дж. Д.Кърк? Какво мислите за неговите романи? Или пък да поръчам цялата поредица на Кармен Мола...

Ще чакам отзив за "Пакетът" на Фитцек - и аз мислех да си я купувам
А относно поредицата на Кармен Мола, чела съм само първата книга "Кървавата годеница" - хареса ми като цяло, динамична е и я прочетох много бързо, но все пак не беше нещо уау. Дала съм й 3,5 звезди.

На мен "Терапията" не ми хареса особено, но аз не си падам по такива психологически трилъри.

И като стана дума за трилъри, да се оплача от "The Midnight Feast" на Луси Фоли. Слушам я от няколко дни (не постоянно) и я зарязвам твърдо. Засега няма нищо трилърско в нея, дори нищо интересно, и звучи като безкрайни скучни монолози на няколко героя. Омръзна ми този стил с различните гледни точки. За съжаление, този жанр е супер популярен сега. Някои от романите в него са окей и са поне малко забавни. Други са бездарни.

"Kървавата годеница" четох сравнително скоро. Интересна е, но човек не бива да очаква нещо особено оригинално.

"Кървавата годеница" и на мен не ми хареса особено, но следващите от поредицата са много добри.