В момента чета ... 92

Ами не стават българските автори. Не е достатъчно да можеш що годе да се изразяваш писмено. Колкото за толкова и аз мога, но не ставам за писател. Много ми хареса определението етно чиклит, ще го ползвам. И категорично няма да  харча повече пари за български автор.

Защо не се критикува Йовков,  Елин Пелин,  Алеко, Талев? Те са титани на перото. Да вземат пример от тях как се създава образ, как се развива историята, колко са пълнокръвни образите. А не ала-бала, малко етно сюжет, някоя и друга баба, която помни отдавна, малко драма и една две сълзи. Ми не, мерси съм.

Verano90, истински разкош е “Хобит”, а аз с удоволствие препрочитам други творби на Толкин. Но добре ме подсещаш, че ме чака и едно симпатично малко издание в оригинал на тази книга, че и с черно-бели илюстрации на автора. Трябва да открия време и за него “ “In a hole in the ground there lived a hobbit …“

Ще помоля да не се обиждаме. Темата е интересна и полезна в този си вид.

Аз не съм и нямам намерение да чета Невести, Мамници и пр. модерни книги.

Имаме съвременни български автори, които са на световно ниво, не можем да сложим Георги Господинов и Здравка Евтимова до Мария Лалева и Розмари де Мео. Но и нивото на масата не е особено високо. Каква музика чуваме нощем, когато си отворим прозорците лятото, какви концерти излъчиха телевизиите в празничните дни и колко човека, които веднага ще ти кажат кой е Константин, ще знаят и кой е Емил Табаков? И с литературата е същото - всички искат да се пишат културни и четящи и тъкмо за семплите читатели има огромен избор от книги, които обслужват техните не особено големи нужди от литература.

Започвам "Цветя над ада" на Илария Тути

Точно тези книги ме запалиха по четенето преди много години

Аз съм от читателите, които обичат да експериментира с литература. Благодарение на библиотеката и ми е много по лесно чисто финансово и като място. Когато излязоха Стопанката и Скалите на мен ми харесаха, дори си ги бях номинирала в "Книга на годината". Сега след време се опитах да ги препрочета, но не ми допаднаха. Това, което ми беше интересно от Стопанката примерно е описването на обичаите, за някои, от които не бях чувала. Това е за мен достойно за уважение, знанието за това ни отличава като нация. Нито спазвам от -до обичаи, пост и др., но като информация ми беше интересно. За Скалите ...ами явно тогава ми се е чела някаква история за малките хора, леко магическа ... Благодарна съм за възможността да прочета, това си е опит за мен и не съжалявам. Но ето примерно "Зарана" на Розмари не беше моето особено, макар и като идея да знаем нашите приказки да ми допадна. Но някак си подонасянето на историята ми беше много назидателно. Звучеше ми като в смисъл: "Как ти не знаеш това и това? Какъв българин си?". 
Това не е начина, поне за мен. Ако умееш да пишеш добре и банална тема ще превърнеш в бисер. Но все пак преценката кое как е си зависи от читателя. И това е хубаво. Трябва да се тръгне от някъде. Една книга, често води до друга. Някоя тема , заглавие споменати в предната те заинтригува и още и още. Това е само нещо положително.
Това, което лично аз не харесвам са две неща. Липсата на изграждането на ярки образи в съвременната , в последните няколко години българска литература, с малки изключения. Чета и образите са ми безлични. Действието, атмосферата са важни, но също страшно много, дори най-много за мен са образите.
Другото, което не харесвам...гледала съм няколко интервюта с български автори и те често се критикуват и осмиват един друг, не всички разбира се, но някои, което е много грозно за мен. Показва злоба, творческа завист и безсилие. Вместо да се смеят на еди кой си колега да се концентрират да пишат все по-добре, това трябва да е най-важното за тях. Тогава хората ще ги четат. Аз обичам и се гордея с българските автори като Талев, Димов, Йовков. Като начин на изграждане и поднасяне на историите и образите от тях са на световно ниво. Лично мнение.

Не само са титани на перото, просто познават добре това, за което пишат. (А може би и затова са титани, не знам. )

За съжаление, новите етнописател(к)и може и да могат да пишат увлекателно, да владеят езика и т.н. – все задължителни условия за един титан на перото, но им куца основното – не познават материята, за която пишат. Не могат да потопят критичния читател в света, който създават, защото е изкуствен, няма връзка с действителността. Затова книгите им кънтят на кухо и отблъскват читателите, които имат някаква представа от живота в онези времена. Затова и ги превъзнасят по-младите читатели или тези, чийто живот е минал далеч от българското село и неговите автентични жители – с реалния им бит и реалните проблеми. И да са имали случайно някоя селска баба, то тя е била баба виладжийка – с райграса и люлката на сянка. Тежкият селски труд им е по-далечен и от Марс.

Добрата новина е, че когато измрат всички предишни поколения, които могат да ги уличат във фалш и манипулации, ще останат само тези, които ще се запознават с миналото чрез техните книги, ще ахкат и ще се умиляват.
Лошата новина е, че историята ще бъде жестоко изкривена, дори преиначена.
Но пък на кого ли ще му пука...

Съгласна съм за обидите, но нека не мерим с двоен аршин. Самата аз не давам висока оценка на въпросните произведения, но и те си имат своята публика и не виждам причина тя да бъде принизявана и обиждана за своя избор.

Ма то и в чалгата може да се каже, че няма нищо лошо, просто музика. За мен тези произведения са си литературна чалга.

Не мисля, че има база за сравнение. Не виждам нищо пошло и вулгарно нито едно от нарочените произведения. Някои (особено тези на Бешлийска) са ми като от кръжок по творческо писане, но пък и не заслужават цялостно отричане та и чак зачеркване на всички съвременни български автори.

За "Мамник" не знам, но "Пермафрост" на Васил Попов в аудио вариант нещо не върви. Не мога да преценя къде е проблемът - авторът, историята или Александър Сано, но не си пасваме на този етап.
Аз нещо рязко обърнах палачинката и Мураками ще е малко по-натам. Подхванах "Докъде се издигаме в мрака" на Секуоя Нагамацу и смятам, че сега е подходящ момент за четенето ѝ, защото тематиката и атмосферата го предполага. Засега оправдава очакванията като четиво точно по моя вкус, дано си и остане така.

Балкай, миналата година се опитах да чета “Пермафрост”, но не ми се получи - беше ми досадно да чета безсъдържателни диалози и описания, тогава реших, че е вероятно заради първоначалния ѝ аудио формат. Та ако не ти харесва и като книга за слушане… може би няма смисъл да се губи време, има толкова други книги за четене или в случая слушане. Към нея имах по-голям интерес заради Антарктида, ама май е по-добре просто да препрочета “На юг от разума” или дълго отлаганата “ От дълбините на времето”.

Е, сега като сме нови да не пишем ли?🙂 Аз наскоро открих темата и ми стана интересна.
А и с времето се научих да не съдя хората за музикалните им и литературни предпочитания.
И за да не е спам, приключих “Порцелановата кукла” на Кристен Лъш, която отлагах дълго време и започвам “ Хората от платформа номер 5”.

Аз пак започнах една произволна и намирам доста тъпи неща , но има и някои интересни неща . Сега се чудя да чета ли нататък или да хващам друга .

Е, хайде сега, някой изразил негативно мнение, не споделя всеобщия "хайп" и веднага се превръща в псевдоинтелектуалец. Потретвам се, но и на мен не ми харесва "Невестата", без да имам особени интелектуални претенции - плоска, предвидима, нелогични действия и постъпки на героите, прекален патос и драма, и т.н. За сметка на това, "Глина" и "Мамник" ми бяха харесали много. Не съм чела нищо друго нито на Бешлийска, нито на Васил Попов.

Назад някой питаше за "Дъжд", аз я оставих на пауза покрай празниците и пътуванията, все още не съм я дочела, но историята и стилът на авторката ми допадат. Любов, чест, интересни многопластови герои с техните преживелици и терзания. Някои моменти ми идват някак прекалено приказни, но въпреки това книгата много ми харесва, остава и да я дочета Междувременно майка ми я прочете и остана очарована, тя много харесва Мишу. Не е чела само "Балканска сага" и ми заръча да й я купя, но не я откривам да се предлага в електронен формат.