Следене на нашата комуникация по интернет и телефон

Обръщам се към Вас с въпроси, които считам за фундаментални за защитата на личната сигурност и поверителността на информацията в интернет пространството в България. В днешния свят, където цифровите технологии доминират в нашето ежедневие, комуникацията и обменът на данни се осъществяват почти изцяло онлайн. Това поражда въпроси относно нашето право на личен живот и степента на защита на поверителността на комуникацията ни. Конкретно ме интересуват възможностите и правомощията на българските институции в контекста на сигурността на личните ни данни и начина, по който те могат да упражняват контрол върху нашите онлайн комуникации.

Първият ми въпрос е дали институции като МВР, ГДБОП, Национална сигурност и Отделът по Киберпрестъпления могат законно да имат достъп до интернет трафика на обикновените потребители и конкретно до съдържанието на комуникациите между тях. Става въпрос за текстови съобщения, включително изображения, които се разменят между различните имейл платформи като gmail.com, abv.bg, mail.bg, yahoo.com и други. Гражданите са загрижени дали съществува ясна правна рамка, която ограничава достъпа до тяхната кореспонденция, или дали такива платформи могат да бъдат достъпвани по законов път от горепосочените институции. Би било ценно да разберем доколко държавата може да се ангажира с наблюдение на този тип комуникации и до каква степен гражданите могат да разчитат на своето право на личен живот в дигиталната среда.

Вторият въпрос, който бих искала да повдигна, е свързан с техническите възможности за осъществяване на такъв мониторинг, ако той е позволен. Възможно ли е в наши дни подобно наблюдение да бъде изцяло контролирано и как технически се осъществява това? Ако приемем, че записването на интернет трафика на всички граждани би изисквало значителен обем сървъри и ресурси, най-вероятно се използват други методи и технологии за осъществяване на такъв мониторинг. Има ли основание да считаме, че се използват партньорства с интернет доставчиците, които осигуряват достъп до данни на потребителите при наличие на законова причина? И ако това е така, как точно интернет доставчиците могат да филтрират трафика и комуникацията, разменяна между потребителите, особено при комуникации, които са криптирани? Гарантират ли настоящите протоколи и законови процедури прозрачност и защита на нашите права, и какви технически стъпки се предприемат, за да бъде поверителността на гражданите реално защитена?

Третият въпрос е свързан с доверието на обикновените хора в интернет платформите, които използват ежедневно, за да комуникират. В съвременната дигитална ера е изключително важно всеки гражданин да бъде убеден, че личната му кореспонденция, независимо дали тя се осъществява чрез gmail.com или yahoo.com, е защитена и няма да бъде обект на проследяване без ясни законови основания и съдебно разрешение. Какво гарантира, че тези институции не злоупотребяват с възможностите за мониторинг и че гражданите не биват наблюдавани без знанието и съгласието им? Има ли конкретни закони и регулации, които защитават правото на конфиденциалност и установяват ясни граници за достъп до лични данни? Ако такива мерки съществуват, как се прилагат на практика и какво може да направи обикновеният гражданин, за да се увери, че неговата лична комуникация остава наистина лична?

Предварително благодаря за вниманието и ангажираността Ви с този значим въпрос, който касае правото ни на лична неприкосновеност и свободна комуникация в интернет пространството.