Мъжът ми играе непрестанно на телефона си

Ще получи още ПО-ТОЧНИ СЪВЕТИ
Тя е получила съвети?

Ами да,получи съвети.Че подобно поведение не е нормално,да говори с господина как ще я кара занапред,да говори със свекърите,да тръгне на работа и други.

Отдолу в първия коментар на авторката ти маркирам някой части, за да видиш колко тя тези съвети не се е сетила сама.

Те финансов проблем нямат, защо да тръгва тя на работа, а да не си гледа майчинството?

"Здравейте! Искам са споделя проблема си и евентуално да намеря решение. Със съпругът ми имаме син на 1г3м. Живеем самостоятелно в апартамент, който е на името на свекърите. Мъжът ми е безработен от 3 месеца, родителите му ни помагат много. Те платиха рождения ден на детето, дават ни купони за храна, отделно дават на мъжът ми по 500-1000 лв когато имат възможност. Проблемът е, че мъжът ми постоянно си играе игрички на телефона или на лаптопа. Играе до късно 1-2-3 ч през нощта, сутрин рядко става преди 10ч, излежава се и си играе, след това стои в тоалетната по 30 мин защото играе, не защото е много на зор. Аз гледам да изкарвам детето навън преди обяд и следобед, наобед то спи и се сещате, че мъжът ми е свободен нон стоп и си играе. Опитвала съм се да говоря с него затова, за мен той е пристрастен, защото наистина всяка свободна минута си пуска игра на телефона - докато е спрял с колата и ме чака, докато вечеряме, докато разхожда кучето, докато играе с детето, просто непрестанно. Той уж си търси работа, но не би се хванал на какво да е. Широко му е около врата, понеже нямаме нито наем, нито заем, но не знам как човек на 32 години със семейство може да си позволи лукса да не работи и да не се чувства неудобно, че някой друг му плаща сметките. Родителите му не са богати, явно си имат заделени средства, но така или иначе не са спрели да изкарват допълнителни пари оттук оттам, всичките ни приятели са с добре платени професии или собствени бизнеси, как така моят мъж не взима пример от тях!? Опитвам да съм деликатна в разговорите на тази тема, за да не се чувства зле, да не чувства липса на подкрепа, но той си губи авторитета като мъж. Толкова се дразня и ми писва понякога, че ми идва да отида при родителите му и да им разкажа за какво става въпрос, но знам, че не трябва да ги намесвам в нашите проблеми. Макар, че малко може би те са виновни затова с тяхната постоянна помощ. Напоследък се замислям за раздяла, защото си имаме и други проблеми. После се замислям каква лоша съпруга съм, че изобщо си помислям да го напусна, защото нали трябва да го подкрепям, нали трябва да му помогна да излезе от тази дупка. Благодаря, че изчетохте!"

И какъв е проблемът? Че всички дружно го нарекохме лентяй и не повярвахме, че е изпаднал в депресия горкия, така ли? Вероятността да сме прави е доста голяма.

Получи и други съвети, не само тези.

Почти винаги при пускане на тема хората не търсят някой да ги просветли с оригинален съвет. Обикновено човек иска да види какво мислят другите хора за казуса му, как те са се справили с подобен казус, дали случайно не е в грешка и дали това, което му се случва е нормално. В повечето случаи нещо вътрешно гложди и ти се чувстваш онеправдан и неудовлетворен, ама ти мажат очите отсреща и се чудиш дали пък ти не правиш от мухата слон... и тн.

Или пък пускаш тема, за да изпуснеш малко парата, защото не желаеш да се излагаш пред познати и пускаш тема в майчински форум. Но си шокиран от бясния темп с който съфорумките глозгат семейството ти, без деликатност и съчувствие, напреварвайки си всяка да сложи своята доза изумление, как мъжът с който си обвързана и е баща на детето ти е еди какъв си и решаваш, да не пишеш повече в темата си, макар и да четеш. Камо ли да подхвърляш още информация, за да има какво да се дъвче пак по повод на твоя дом, мъж, семейство.
Ако си достатъчно умен - благодариш и казваш, че сте говорили и нещата са на път да се решат

А понякога е полезно да видиш ситуацията си И отстрани.

Какво очакват авторите ,като пускат тема,вече не знам.Щом е само за изпускане на парата,да си го кажат.До сега смятах,че искат да си сверят часовника,дали това което им се случва е редно,да получат съвет от хора,които са били в подобна ситуация.Ако не им харесва това,което пишем,да благодарят и да заключат темата.

Дорис, изваждам текст съвсем от началото от цитата на авторката, който ти сама си сложила тук:  
"Искам са споделя проблема си и евентуално да намеря решение".
Тоест авторката търси решение, така пише, не просто да изпусне парата. Та ти какво би я посъветвала, щом в писаното дотук не видя съвети?

Винаги е полезно. Стига да имаш възможност.
//
Няма да се осефери момъкът, докато тече субсидията родителска. И аз да съм, няма да имам стимул да съм проактивна.
Дадох ѝ съвет – да го изкара от зоната му на комфорт.

Моя съвет няма значение, нито претендирам, че ще е най-правилен. Шокирана съм, че някой може да помоли за съвет и така да нападате неговия спътник в живота. За вас е непознат безработен мъж - за нея е съпругът, с който си лягат всяка вечер, към който изпитва любов, баща на детето и тем разни прози, които обаче са част от живота и. Не може да говориш такива неща за мъжа, родителя, децата на някого, пред самия него! Не е редно, до степен на гнусно е!
Не е нормално да се очаква, че която и да е жена ще прегърне охотно подобни приказки за своята половинка. Нормално е да изпита всякаква съпротива - да започне да го защитава или ако е по-хитра да приключи дискусията.
В подобни крайни и грозни нападки няма нищо градивно. Не са и опит за помощ никому - всеки сам си знае защо му е нужно да блъвне гнилоч.   

Баща ми се е пропил и самоубил, когато съм била дете, защото е бил в тежка депресия. С което преобърна живота вовеки на куп хора. И е имал наглостта да е в депресия без да иска позволението на женско сборище, като това. Като чета безумици как видиш ли никой не може да е в депресия/дупка, че деца имал изпитвам гняв. Пълна липса на емпатия към емоциите на другите. Малко по-човешки трябва и да се мисли и да се говори. 

Да почвал работа каквато и да е щото някой, нявгаш бил го правил и пак деца имал да храни. Вие бихте ли назначили на ръководен пост или висока длъжност човек, който в момента подрежда стока в Лидъл? Никога! Независимо какви гетапи има! Но  за чужд човек се намира за нормално да се насъсква как видиш ли е най-нормалното нещо на света и жена му да очаква това, разочаровайки се от него, че не прави тази тъпотия - да слезе на нивото на "каквото намери". 

Как пък една дума не се каза, че този човек е добър баща? Че детето е добре да расте в здраво семейство. Че това семейство е младо? Как в мамински форум семейството го нямат за нищо важно, което заслужава да се цени, пази и гради? Че всички семейства минават през трудноти и не е решението да подскокоросваме към раздяла и крайности.

Много неща в тази тема показват, че обществото ни не е наред! И не е проблема при авторката и семейството и. Те са просто едно младо семейство, в един малко труден преходен период и слава Богу има кой да им помага, за да го минат. Но тук тя не получи майчински съвети, а на бесни ....., за които не семейството е най-важно и ценното, а парите. А дори те в момента не са финансово закъсали!

Мъжете, които играят не са в дупка, удобно им е.
Защо авторката да не е в дупка, грижи се за малко дете, мъжа и не работи.

Може да е в дупка и тогава да отиде на психиатър.

Бихме, но никога не бихме назначили човек, който стои по един месец на работа и в последните 3 години е бил вкъщи през повечето време при толкова много работа.
И съжалявам за баща ти, наистина, но сигурно знаеш, че за депресия се ходи на лекар. Сто пъти и най-човешки писах да го заведат на психиатър, ако е в депресия. То не минава с кесене вкъщи и това.

Най-важното дали търси работа, ама изобщо? Ако няма професионална насоченост, ще работи каквото и да е, за да внася пари в семейството. Всичко по-различно от това за мен не е нормално, обидно и не бих била нито деликатна, нито разбираща. Дали ще са игрички на телефона, мачове по телевизията, чоплене на семки - няма значение.

Винаги може да се случи човек да губи работата си в някакъв период от време, да се лута, да попада на неподходящи места. ОБАЧЕ важното е да не спира да си търси работа и да е реалист. Камо ли със семейство..

Поставете въпроса открито и заявете себе си.
Междувременно, ако можете да заделяте без негово знание системно поне някакви пари (за всеки случай) - направете го С малко дете, в чужд апт., зависима от де факто чужди средства..

Ако е в депресия е за лекар! Затова писахме да се говори с родителите,щом помагат значи са загрижени за сина си и за семейството.
Аз също съм работила като продавачка защото имах дете и семейство.Тъй като учех задочно,никой не искаше да ме назначи на друга работа заради отпуските,които трябваше да ползвам.Това не ми навреди по никакъв начин на по-нататъшната кариера!Напротив,за работодателите бях работлив човек с непрекъснат трудов стаж!