Да, знам го това, Бояна. Но става една хамалогия и отежняване на положението. Защото човекът е захвърлил родителите си и не ги е погледнал 30 години. Дори един телефон не е врътнал. И сега е сърдит, че му се полагало. Те не го били уважили, защо ще го лишавали от полагащото му се. О, времена, о, нрави.
- Публикувана: 10 ноем. 2024, 14:44 ч.
- Последно мнение: 12 ноем. 2024, 09:26 ч.
Аз ли нещо не към на ред!?
Цитат
Ще дам пресен пример - мъж, жена и тяхното дете. Детето се води на бившия съпруг поради абсурди в системата.
____
Всяко завещание може да се "оспори", основанията са тези, които бяха изброени в поста на потребителката горе - 1) не е с всичкия си (не е способен да завещава), 2) "мотивиран" е с измама или насилие, 3) нищожност поради несаморъчно написване на саморъчно завещание или друг порок на формата, 4) запазена част на наследници деца/внуци или родители (в тоя случай завещанието само се намалява, не "пада"), не се сещам за други.
Без саморъчното изписване всичко друго важи и за двата вида завещания, но не е вярно, че "повечето падат". Не се доказва чак толкова лесно "не с всичкия", измама, насилие и т.н., а специално - ако не е било вярно.
Да, както се каза и по-горе, запазената част е част, не е 100%, пък и като знаеш, че имаш деца или внуци, родителите си никой не очаква да го надживеят, макар че и това за съжаление се случва - ми съобразяваш се, като завещаваш, правиш го в рамките на разполагаемата част.
Относно "обикновено падат при запазена част" - ако се окаже накърнена запазената част, се намалява, ако не е накърнена, понеже наследниците със запазена част са получили други неща, не се намалява. Понякога е, друг път не е, не знам кое е обикновено.
Магдена го е обяснила добре, защото е юрист. Мисля, че повечето хора се изразяват лаишки, като казват, че завещание пада в съда. Не е въпроса за падане, а за запазените части. Понеже аз съм дете на баща си, той не може да ме лиши от наследство. Може да завещае една къща на Пенчо съседа. И аз да заведа дело след смъртта на баща си, че имам дял. Тогава просто Пенчо ще получи по-малко, а завещанието няма да падне. Обаче повечето хора се пазят от това, защото искат цялата къща, а не частичка от нея.
Базила, разбирам те, защото морала и закона са неща, за съжаление различни.
Понеже имам няколко дела за делби, хората се увълчват, без значение дали имат морално право да искат и да правят нещо.
За това и разбирам ЛГ. Като човек се сблъска с роднински взаимоотношения и гледа от рано да си оплете кошницата. Ако преди 5 г. някой ми беше казал, че ще мина през тов чудо, нямаше да повярвам. Ама нейсе…
Базила, разбирам те, защото морала и закона са неща, за съжаление различни.
Понеже имам няколко дела за делби, хората се увълчват, без значение дали имат морално право да искат и да правят нещо.
За това и разбирам ЛГ. Като човек се сблъска с роднински взаимоотношения и гледа от рано да си оплете кошницата. Ако преди 5 г. някой ми беше казал, че ще мина през тов чудо, нямаше да повярвам. Ама нейсе…
Дори след развод има един определен срок, в който ако жената роди, детето автоматично се записва на вече бившия съпруг, защото е уж заченато докато жената е била в брак, дори да не е съпругът баща на детето.
Чл. 61. (1) Съпругът на майката се смята за баща на детето, родено по време на брака или преди изтичането на триста дни от неговото прекратяване.
После са едни дела и простотии за доказване на бащинства, които ако са попаднали на някакви странни адвокати/съдии съвсем спокойно може и да не са ги спечелили...
Чл. 61. (1) Съпругът на майката се смята за баща на детето, родено по време на брака или преди изтичането на триста дни от неговото прекратяване.
После са едни дела и простотии за доказване на бащинства, които ако са попаднали на някакви странни адвокати/съдии съвсем спокойно може и да не са ги спечелили...
В първата история не става ясно нищо. Хем са нямали брак пък ѝ е съпруг? И как детето се води на бившият съпруг? Кой е починал той или настоящия? С кой от двамата е имала брак? С кой е имала съсобственост? И защо истинския баща не е признал детето си. Има ред по установяване на бащинство?
Тогава няма проблем в системата, а изневяра по време на брак.
Базила, аз казах, че са няколко отделни основания, независими едно от друго.
Ако синът на тези хора например търси възстановяване на запазена част, има право.
Горе друга потребителка спомена за "не с всичкия си" - тогава се иска унищожаване на завещанието, не е нужно наследникът, който го иска, да има запазена част и ако се докаже, че наистина завещателят е бил "не с всичкия си", неспособен да завещава, завещанието "пада" изцяло, все едно не е съществувало, унищожава се. Това е друг случай.
При запазените части просто установява, че от Х лева нетна стойност на наследството той не е получил поне У. И ако не е получил - завещанието се намалява, за да му се даде на него до запазената чу част. Тук не се иска родителите да не са били с всичкия си.
Така че може да му уважат иска, зависи дали остава нещо за него извън завещанието и дали е получил приживе от родителите си дарения, в който случай може и да му е "покрита" от тях запазената част. Но и при намаляване нещо остава и за теб.
Ако синът на тези хора например търси възстановяване на запазена част, има право.
Горе друга потребителка спомена за "не с всичкия си" - тогава се иска унищожаване на завещанието, не е нужно наследникът, който го иска, да има запазена част и ако се докаже, че наистина завещателят е бил "не с всичкия си", неспособен да завещава, завещанието "пада" изцяло, все едно не е съществувало, унищожава се. Това е друг случай.
При запазените части просто установява, че от Х лева нетна стойност на наследството той не е получил поне У. И ако не е получил - завещанието се намалява, за да му се даде на него до запазената чу част. Тук не се иска родителите да не са били с всичкия си.
Така че може да му уважат иска, зависи дали остава нещо за него извън завещанието и дали е получил приживе от родителите си дарения, в който случай може и да му е "покрита" от тях запазената част. Но и при намаляване нещо остава и за теб.
Още повече с дрехите за погребение. Ако изкара нормално поне до 80 на десет години ще трябва да си актуализира погребалния аутфит 
По стар народен обичай по-възрастните жени, нерядко и мъже, си подготвят „тоалетите“ за в ковчега. Някои от суета, някои – за да улеснят живите, които ще ги изпращат.
Скрит текст:
Майка ми няколко пъти се опита да ми каже къде какво си е приготвила, аз категорично отказах да я слушам. В резултат е казала на съседките. Не ми се мисли в тази насока, защото за оня свят ред няма.
Но 40-годишна жена да си стяга дрехите за „умрело“ не е нормално. Което пък ме кара да се запитам дали става въпрос за някакъв вид хипохондрия, или жената има някакви проблеми със здравето, за които не е уведомила клюкарките около себе си.
По принцип всичко е възможно.
За възрастните хора е ясно. Всички имат отделение пари за погребение. Някои и комплект дрехи, дядо ми, актьор нали, и снимка си беше приготвил.
На 40 точно дрехите са прекалени.
Иначе като има повод, смърт в семейството, нормално тези въпроси се повдигат. Като почина майка ми наскоро всички си казахме още по веднъж какво искаме ние като си отидем, тя също беше казала да я кремираме. Имаме семеен гроб, за който ще поръчвам паметник, на който един ден ще бъде и моето име, но това са нещата от живота. Дрехи не съм приготвила
На 40 точно дрехите са прекалени.
Иначе като има повод, смърт в семейството, нормално тези въпроси се повдигат. Като почина майка ми наскоро всички си казахме още по веднъж какво искаме ние като си отидем, тя също беше казала да я кремираме. Имаме семеен гроб, за който ще поръчвам паметник, на който един ден ще бъде и моето име, но това са нещата от живота. Дрехи не съм приготвила
В една тема пишеше и за поръчан надгробен паметник заедно с този на починалия мъж на 45-годишна вдовица ли беше, нещо такова. И това го правят някои, моя роднина също го беше направила, но не на тази възраст.
Това да са им проблемите при смърт.
П.П. Имам предвид, да не е неясно, паметник с изписано име на още живата вдовица. За семейните гробове ясно. Макар че понякога и това не става - ако умрат двама души от семейството в малък срок един след друг.
Дрехите пък въобще не бих ги мислила, ако ще и на 90 да съм.
Това да са им проблемите при смърт.
П.П. Имам предвид, да не е неясно, паметник с изписано име на още живата вдовица. За семейните гробове ясно. Макар че понякога и това не става - ако умрат двама души от семейството в малък срок един след друг.
Дрехите пък въобще не бих ги мислила, ако ще и на 90 да съм.
Ако мъжа има повече е много умно. Ако има по-малко е глупаво.
Аз брак бих сключила само с милионер. Иначе ще съм на загуба.
Аз брак бих сключила само с милионер. Иначе ще съм на загуба.
И това го разбирам. Имаше една тема за и против брака и в нея едно момиче пишеше как си взела някакъв голтак. Оженили се, тя със нейни пари купила апартамент и други авоари и онзи се развел след известно време и прибрал половината без да е вложил нищочко. До тогава не бях гледала от тази страна.
Понякога тези свръх подготовки са травма отговор на някой близък болен от терминална болест или внезапна смърт или на предстояща сериозна операция. Понякога на намерение за самоубийство. Звучи странно да мислиш това на такава възраст, но всъщност не вреди. Нещастия и болести могат да се случат на всяка възраст и подготовката не вреди.
Иначе за дрехите ми е странно. Трябва да си мисля, че ще скоро, за да избера дрехи. Иначе надебеляваме, отслабваме пък и какво значение има дали ще сме шик на погребението?
Иначе за дрехите ми е странно. Трябва да си мисля, че ще скоро, за да избера дрехи. Иначе надебеляваме, отслабваме пък и какво значение има дали ще сме шик на погребението?
Цитат
...какво значение има дали ще сме шик на погребението?
Това е обичай от времето, когато хората са имали по-малко дрехи и са ги носели по-дълго. А може и да има някакво поверие - да се представиш добре облечен пред Господ, нещо от сорта.
По написаното изглежда, че жената живее живот обратен на този на роднината си.
Може и да греша, но така изглежда.
Аз предпочитам, ако се гътна, освен мъката от загубата, детето ми да не се чуди какво по-напред да плаща.
А някои оставят и дългове, защото:
"Грабете с пълни шепи от живота!"; "Животът е толкова кратък и всичко толкова преходно..."
И един подпис не променя нищо уж, но когато имаш човек до себе си и деца трябва да помислиш и за лошите неща.
Може и да греша, но така изглежда.
Аз предпочитам, ако се гътна, освен мъката от загубата, детето ми да не се чуди какво по-напред да плаща.
А някои оставят и дългове, защото:
"Грабете с пълни шепи от живота!"; "Животът е толкова кратък и всичко толкова преходно..."
И един подпис не променя нищо уж, но когато имаш човек до себе си и деца трябва да помислиш и за лошите неща.