Аз ли нещо не към на ред!?

Това е прекалено с надписаното име, виждала съм, коментирали сме, то излишно, та дрънка, иначе пак с прагматична цел уж. Пък с младата вдовица съвсем.
А  със семейните гробове става, но трябва всички да са само кремирани. Имаме гроб, в който не е било погребвано тяло никога. Решили са да си полагат урните в него. Лично аз нямам претенции, бих дарила тялото си на медицината, но после сигурно пак ще има урна, предполагам.
Иначе при тяло в гроб са много годините преди изобщо да може да се прави нещо, не знам дали не бяха 20.

Жената може да е хипохондричка, фаталистка, да е болна, но нищо в описаното не говори да е материалистка. Да имаш заделени пари и да застраховаш себе си и децата си е най-нормалното нещо на света. Честно казано тези, които не го правят и не обичат да мислят за това, са ми по-странни. Когато се случи нещо лошо обивняват съдбата, лошия си късмет и т.н. По-скоро се замисли защо теб това те дразни.

Някак средно положение сме повечето хора. Аз лично така или иначе гледам текущо да нямам дългове и големи бакии за оправяне, и то не само с оглед смърт; ама като човек, който и квитанции за тока не пази, няма как да седна да подреждам документи. Да не дава Господ да умреш рано и с малки деца, но и това се случва.

------
Манди Бо, аз не го разбирам като дазнене, а като учудване.

Според мен пък авторката се дразни от натрапването на брака, та чак вижда материализъм в това и се пита всички ли хора мислели така като се женят и че било жалко. Често срещано при хора, които нямат брак. Е, може и да греша, но не виждам друга причина чак толкова да се учудва. Като цяло жената със златните монети мисли в перспектива и е напълно права и за брака, и за липсата му. Че на някои хора не им отърва и че не е нейна работа, е друг въпрос.

Всички неща, които е направила жената от първия пост са съвсем нормални и общоприети, може би като изключим дрехите за погребение, предвид възрастта и, но ноже пък да държи на конкретна визия. Ако беше с 20 години отгоре шеше и това да е съвсем обичайно.

Наистина е по-странно изумлението на авторката, възможно е да е съвсем млада и без особен житейски опит.

Баща ми почина внезапно на 40 (катастрофа) и от дете си знам, че един ден може да станеш, да си измиеш зъбите, да си обуеш чорапите и като излезеш, повече никога да не се върнеш. Той остави след себе си дългове, банкови проблеми, съдебно дело, докато се пооправим мина много време. Е, предпочитам делата ми да са в ред и мъжът ми да е наясно кое къде как. Както и него накарах да направи същото. Мразя административни неуредици, непопълнени декларации, партиди на името на учинайки и т.н.

За брака също съм съгласна, от огромна помощ е в случай на смърт на единия от съпрузите. Юридически акт е, а джамбурето с бялата рокля е просто сватба.

Четох, че в скандинавските държави има и един обичай "предсмъртно чистене", като минеш 60-70 години и си разчистваш натуриите, препълнените със стари боклуци мазета и тавани, за да могат близките ти по-лесно да продадат имота ти след като починеш и да не се тюхкат над някакви сантиментални финтифлюшки. Просто искаш да им облекчиш живота по някакъв начин, защото ги обичаш...

Това правя, искам максимално да е   у ред. Документи и собственост отдавна уредена, разделени. Само брат ми нищо не позволява да се пипа у  мамини ,тях ги няма и нищо не са определили, за него  е, малко имам да вземам, поне на тяхно име  е, наследници сме, че има и такива на пра пра някой.
 Като тук, дето съм, но го оправих.
 Дрехи имам нови на закачалка, понякога сменям, като ми трябва нещо ,слагам друго. Пък те ако искат в чер чувал да ме погребат, няма да видя. Имаме и такъв случай наблизо.

 Това са малки странности, млад човек не ги разбира.

Ами по-прагматична е явно жената и браво на такива хора. Сега, това с дрехите и с надгробните плочи е излишно и съм сигурна, че е нещото, което най-малко натоварва близките при евентуална кончина. Явно има някаква травма.

Но всичко останало си е едно съвсем разумно обмисляне на ситуации, за които повечето хора предпочитат да не мислят.

Аз не виждах голям смисъл в брака преди да забременя, но после ми беше важно (ние бяхме и сгодени де, но доста годинки си седяхме само с годеж, изобщо не сме бързали). Има голямо значение къде и как ще се озовеш при сериозна болест, катастрофа, не дай си боже смърт в семейството и вече с малко дете на ръце. Дали ще можеш да се опиташ да се събереш в скръбта си, или ще се наложи да влизаш в грозни дела, битки и спорове с разни близки и далечни роднини. То не стига ужаса от подобно събитие, а да се озовеш на улицата паралелно не знам.

Аз си имам 3 железни правила в живота, свързани с материалните неща и си ги спазвам стриктно:
- Никога (н-и-к-о-г-а) да не ставам поръчител на чужд кредит. Пред мен съседка, която ни бе близка, си изгуби дома, защото поръчителства на сина си, който почина без време. Заживя у приятели, дори не у роднини с цялата си скръб и мъка.
- Покупки на имоти - с ясно описани в НА части, дялове, участия и тн. Никога съкредитор на ипотека, ако името ти не е в НА като съсобственик. И ясно формулирана с нотариус съдба на имота при трагичен случай.
- Никакви кредити и изливане на колосални суми в ремонти на чужди имоти без значение колко се обичате и разбирате - нито на роднини, нито на половинка. Ако се налага участие, документално оформено - не ми се е налагало и нямам представа как точно се оформя, но ако ми се наложи, ще се посъветвам с адвокат.

Нека за романтичните души да е проява на лош вкус и материализъм, но аз не виждам връзка между двете. Обичам, обожавам и не си представям живота си без ММ, но това не значи документалните ни отношения да са в хаос. Най-малкото, ако аз си замина първа, искам всичко, което имам да остане за него от-до. Не да спори с роднините ми кое, къде и как.

И на мен ми е чудно, как има жени, които раждат деца от някой мъж без брак, живеейки в негово, на родителите му жилище, или на квартира, и нямат нищо на свое име.

Като имате дете доста от изброените  проблеми отпадат, отделно, че тогава пък е по изгодно (така да се изразя) да не сте женени, ако искаш да оставиш своята лична собственост само на двтето ви, а не евентуално да я дели с негови бъдещи деца, ако се споминеш първа и той се ожени и се сдобие с такива.

За надгробните плочи не го разбрах, виждала съм такива с двойно предназначение, от едната страна  съпруга и от другата съпругата, но датите се поставят все пак като почине, няма как предварително.

Да, то остана и датите предварително.

Които имат имоти и сложна история е разбираемо да не искат брак.

Авторката не е меркантилна, а е поумняла. Късничко, но все пак навреме.
Златните парички може да са юбилейни монети на БНБ, ограничен тираж са и поскъпвали с времето. Един познат купуваше, но то си цяла наука коя точно да купиш, че да поскъпне повече.


Мира,
може хем да се ожените, хем неговите имоти да останат за неговите племенници, а твоите имоти - за когото ти решиш. Има няколко варианта - вземате документите и се консултирайте поне с двама адвокати. Ясно обяснете каква ви е целта.

Бракът има и други предимства - грижа при болест, вдовишка пенсия, представителство в съда и т.н.
Тук все недвижимите имоти коментираме, но в наследството влизат банкови сметки, коли, та ако щеш и мебелите, и предмети с емоционален заряд.
Знам за случай, в който "приятелката" плати погребението, щото нали децата му не можели толкова бързо да изтеглят от неговите сметки. И буквално след края на погребението я изхвърлиха, смениха бравата и тя не можа да вземе общите им снимки и дори собствените си дрехи. Имаше свое жилище, не е останала на улицата. Но емоционалната болка беше огромна.

Bilborana, благодаря за коментара, каквото и да предприемем или както и да се развият животите ни, в моята ценностна система е да не ощетя децата в това семейство. За себе си разграничавам емоции, разум и ценности, мъжът до мен го разбира, говорим открито помежду си на темата.

С деца или без в България си никоя пред институциите за мъжа до теб, ако нямаш брак. В болницата не може да дадеш съгласие за операция, ако не е в съзнание, ако се спомине няма да ти го дадат да го погребеш, няма да ти издадат смъртен акт, не фигурираш в удостоверението за наследници, което трябва навсякъде, за застраховки, обезщетения от служби, пенсионни фондове и т.н. Ако децата ви са пълнолетни зависиш от тях, те са наследници. Ако са и женени още по-зле, че дано си в добри отношения със зет/снаха и те се намесват в картинката. Въобще не получаваш наследствена пенсия, добавки за починал съпруг, еднократна помощ за починал съпруг, това се сещам на първо четене. Ако децата са малки стават наследници и всичко минава през съда, дано не се случва, ама в живота нищо не е сигурно.