Аз ли нещо не към на ред!?

  • 5 940
  • 127
  •   1
Отговори
# 75
  • гр.Пловдив
  • Мнения: 4 291
Тежка тема...
Скоро имаше гост в сутрешния блок на Нова или Бтв ,който каза едно много умно изречение-някои хора се раждат под наем и умират на квартира в Западна Европа ...Т.е привилегиите ,благините и възможностите ,които имаме към момента за собствена облага под каквато и да е форма водят само и единствено до каквото предположите...но не и до сигурност както повелява традицията и т.н ...

# 76
  • Melmak
  • Мнения: 10 253
То нищо сигурно няма, освен смъртта. Обаче е хубаво да си оплетеш кошницата приживе. Ако един брак урежда даден въпрос, тогава е по-добре с брак.

Наистина човешките съдби са непредвидими и не знаеш каква беда ще ти дойде на главата. Но дори и никаква беда да не дойде, все един човек умира някога. За преживелия е по-добре да има вдовишка пенсия, наследство и т.н. Просто тези неща човек не ги мисли толкова като е млад, повечето около мен се женят основно емоционално, аз до някъде също, но с времето юридическата стойност на брака има повече смисъл.

# 77
  • Варна
  • Мнения: 4 379
... В болницата не може да дадеш съгласие за операция, ако не е в съзнание, ако се спомине няма да ти го дадат да го погребеш, няма да ти издадат смъртен акт. ....
Това имах нужда аз да видя, благодаря!

# 78
  • Бургас
  • Мнения: 1 771
Ами да. Когато мъжът ми пострада, майка му искаше да го мести в друга болница, пък да сме разписвали да го приберем. Добре, че нямаше право на глас! Казват "съпругата решава" и даже пуснаха само мен да го видя. Ни свекървата, ни детето пуснаха.
Много добре се грижеха за него в болницата, да са живи и здрави!

# 79
  • Melmak
  • Мнения: 10 253
О, да, тези неща са много важни, Ябълкова!

Браво, че са се грижили добре за мъжа ти!

Недай си боже за най-лошото също знам за случаи, в които приживе човекът е казал, че иска да бъде погребан еди си къде. Жената до него не му е съпруга, идват децата му от друга жена и се разпореждат да се кремира. Тя нищо не може да направи, защото документално не е никоя.

Аз имам застраховка живот от работа, автоматично всички колеги сме застраховани. Обаче не сме попълвали документи, не сме писали кой искаме да вземе парите. Тоест ако стане нещо и се стигне до застраховката, ще се гледа по закон кои са наследниците. Аз се усетих за това още като нямахме брак с мм. Леле… запалих джапанките към ЧР и застраховател да попълвам документи на кого да се изплати застраховката.

# 80
  • Пловдив
  • Мнения: 20 665
Всичко това за съпругите и болниците е дъвкано неведнъж - никъде не е уредено нищо от сорта роднини да вземат решения за жив човек, в съзнание или не. Ни съпруга, ни никой. Това са някакви собствени въведения и практики на болниците, които наистина се повтарят често и явно се прилагат масово, но обяснението "по закон решава съпругата" е нонсенс, защото такъв закон няма. Възможни са съпруги, които биха се радвали да останат вдовици, има съпрузи, фактически разделени от години, има братя и сестри без съпрузи, които се мразят, има хора без близки - ще излезе, че за такива няма кой да даде съгласие и кво, няма да ги оперират? За жив човек "по закон" решения взема само той самият или лекарите.

Само отбелязвам, далеч съм от мисълта, че в такъв момент човек може да се опъва на онова, което му искат и кажат от болницата.

# 81
  • София
  • Мнения: 16 019
Сега е по-трудно за близките, ако не си предвидил някои неща. Поне в София и намирането на гробно място е ад и логистично, и финансово.

За брака – и аз се омъжих основно от юридически съображения при болест, смърт и тн, защото бившият беше чужденец. Тук може и да ти дадат информация в болницата, но във Франция е абсурд, много държат на лекарската тайна и на реда на предоставяне на сведения. И прочее въпроси, но у нас като цяло от брака няма полза, само при раздяла започват още повече разправии със съд и администрации.

# 82
  • Пловдив
  • Мнения: 20 665
Цитат
И прочее въпроси, но у нас като цяло от брака няма полза, само при раздяла започват още повече разправии със съд и администрации.
Зависи, но като чета някои мнения, най-важното е да се сетиш малко от малко как да го употребяваш. Ако хич нямаш идея, после става "детето и се води на бившия заради абсурди в администрацията" (не защото тя е спала) или, не дай боже, ако след смъртта на партньора децата му тръгнат да те гонят, да имаш къде да отидеш и с какво да си платиш тока.

Между другото, случвало ми се е 2-3 пъти и при добри видимо отношения приживе да наблюдавам като че ли хлад между децата на мъжа и жената, с която е живял. Не съм близка, такива са впечатленията ми. Дори ми се стори - може да не съм права, - че усетих такова отношение у мои роднини към дългогодишната партньорка на баща им в случай, в който, обратно, тя почина преди него.
Разбира се, не казвам, че всички тези хора биха изгонили жената от жилището, за това трябва открита война или гадост.
За обратния случай - хладно отношение към партньора на майката - нямам наблюдения, но не изключвам подобни случаи и там.

Последна редакция: пн, 11 ное 2024, 12:55 от Не се сърди, човече

# 83
  • София
  • Мнения: 45 533
В последните години и всичко, което се случи и аз направих, съм напълно убедена че една жена след 40 определено трябва да има поне три варианта зад гърба си.
Като човек, организирал...4-5 погребения, мисля и за моето някой ден.

Последна редакция: пн, 11 ное 2024, 10:08 от Rockstar

# 84
  • Пловдив
  • Мнения: 20 665
По повод брака и "абсурдите" нещо. Няма пряко отношение към темата, ама чакам на спирка и запълвам време.
Често чуваме: "не е справедливо Х да наследи нещо, с което няма нищо общо". Първата такава констатация за несправедливост я чух от майка ми още като студентка по право. Нейна бивша учителка, от заможно някога семейство, е наследница на дял от голяма хубава къща в центъра. Учителката е омъжена, без деца, умира преди мъжа си и част от нейния дял отива у неговите племенници, "които нямат нищо общо". Ми нямат. Не става хем съпругът да наследява, хем неговите племенници (или деца) - не. Такива изказвания съм чувала по-късно многократно, някои стигат до наглостта "не е справедливо децата на мъжа ми от първия брак да наследят дял от общите ни имоти, придобити по време на нашия брак". И "абсурдите в администрацията" така - хем се повтаря колко са пре**ани съжителстващите без брак жени спрямо имащите такъв относно установяването на бащинството на децата им (което не е баш вярно), хем "абсурди", когато не ни отърва.
Това важи не само за брака, де. Същото е, когато например сме доволни, че съпругът има доходи на сиво и не плаща данъци, от какъв зор да ги дава на държавата тия пари, но после, когато се разделим и той не иска да плаща издръжка над минимума (или хич), а ние не можем да докажем дохода му, пак да са ни виновни "абсурдите".

Последна редакция: пн, 11 ное 2024, 10:20 от Магдена

# 85
  • Мнения: 5 727
Не го намирам за чак толкова странно. Има различни типове хора, всичко е до светоусещане. Не малко попадат в емоционална дупка, виждат бедите, които сполетяват хората около тях и решават, че искат да се подготвят, колкото е възможно.

Няма лошо от малко практичност. То е като застраховките, в България са толкова непопулярни и смятани за глупаво пилеене на пари, ама като ти дойде до главата…

# 86
  • Мнения: 15 068
Моя приятелка много години съжителстваха без брак с разведен мъж, който има големи деца. Общи деца нямаха. Уговорката беше, ако мъжът си отиде първи, тя да остане в апартаментчето.
Уговорката си е уговорка, но той почина и децата й дадоха срок една седмица да се изнесе. Ами, изнесе се.
Та, хубаво, който иска, да си съжителства без брак, да не се развежда след фактическа раздяла и всякакви други прояви на свободната си воля, но поне мааалко да се напрегне интелектуално, за да види какви са последствията.
А те бяха изброени много подробно в темата и не касаят само имотите.

# 87
  • Мнения: 3 425
Еми, за какво ти е мъж, ако не иска да ти даде фамилията си и да му станеш жена, а не приятелка. Права е, всичко се случва

# 88
  • Между гори и планини
  • Мнения: 12 302
Ние се оженихме малко след като се роди детето. До тогава на летището се чувствах като детегледачката, двамата с една фамилия, аз с друга. Отиваме на хотел за една нощувка, ами не искам да ме гледат все едно съм жрица за почасова любов. Друго е да си съпруга. Мъжът ми е чужденец, аз като негова съпруга получих виза за САЩ за 24 когато той претърпя инцидент там, контактувах с лекари, аз ако нещо се случи с него ще получа застраховка, пенсия и т.н. Ако мъжът обича една жена, ще иска да я подсигури, дори ако нещо се случи с него.

# 89
  • Мнения: 25 496
Нека се гледа с разум, а не с емоция, това бих казала аз. Например комплексите, че някой щял да те гледа, ако не сте с обща фамилия за мен не са реални. На никой не му пука, пък и има сума ти бракувани хора с различна фамилия. Прагматичните ползи обаче, са съществени в случая.

Всеки да преценява разумно и предвидливо какво му е по изтодно, лично за своето положение или, ако мегаромантичен и не му пука за себе си, то за това на децата си. А това не винаги е брак, вече нагоре изложих една от опциите, когато не е. Важното е да се подхожда съзнателно и дори със съвет от юристи, ако се налага.

Общи условия

Активация на акаунт