Често чуваме: "не е справедливо Х да наследи нещо, с което няма нищо общо". Първата такава констатация за несправедливост я чух от майка ми още като студентка по право. Нейна бивша учителка, от заможно някога семейство, е наследница на дял от голяма хубава къща в центъра. Учителката е омъжена, без деца, умира преди мъжа си и част от нейния дял отива у неговите племенници, "които нямат нищо общо". Ми нямат. Не става хем съпругът да наследява, хем неговите племенници (или деца) - не.
Изглежда справедливо, нали. Но ни даваха следният пример - починалият съпруг е бил 75 г., а вдовицата е на 25 г. (по-млада от внуците). Синовете му около 50-годишни протестират, че получават само хартии, кажи речи нищо. Статистически погледнато чак правнуците на починалия ще могат да ползват реално наследството.
Иначе - ако съм осигурена с жилище и работа, не бих подписала предбрачен договор. Предпочитам да не се женя изобщо. Не ми е толкова важно, че да влизам в пазарлъци, сакън да не "взема" на някого безценното имущество или бизнес.