Аз ли нещо не към на ред!?

Във Франция може, но и там има недоволни. Реално преживелият съпруг може да наследи  само плодоолзването на всичко, или пълна собственост на някакъв процент. Давам в скрит текст, че не е съвсем по темата.

Във Франция като пример ,нямат ли валидност на завещание , без запазените части  като у нас, разпределяне предварително. Защото е  справедливо да не изгониш партньора, останал вдовец, а  толкова млад, на 25 в примера , би се оженил повторно и не губи ли правата?

 Без всякакъв закон ,по човешките закони,  е уместно да остане където живее, независимо собственост, особено на възраст и  без доходи, както при нас пенсионерите масово са.
 
 

Всяка държава си има специфики за имотите и брака. Примерно в Гърция, ако по време на брака си купиш имот и по време на сделката се пише само твоето име на НА, имотът си е лично твой. Е, децата го наследяват някой ден, ако има деца де.

Нашето законодателство е като френското и донякъде немското.

Интересни са тези неща за законите при наследяване в различните държави, които разказвате. На нас с мъжа ми тук в Канада, като си правихме завещанията, нотариусът ни каза, че доколкото е запознат с европейското право, е възможно да не бъдат признати от местните закони и да се консултираме с адвокат в България. Общо взето това, което се намира на територията на Канада, се управлява само по канадските закони, базирани на англо-саксонското право.
Скоро разбрах от приятели във Франция, че и бивша съпруга получава наследствена пенсия, пропорционално на годините и осигуровките за времето , когато са били заедно.
Сериозно, важно е да има яснота и подсигуреност. Разбира се, не може да се предвидят всички поврати на съдбата. Когато има съмнение, винаги консултация с компетентен юрист.

Дрехи за погребение е прекалено.
Но за всичко останало жената е права.

Моя близка изхвърли на улицата втората жена на баща си, след като той почина.Човекът е живял с тая жена 20 години,но без брак.
Друга сключи брак след 12 години живот на семейни начала и дете на 5 години,мъжът и се изпокарал с роднините си и се уплашил,че ако стане нещо с него ,те ще я изхвърлят от къщата.
Трета влезе в болница по спешност,умираше жената.Дойде мъжа и с когото живеят заедно вече 26 години,имат две деца,но не му позволиха да подпише документи,нито да влезе да я види след операцията.
Накараха го да извика брат и или майка и.

Злато-много хора инвестират в злато.Защото цената му расте и винаги може да се продаде.


Животът е гаден,всичко може да се случи и не е зле човек да се подсигури -доколкото може..

Само не мога да го разбера тоя страх от роднините, който се преодолява с брак, в случаите, когато има общи деца. Децата са наследници на мъжа, не братята и братовчедите. Ако жилището е на роднините и мъжът умре, те с брак и без брак пак ще те изгонят. Ако е на мъжа, собствените ти деца трябва да те изгонят.



Това не е никак лош вариант, да. А няма ли начин да се уреди плодоползване за вдовицата само на част от имотите, щото пък наистина не е справедливо за децата, ако младата засукана вдовица (или вдовицата бъдеща столетничка) ползва всичко?
По избор на наследниците ли е дали тя да получи дял, или плодоползване, или по неин?
У нас по стария ЗН,  този от 1890, имаше нещо подобно, като възможност другите наследници да поискат вдовицата да получи плодоползване вместо дял, но не помня, а нямам стария ЗН в момента. Пък и така или иначе не ни помага, по сегашния няма уредена такава едностранна възможност, само със завещание може да стане (или да, може и друга сделка, с която и се учредява приживе право на ползване, но както пишеш - трябва да се мисли, докато човекът е жив; а и ако се разделят, тогава той няма да може да и "вземе обратно" правото на ползване).

Абе, нашият ЗН от 1890 не беше ли реципиран точно от френския тогавашен закон всъщност? И това съм го забравила, но приликата в това с плодоползването е подозрителна.

Бор_яна,
оставаме Франция, да се върнем у нас.
Това, което пишеш може да се направи и с брак, и без брак. Но има 3 важни условия (според мен):
1. Отговорно поведение - мисли се, когато човекът е жив и преди да станат белите.
2. С документите при поне 2 адвокати. Казва се честно какво искат - дали е дял от наследство, само право да ползва и т.н. И се пита за различни варианти.
3. Пита се и за задълженията, не само за правата. Защото винаги може да има подводни камъни. Може от незнание да се наруши дребно правило и след дело - пак на улицата.

Само загатвам за някои варианти, защото сериозните решения се взимат след сериозно проучване.
1. Завещание на разполагаема част може да се направи и без брак. Риск другите наследници (децата) да поискат делба/продажба. Живият най-вероятно ще напусне жилището, но с някакви пари.
2. Собственикът учредява право на ползване до края на живота на приятел(ката)/съпруга(та). Разправия е, прави се при нотариус. Но ако преживелият спазва изискванията, няма как да го изгонят. Дори и да продадат имота, ограничението важи и за новия собственик. Но ползвателят има задължения (четене или адвокат), които трябва да спазва. Тук може да има варианти как се оформя - особено при брак, когато всеки иска неговият имот да остане за неговото дете, но и съпругът/съпругата да го позлва, докато е жив.

Имам познати и с двата варианта. При завещанието си беше презастраховане, защото децата са общи. По-скоро да не мърморят снахи и зетьове. При правото на ползване и двамата имат деца от преден брак. Хората навреме се разбраха кой имот за чие дете е и си оправиха документите.

Допълвам: за Франция - беше само пример, за да запомним 3-те части на собствеността (с прости думи - да живееш, да даваш под наем и да се разпореждаш). Фактът, че го помня и че предизвика интерес в темата, доказва, че приемрът е бил запомнящ се, т.е. добре подбран. Дала съм линк, че все още е валидно - вкл. закон/кодекс и член. Ако знаете френски, може да потърсите още инфо.

Точно това е - да оправиш документите. Да не се изненада някой  освен от загубата.

Да, и то по отрасли - примерно цялото наследствено право следва наследственото право на държавата Х, и май за наследственото беше точно френският закон, т.е. не немският, швейцарският и т.н.

Това, което не се отчита е, че много мъже си правят оглушки за брак, а темата за имоти и права е тема табу. Жената се нарича меркантилна и каква ли не.
А как бихте реагирали на предбрачен договор?
Милото ви каже, да ще се оженя за теб, ама ти ще подпишеш тук, че нямаш права върху бизнеса ми, този и този имот. Няма ли да се почувствате наскърбени?
Всъщност за най-важните най-трудно се говори, а наблюдавам едно надлъгване и надиграване.

Всъщност, ако имаш адресна регистрация, не могат да те изгонят. В смисъл трябва да се заведе дело, да се чака да мине делото...
Абе всеки трябва да се подсигури. Най-малкото със телефонен номер на доверен адвокат.

В момента съм напълно ок с предбрачен договор, но да мине и през моята адвокатка.

Аз не знам как бих се почувствала, сигурно обидена, но така или иначе смятам, че най-сигурно е да имаш собствен доход и собствен дом, и на това разчитам.

Аз няма да се почувствам наскърбена, целта ми е да защитя своята собственост, а не да взема неговата. И да я запазя за моето/общото дете.
Иначе всичко придобито през време на брака, или съжителството, общо  от двамата е редно и да е обща собственост, или 50 на 50, или според приноса.

За тази цел пък е най-добре да не се сключва брак изобщо Иначе - ако съм осигурена с жилище и работа, не бих подписала предбрачен договор. Предпочитам да не се женя изобщо. Не ми е толкова важно, че да влизам в пазарлъци, сакън да не "взема" на някого безценното имущество или бизнес.