Не, много сме различни като характер. Но това което за мен е било проблем да я чувствам близо е, че никога не си казва мнението, не споделя и е мнителна за всеки и всичко.
- Публикувана: 11 ноем. 2024, 12:42 ч.
- Последно мнение: 13 ноем. 2024, 22:55 ч.
Отказ от комуникация
АМи след последното мнение наистина не знам какво може да се каже. Вие не сте били близки и досега, според мен много по-трудно се променя това на зрели години. Скоро попаднах на много подобен казус в голяма ФБ група, чак си помислих дали не сте авторката с някои спестени детайли на едното място. Та ще си повторя в резюме мнението - насила хубост не става.
Нямаш задължението да обичаш сестра си според мен, още повече безусловно. Нямаш и задължението и да бъдеш посредник между нея и родителите ви. Няма да се промени положението, предполагам. Егоисти са такива деца и причината едва ли е травма от детството. Просто техният интерес е над всичко.
Не знаем егоистка ли е сестра й. Отдръпването не е от скоро. Няма близост и разбирателство, за каква комуникация да говорим. Единият натиска, другият дава назад.
На мястото на авторката бих приела положението, без да се дразня как е правилно според мен. Ако дойде моментът на вътрешен покой и истинска прошка, животът може да ги сближи евентуално някога.
На мястото на авторката бих приела положението, без да се дразня как е правилно според мен. Ако дойде моментът на вътрешен покой и истинска прошка, животът може да ги сближи евентуално някога.
Не, много сме различни като характер. Но това което за мен е било проблем да я чувствам близо е, че никога не си казва мнението, не споделя и е мнителна за всеки и всичко.
Явно от дете е затворена и дистанцирана. Обикновено има някаква причина, доколкото разбирам с родителите ви сте наясно каква е.
Моят житейски опит сочи, че в такива случаи с натиск и вменяване на вина не се стига до позитивни резултати. Отсрещният според характера си или се затваря и потъва още повече, или се озлобява, или нещо друго, което не е било целено от този, който търси комуникация.
Съветът ми е 1. да не я притискате, и 2. да си движите вашите интереси - ако смятате, че ще бъдете единствената, която полага грижи и прави разходи за родителите, отсега си оправете имуществените въпроси, за които писахте назад в темата.
Елора, почуди се дали имам проблем с комуникацията но за мен ти имаш. Не приемай лично мнението ми и не е нужно да ме обиждаш, нито да си измисляш, че се сравнявам с Бог.
И аз имам тежко детство. И през ум не ми минава да си сравняваме гадостите през които сме минали. Имаш право да мислиш това, което мислиш.
Аз лично доста работих с психолог и няколко пъти си променях мнението (относно родителското тяло) но нито ми е работа нито искам да пиша по тази тема.
Мисифу, и аз така мисля, но това ми прилича на заравяне на глава в пясъка.
И аз имам тежко детство. И през ум не ми минава да си сравняваме гадостите през които сме минали. Имаш право да мислиш това, което мислиш.
Аз лично доста работих с психолог и няколко пъти си променях мнението (относно родителското тяло) но нито ми е работа нито искам да пиша по тази тема.
Мисифу, и аз така мисля, но това ми прилича на заравяне на глава в пясъка.
Нямам проблем с комуникация, но явно ти имаш. Предвид и темата.
Не те обиждам.
Ти пишеш, че щом Бог прощавал и ти можеш. Тоест се считаш за Бог и се сравняваш с него.
Това е извод от твои изказвания, не обида.
Аз се считам за човек.
Да се сравняват гадости няма смисъл, не за това е темата.
Дадох ти друга гледна точка. Която ти не успя да схванеш, да осмислиш, да разбереш.
Но аз съм ти непозната, разбира се. Лошото е, че не се опитваш и сестра си да изслушаш.
Хората имат право да взимат решения с кой да общуват и с кой не.
И щом ти имаш травми е логично и сестра ти да има.
Не казваш и не си длъжна, но грам не уважаваш решението на сестра си. И тя ти е казала. Натоварваш я. Нищо чудно, че не иска комуникация. Жената се напряга явно като си говорите и само да подхващаш болни теми и да я разтреперваш.
То понякога човек трябва да започне да се вглежда в себе си, а не да обсъжда и съди другите, защо не правят като него.
Всъщност ако имаш уважение към сестра си каквото явно имаш към родителите, пробвай да я обичаш безусловно - приеми, че те обича по нейн начин, бъди до нея когато има нужда, без очаквания.
Ето това е много ключово.
Но има хора не могат без условия.
Има хора изискват, налагат.
И отсреща виждат, че не са разбрани и приключват.
А и аз по принцип не съм от хората, които имат нужда от ежедневна комуникация с роднините. Единствено с партньор съм с редовна комуникация. Баща ми ме е разбрал отдавна какъв тип съм. Аз му звъня веднъж на 1-2 седмици. Обикновено ми казва обаждай се от време на време. Ама той знае, ако всичко е наред и няма нещо ново- не му звъня. Разбира се, той ако ми звънне или пише си му отговарям. Другата част от семейството също са наясно с това. И също така се научиха, че ако дадена тема ми е болна аз не желая да говоря. Особено ако е прясна. Сами си казват, ти си знаеш, когато се успокоиш ще ни кажеш.
Майка ми обаче е с подобен натиск. Мрънка. Защо не се виждаме. Защо не я търся. Защо не й ходя на гости ( че и с преспиване да ходим). Обяснявам й, заета съм или не ми е ок, не ми се вижда с никого, искам да почивам/ не се чувствам добре. Тя си знае нейното, мели ми на главата докато не ме изнасили психически да се видим. После защо съм все сърдита, защо й се сопвам. Защото не е уважила моето състояние в момента. Просто е.
Следователно от много натрупани неща в мен с годините, аз общувам още по-рядко с нея.
Ето например бабинка не съм я виждала от.. август или септември, не съм сигурна. Но за целта, за да си ида аз трябва от София да ида до града и от града до село, после наобратно - невинаги е удобно.
Чувам я и нея рядко - веднъж в месеца например. Разговорите ни са 5-10 минути да си разкажем какво-що. Последния път й се извиних, че не съм й звъняла толкова време, но й разказах какви неща са ми се струпали на главата и колко зле съм се чувствала, не съм искала да я тревожа, пък и да съм начумерена по телефона не ми е ок. И тя ми каза ‘ много добре те разбирам, бабо, не се сърдя, радвам се, че ми се обади, знам какво ти е’ . ..
та, подозирам, че тук много много няма разбиране към отсрещната страна - сестрата.
Хващам се за последния отговор.
В роднински (и приятелски) отношения само каквото ви е удобно ли правите?
В роднински (и приятелски) отношения само каквото ви е удобно ли правите?
Ама да знаеш, че не ми е ок и продължаваш с нагли и дразнещи въпроси и после ме обвиняваш за това и онова - няма да общувам с теб. Това е.
Защо не погледнеш нещата от двете страни, а гледаш само от твоята? Значи ти си човек, че имаш емоции, желания и изисквания. Сестра ти-не?
Зависи от причината. Ако е спешно, няма да гледам моето удобство. Ако не е спешно, ще го гледам.
П.П. Клюючов момент е дали човекът срещу мен проявява чуваемост спрямо мен. Ако не ме "чува", аз също няма да го "чувам". Отношението към мен е на първо място, роднинските връзки са след това.
П.П. Клюючов момент е дали човекът срещу мен проявява чуваемост спрямо мен. Ако не ме "чува", аз също няма да го "чувам". Отношението към мен е на първо място, роднинските връзки са след това.
Зависи от причината. Ако е спешно, няма да гледам моето удобство. Ако не е спешно, ще го гледам.
Понякога дори да не ми е удобно се съобразявам. Докато отсрещната страна не го прави никога.
Зависи от причината. Ако е спешно, няма да гледам моето удобство. Ако не е спешно, ще го гледам.
Понякога дори да не ми е удобно се съобразявам. Докато отсрещната страна не го прави никога.
Като пак повтарям – ключов момент е отношението към мен. Ако е в стил "имаш право да козируваш", да си намерят други козируващи.