Не те познавам, не си ми в семейството, че да съм засегната от него (мнението ти).
Темата за гледане на родители не желая да чепкам. Имам си мнение, ако и да го определяш като гледане не по - далеч от носа ми.
Мнението на психолог, когото уважавам е, че родителя дава най - важното за нас, живот, и ние оставаме неразривно свързани каквито и житейски драми да се случват.
Не съм религиозна но вярвам, че щом Бог прощава и аз мога.
Тоест ако твоя баща е алкохолик и като бебе те е малтретирал, провесвал те е с краката надолу докато си с 40 градуса, повръщаш и те е въртял и забивал където му падне, примерно в стената, пък после в стъклена маса, после като поотраснеш се опитва да те изнасили - ти ще го гледаш викаш и обгрижваш. Бах маму.
И какво,твоя психолог би казал, да съм му благодарна на баща ми за всички травми и да го гледам

Съмнявам се психолог да ми каже това. Работата на психолога не е да си дава неговия начин на мислене и живот, а да помага на хората да се справят с травмите.
Иначе доста голямо его имаш, щом се сравняваш се с Бог. Браво, браво
Да, не си ми в семейството, не си ми живяла в обувките, но не си и способна да се поставиш поне за миг в чужди обувки и да разбереш човека срещу теб.
Но е видно, че чуждо мислене и мнение не признаваш. Това е твое право, но ето и дори сестра ти вече отказва комуникация.