Отказ от комуникация

  • 5 444
  • 144
  •   1
Отговори
# 75
  • Мнения: 41 856
Елора, аз съм на противоположно от твоето мнение но и не бих настоявала да мислим еднакво.
Не те познавам, не си ми в семейството, че да съм засегната от него (мнението ти).
Темата за гледане на родители не желая да чепкам. Имам си мнение, ако и да го определяш като гледане не по - далеч от носа ми.
Мнението на психолог, когото уважавам е, че родителя дава най - важното за нас, живот, и ние оставаме неразривно свързани каквито и житейски драми да се случват.
Не съм религиозна но вярвам, че щом Бог прощава и аз мога.

Тоест ако твоя баща е алкохолик и като бебе те е малтретирал, провесвал те е с краката надолу докато си с 40 градуса, повръщаш  и те е въртял и забивал където му  падне, примерно в стената, пък после в стъклена маса, после като поотраснеш се опитва да те изнасили - ти ще го гледаш викаш и обгрижваш. Бах маму.

И какво,твоя психолог би казал, да съм му благодарна на баща ми за всички травми и да го гледам Joy
Съмнявам се психолог да ми каже това. Работата на психолога не е да си дава неговия начин на мислене и живот, а да помага на хората да се справят с травмите.
Иначе доста голямо его имаш, щом се сравняваш се с Бог. Браво, браво Mr. Green
Да, не си ми в семейството, не си ми живяла в обувките, но не си и способна да се поставиш поне за миг в чужди обувки и да разбереш човека срещу теб.


Но е видно, че чуждо мислене и мнение не признаваш. Това е твое право, но ето и дори сестра ти вече отказва комуникация.

Последна редакция: ср, 13 ное 2024, 15:34 от Елора

# 76
  • Мнения: 6 553
Скрит текст:
Елора, аз съм на противоположно от твоето мнение но и не бих настоявала да мислим еднакво.
Не те познавам, не си ми в семейството, че да съм засегната от него (мнението ти).
Темата за гледане на родители не желая да чепкам. Имам си мнение, ако и да го определяш като гледане не по - далеч от носа ми.
Мнението на психолог, когото уважавам е, че родителя дава най - важното за нас, живот, и ние оставаме неразривно свързани каквито и житейски драми да се случват.
Не съм религиозна но вярвам, че щом Бог прощава и аз мога.
Не всеки човек е способен да прости всяка обида. А и не е нужно.

# 77
  • Мнения: X
Дано да греша, но вероятно сестра ти има някакви проблеми, за които не желае да говори, за да не последват излишни въпроси. Така си тълкувам подобно поведение аз.

# 78
  • Мнения: 89
Аз съм същата, имам моменти, в които не искам да се чувам с близките (роднини или приятели), нямам потребност от постоянна комуникация и не ми липсват. Това не означава, че не ги обичам. Мисля, че успяха да ме приемат, а и да не са, това е положението. Разбира се, ако някой има нужда от помощ, винаги съм насреща, дори и да съм в период на 'изолация'.

# 79
  • Мнения: 7 174
Елора, почуди се дали имам проблем с комуникацията но за мен ти имаш. Не приемай лично мнението ми и не е нужно да ме обиждаш, нито да си измисляш, че се сравнявам с Бог.
И аз имам тежко детство. И през ум не ми минава да си сравняваме гадостите през които сме минали. Имаш право да мислиш това, което мислиш.
Аз лично доста работих с психолог и няколко пъти си променях мнението (относно родителското тяло) но нито ми е работа нито искам да пиша по тази тема.

Мисифу, и аз така мисля, но това ми прилича на заравяне на глава в пясъка.

# 80
  • Мнения: 6 553
Тя явно не иска много да си общува с вас. Спрете да я карате да го прави, не е длъжна. Ако действително сте загрижени, мислите, че тя има проблем и искате да помогнете, ще ви трябва друг подход. Сега вашето отношение само й вменява вина.

# 81
  • Мнения: 7 174
Бел, кой е подхода, който смяташ за подходящ?

# 82
  • Мнения: 6 553
Не мога да кажа какво ще проработи при човек, когото не познавам. Обаче в общи линии мисля, че колкото повече настоявате за контакт, толкова по-голяма вероятност има тя да отказва. Предлагам да я оставите сама да ви потърси и да сподели какво я мъчи, ако и когато поиска. Разбира се, има риск тя да реши, че не се интересувате от нея, щом не я търсите. Положението е деликатно, ако наистина има намесена депресия или нещо подобно. Не може да се предвиди как ще реагира. Пиша от личен опит на човек, който е (бил) в подобно състояние.

# 83
  • Мнения: 337
Всъщност ако имаш уважение към сестра си каквото явно имаш към родителите, пробвай да я обичаш безусловно - приеми, че те обича по нейн начин, бъди до нея когато има нужда, без очаквания.

Аз давам такава подкрепа на близък и не се сърдя, че ме търсят само при нужда (не за услуги, просто емоционална подкрепа). Радвам се като не ме търсят, защото означава че са добре.

# 84
  • Мнения: 7 174
Лимон, дразня се. След време може да мисля като теб но все още не съм в това положение.

Не мога да кажа какво ще проработи при човек, когото не познавам. Обаче в общи линии мисля, че колкото повече настоявате за контакт, толкова по-голяма вероятност има тя да отказва. Предлагаме да я оставите сама да ви потърси и да сподели какво я мъчи, ако и когато поиска.
и каква е гаранцията, че няма  някой ден да ми каже: вие ме изоставихте, въпреки всички сигнали!

# 85
  • Мнения: 6 553
Няма гаранция, точно това написах и аз. Понякога трябва да се рискува.

Иначе подкрепям мнението да нямате очаквания към нея или поне да ги намалите. Тогава тя може да се успокои и да се нормализират отношенията ви.

# 86
  • София
  • Мнения: 1 144
Тежко детство - не е ли било заедно със сестра Ви?
Ако е така, тя ходила ли е на психолог и преодоляла ли е своите травми, явно нанесени й от родителите?
По принцип, когато избягваш комуникация е защото не ти е приятна отсрещната страна - съответно имайки предвид, че ако се касае за същите травматични събития, то тя се опитва по нейн си начин да избягва по-близък контакт и да се връща отново, ако и да е под формата на изискване за нещо си...
Присъединявам се и аз към LemonFantastic - бъдете до сестра си, без очаквания. И когато обичта я има, тя си личи и се съмнявам, че би изрекла, че сте я изоставили - когато я посрещате просто защото е сестра ви / и дъщеря - макар там да е разковничето на проблема/ тя ще го разбере стига да споделя същата обич към вас...

# 87
  • Мнения: 41 856
Елора, почуди се дали имам проблем с комуникацията но за мен ти имаш. Не приемай лично мнението ми и не е нужно да ме обиждаш, нито да си измисляш, че се сравнявам с Бог.
И аз имам тежко детство. И през ум не ми минава да си сравняваме гадостите през които сме минали. Имаш право да мислиш това, което мислиш.
Аз лично доста работих с психолог и няколко пъти си променях мнението (относно родителското тяло) но нито ми е работа нито искам да пиша по тази тема.

Мисифу, и аз така мисля, но това ми прилича на заравяне на глава в пясъка.

Нямам проблем с комуникация, но явно ти имаш. Предвид и темата.
Не те обиждам.
Ти пишеш, че щом Бог прощавал и ти можеш. Тоест се считаш за Бог и се сравняваш с него.
Това е извод от твои изказвания, не обида.
Аз се считам за човек.
Да се сравняват гадости няма смисъл, не за това е темата.
Дадох ти друга гледна точка. Която ти не успя да схванеш, да осмислиш, да разбереш.
Но аз съм ти непозната, разбира се. Лошото е, че не се опитваш и сестра си да изслушаш.
Хората имат право да взимат решения с  кой да общуват и с кой не.
 И щом ти имаш травми е логично и сестра ти да има.
Не казваш и не си длъжна, но грам не уважаваш решението на сестра си. И тя ти е казала. Натоварваш я. Нищо чудно, че не иска комуникация. Жената се напряга явно като си говорите и само да подхващаш болни теми и да я разтреперваш.
То понякога човек трябва да започне да се вглежда в себе си, а не да обсъжда и съди другите, защо не правят като него.

Всъщност ако имаш уважение към сестра си каквото явно имаш към родителите, пробвай да я обичаш безусловно - приеми, че те обича по нейн начин, бъди до нея когато има нужда, без очаквания.


Ето това е много ключово.
Но има хора не могат без условия.
Има хора изискват, налагат.
И отсреща виждат, че не са разбрани и приключват.

# 88
  • Мнения: 7 174
Елора, наранена си, а аз те засегнах без да съм го целяла, само защото разбирането ми е различно. Затова си нападателна. Казах ти и аз си сменях мнението по отношение на родителите. Някога съм мислила като теб.
Няма да ти отговарям лично повече, защото ти не си безпристрастна по темата.

Удобно през цялото време се пропуска искането на услуги и манипулацията за които писах.
Написах и че няма какво да изслушам, защото не се дават обяснения.

# 89
  • Мнения: 25 589
А когато бяхте малки и споделяхте това тежко детство, за което писа, близки ли бяхте тогава?

Общи условия

Активация на акаунт