Ти кога ще имащ деца?

Аз от цялата тема разбрах, че авторката не иска да има деца, защото родителите й искат и очакват тя да има деца. Дано не е така, защото един ден родителите й няма да са с нея, но до това време ще й е минал периода, в който може да има деца.

Не знам какво ѝ подчертавате по постовете и я убеждавате, че не това са ѝ усещанията.

Аз също не харесвам чужди деца. Приятни са ми хубавите, бели и усмихнати възпитани дечица. Лигавите, шумни и истерични без задръжки са ми не просто неприятни, а изпитвам тотална неприязън.

Така де, ама тя няма как да го е изпитала и да каже “не искам деца”. Като не иска е по-добре да няма. Защото ако има и не ги иска, лошо!

Не е нужно всички да имаме деца, нито да обичаме деца. Аз не обичам, не мога да комуникирам с тях. И като се лигавят и правят маймунджалъци като малки не са ми забавни.

За повечето хора децата може да са мотивация за себеразвитие или друго, за мен да са депресиращи, за авторката да са просто неприятен разход. Просто няма как да й кажем, че понеже няма деца не може да знае. Няма как да пробваш, това не е да купиш нещо от нета и да го върнеш, понеже не ти харесва.

Ако ще роди и ще се чувства като че детето я ограбва емоционално и физически… за какво да го прави?
Просто не бива да се подлагат под съмнения разбиранията й . Това чувства, това прави.

Е да, всичко е така, ама ако беше така нямаше да има тема, нали?
И аз не обичам чужди деца, нито се занимавам с тях. По площадки също не обичам да ходя.

Щом го чувства и така го прави защо пуска тема? Ако е достатъчно зряла и може адекватно да се заяви, че не желае деца защо е нужно да ни занимава всички с доводи и обяснения? Проблемът й е, че не може да си отстои мнението пред родителите искането/неискането на деца.

Ето, ти не искаш деца, но не си пуснала тема “мама и тати ме питат”, какво да правя. Разумна си, имаш си доводите, спокойно казваш “не искам, не ме занимавайте” и това е. Нито се обясняваш с ферман, нито изпитваш нуждата да си валидираш решението и това е разумното. Тук авторката почна с 200 реда с доводи против, а всъщност можеше да е просто “как да ни разберат, че това е решението ни, как да им поднесем информацията по-разбираемо?”. Въпреки че момичето говори само за своята гледна точка и единствено каза, че и приятелят не иска. Което за мен за 25-годишен мъж е по-скоро правило. Покрай мен мъжете чак след 30-35 почнаха да се замислят за семейства, като гледам и покрай ММ чак сега започват сватби и семейства (а той вече е по-близо до 40 от 30).

Знам, че хората са много различни и има такива, които колкото и да им обясняваш как се чувстваш и какво искаш в живота, никога няма да те разберат, но моят съвет е не да игнорираш, а точно обратното. Намери възможност да говориш с най-близките си, които ти задават такива въпроси, и съвсем спокойно им обясни надълго и нашироко намеренията и желанията си. Бъди открита с тях и не бягай от въпросите им. Кажи им, че е егоистично да изискват от теб внуци, просто защото си мислят, че без такива ще са по-неудовлетворени, самотни или по-назад от другите. Не за всеки един човек животът е раждане, порастване, учене, работа, намиране на половинка, сватба, къща, деца, отглеждане, изучване, внуци и тн. Ако имат желание и ресурси да се грижат за още деца, винаги могат да го направят и без твоя намеса. И наистина всеки път, когато ти се подмятат такива неща, вместо да се изнервяш, отделяй време и търпение да им обясняваш същото. В даден момент ще се предадат.

Аз самата имам определени възгледи по този въпрос, които са по-скоро, че искам да отгледам деца някой ден, но изобщо не ми е цел в живота те да са биологично мои. Споделяла съм го с баща ми покрай конкретни ситуации с неговата приятелка и по принцип не съм и очаквала да тръгне да ме убеждава, че трябва на всяка цена да запазя живи гените на рода ни - но пък и всъщност той ме изненада приятно с нещата, които ми каза, и колко позитивно го прие.

Дори да са друг тип хора и твоите родители в даден момент ще осъзнаят, че си сериозна и постепенно ще спрат.

Докато сте на 20+ никой няма да ви приеме на сериозно за отказа ви от деца, защото вече са минали тази възраст и знаят как се променят нещата с времето, как нещо си се заричал и после се случва тъкмо обратното. Ако детето ми на 25-35 ми каже, че не иска деца, ще му кажа "както искаш". Над 37-39 вече ще знам, че е сериозно и пак ще кажа "както искаш", защото всеки си има живот и да си го живее както си знае. На някои хора е безсмислено да се обясняват такива неща като избора да си без деца.

Нека позная, единствено дете гледано в презадоволеност и като център на вселената?
Значи едно на ръка, не те интересува, че с теб приключва родът ти, второ майната и на демографията- едни прекрасни хора с малко по тъмен цвят на кожата и живеещи малко по- на изток ще се погрижат за нея. Лошото е, че си носят и богатата култура и съответните културни особености, които ние един ден ще се наложи да приемем дори и много да не ни се иска.

Няма такива хора, затова не познаваш.

Раждането на деца не е съревнование с другите етноси.
Иначе съм съгласна с презадоволеността и центъра на Вселената. От поста лъха егоизъм и криво разбрана семейна ценностна система или направо липсата и. А от постоянното повтаряне на финанси ми се зави свят. За съжаление, така са днешните млади...
Децата изобщо не са пречка нито за работа, нито за хоби, нито за почивка.
С второто дете изкарах втора магистратура.
Този уикенд бяхме на почивка, с децата и мамка му, беше страхотно изживяване.
Аз хобита нямам, но мъжът ми има и хобита, и спортува и не е спирал да го прави.
Взимаме нормални заплати за населеното място, в което живеем и не бих казала, че сме цъфнали и вързали, но плюс всичко изброено правим и ремонт на новозакупено жилище.
И аз не обичам да се радвам на чуждите деца, сладки или не, не изпитвам необходимост да го правя. Но своите ги лигавя, гушкам и обичам и решението да имам деца е най-важното  и изпълнено със стойност решение в живота ми.
И на мен ми е неприятно висенето по площадки и не ходим или го правим рядко. Там си е  изнервящо, писъци, крясъци, дърпане на играчки. Не е задължително изживяване.
Децата са малки, досадни и напрягащи няколко години, но са и любов, грижа, забавни на моменти, сладки и наивни, а след това се превръщат в големи хора. Може няколко години да не изживяваш напълно всичките си мечти и идеали, но после нещата си влизат в релси. При една добра организация всичко може да се нареди, защото ако не ти идва отвътре и не можеш, пречки могат да се появят на всеки ъгъл и без да имаш деца.
Познавам и други хора, които оправдават несполуките си в живота с появата на децата, което всъщност е далеч от истината.
Не казвам, че е задължително. В крайна сметка кой както го чувства, но за мен лично, животът без деца би бил сив, скучен и еднообразен. А някога бях пълен бохем и номад.
Та...вижданията се променят, идеалите също, ценностната система и изобщо всичко. Дори не помня какво е било, когато съм била на 25, но със сигурност не е било толкова изпълнено със съдържание, както сега.
Относно роднините, те са хората, които ни обичат, които ги е грижа за нас. Винаги може да бъде обяснено какво и как и това, че се интересуват не виждам защо да е проблем. Проблем би било никой да не се интересува и да не го е грижа. Едно читаво обяснение и после тишина по въпроса. За всяко нещо си има начин. Единствено загубеното време не може да се върне назад!

Една квартира вече трудно излиза 700 лв., за съжаление, но имам един вАпрос: ако утре свекърите подхванат темата за децата и се стигне до скандали и неразбирателство ще си съберете ли багажа и към квартирата за поне 700 лв, и приятелят ти ще те подкрепи ли? Да не се окаже, че предпочита да си остане в детската стая при мама, отколкото да си поеме самостоятелно живота и отговорностите.

Прави ми впечатление, авторката, колко стръвно коментира финансовата страна на нещата и как децата щели да и пречат да си позволи поне една почивка на няколко години! Моля? Хората без деца на нейната възраст ходят на почивка поне веднъж годишно, а лятото всеки уикенд са някъде...и квартири плащат и сметки и не са цъфнали и вързали откъм заплащане.

Не виждам нищо лошо в егоизма - аман от жени, отгледани да бъдат следващата Майка Тереза, вечно в услуга на другите, вечно каквото кажат другите, вечно да угодят на другите. И съответно вечно нещастни.
Авторката не е длъжна нито да оправя демографията на България, нито да се чувства виновна.

Разбира се, че има пълното право да не иска деца.

Но начинът, по който го казва, изобщо не е убедителен, затова най-вероятно и близките й не го приемат за окончателно решение.
Тя мрази всичко свързано с децата и животът й би бил отвратителен, ако има такива. Все едно е някоя нацупена тийнка, която застава на Ф, тропа с крачето "Няма пък, не искам! Искам си глезотийките".
Не се връзва с поведение на зряла жена, която знае как да отстоява позицията си.

Не, единствено дете гледано в семейство без пари, където бащата заплашва да убие майката и я малтретира редовно. И после тея същите хора ми обяснят как трябва да имам деца.
Да не съм някаква кралска усоба, че да трябва да поддържам съществуването на "рода" или "кръвната линия". Това ли е единствената стойност на хората? Ами айде тогава да вкарваме в затвор хората, които нямат Х брой деца до дадена възраст за да борим демографската криза. И какво като дойдат други хора? Дали идват или не, не зависи от мен и грозно да се обобщава за непознати така. Хората мигрират, нормално е. Страшното е не, че ще идват мигранти, а че хора решават да имат деца само, защото "трябва да продължат рода". Като сме почнали по този начин нека да превърнем държавата като тази в Handmaidens tale .

Първо да кажа, че напълно разбирам и съчувствам за неприятното усещане от непоисканите съвети за толкова важна и деликатна тема, глупавия натиск и нахални очаквания. За съжаление това си е факт и всеки позакъснял, а и някои от съвсем не закъснелите, е чувал тия изблици на  наглост от околните,, целящи да върнат заблудената овца в пътя - "Докога ще си сама, защо нямаш мъж, айде няма ли да се жените, времето си върви, кога ще имате деца, защонесега, а за второ мислите ли, с едно дете, все едно без дете". Няма друг съвет, освен да не им обръщаш внимание, но той е неприложим, защото в повечето случаи това са най- близките ти.

Искам само да обърна внимание на мотивацията и най-вече на начина и на изразяване. С уговорката, че такава всъщност не е необходима, никой не е длъжен да се обяснява и извинява, че не иска деца, или пък че иска. Откога , обаче, стана нормално някой да заяви, че мрази деца. Ако потребител тук се изстъпи и заяви, че мрази и не понася животни, кучета, котки и коали, веднага ще получи психоанализа какъв социопат е и колко не е у ред, Обаче деца е нищо, други му пригласят, че  то и те мразят.

Аз те съветвам, ако натискът на околните наистина ти се отразява толкова зле, че навлизаш вече в някакви патологични негативни състояния, да си отговориш за себе си на въпроса, къде е точно проблема, та това да те засяга толкова дълбоко, че да ти пречи да си живееш спокойно.