Ти кога ще имащ деца?

Тя майка ти толкова ти вярва, като казваш, че ще ѝ плащаш квартирата, при положение, че на двама души смяташ, че ви е много 700 лева наем, а си се навряла при хора, които не харесваш и не уважаваш, и то с идеята с години да живеете с тях. Доколкото разбирам, при тази 5-годишна връзка ти си живяла с твоите родители, които също не харесваш той с неговите си, и от известно време си се преместила да живееш при него. За родителите ти това е някакъв ъпгрейд на връзката, че се развива, затова питат за деца. Те много добре знаят, че 10-годишни връзки, в които не се случва нищо, не са по-сериозни от 5-годишни.

Противно на мненията, за мен изобщо не си млада на 25, мисленето ти е страшно инфантилно. Естествено, че изобщо не е добра идея да имаш деца, поне за момента. Нямаше да те подпитват, ако просто им беше казала, че като си купите собствено жилище, тогава ще мислите за деца. Ама може и да те познават и да не очакват това да стане скоро или изобщо. Не знам как е приятелят ти, но ти категорично си много-много далеч от сериозни планове, ама наистина планове, а не мечти, за купуване на жилище. Живеете при родителите, сигурно консумативи не плащате, храна също вероятно не купувате, и при това положение не можеш да си позволиш екскурзия веднъж на няколко години. Нещо и с квартирите си на "Вие", а предполагам жилище изобщо не знаеш в действителност колко излиза, още повече, щом искаш и свободна стая за рисуване, не ще да е малко жилище. В същото време едно спокойно и лежерно си държиш да си губиш времето и парите за многобройни хобита, което далеч по-напред финансово от теб хора, събиращи за жилище, не си позволяват, а ти спокойно си решаваш да си пръскаш недостатъчните финанси и времето си удължавайки безкрайно съжителството с хора, които не понасяш, и на фона на пазар на имотите, при който цените сякаш има накъде още да растат. Лично аз мисля, че и до 35 г. още ще се правиш, че събираш за жилище, ако не си се върнала обратно при вашите, или не си намерила някой с жилище.

Всъщност авторке какво искаш от нас в темата? Даваш някаква информация на парчета, караш ни се, налагаш си мнението, не приемаш чуждите възгледи, бунтуваш се…ама какво очакваш от нас? Нещо не схващам защо ни се обясняваш толкова много.

Живееш в чуждо жилище, в детската стая. Иначе ще плащаш на майка си наема. Детска история, ама на 25 години отдавна не си дете. Този мъж, при който си се примъкнала няма да иска деца до следващата жена. Кариера да направиш не е нужно да нямаш деца, а да имаш други качества. И накрая самота... и две котки.

Добре де, дай пак да те питаме. Що я пусна темата? Какво искаш да валидираш? Какво искаш да ти кажем? Че сме сбъркали като имаме деца, че сме си провалили кариерата, че разчитаме само на финансите на мъжете си, че нямаме собствен живот и време за нас си ли?

Ами няма да ти го кажат повечето. И двете деца родих преди да навърша 30 (на 25 и на 28). По-прекрасно нещо не съм правила в живота си. Образование (няколко даже), работа, финанси, спестявания имам. Време за спорт, хоби, разкрасяване, излизания имам. Пътуваме няколко пъти годишно.

Ето, малкото дете в момента се е гушнало до мен. До преди малко ме е целувала и ми се е усмихвала лъчезарно. Голямото ми разказа как е минал денят му в градината и ми изпя песничка, а на връщане по пътя се замяркахме със снежни топки. За теб това е депресиращо и съсипващо, за мен най-важното в живота. Няма да ти кажа колко е отвратително, защото не е. Но пък chichi ти написа колко е изтормозена от деня и гледането на дете. Като не е твоето, не раждаш и толкова.