Снаха или не ?

Да, редактирах се, сега потърсих информация из Гугъл. Има някаква странна логика зад това обръщение наистина.

Авторката все едно е излязла от Гераците.

Като се има предвид, как някога рано са  раждали, встъпвали в брак и някой ги е наричал, баба, дядо на една доста нетипична възраст за баба, дядо, но това е било някога, днес някак не ми звучи нормално и актуално. Дори не ми харесват всички тези безумни калеко, свако, лилинчо, бат  Иване....и цялата палитра от сложни родниски и дори не роднински връзки и наименования.

И аз написах същото, преди няколко поста, но сякаш се приема, като неуважение примерно тя да каже на родителите на партньора си: Добър ден Мария и Иван. За мен абсолютно правилно и така трябва да бъде, иначе жена на 40 г. какво да каже, Добър ден лельо, чичо, още по-абсурдно баба/дядо .....Наистина не го разбирам.

Извън описания случай, аз харесвам голямото разнообразие от наименования на различните връзки между членовете на рода. Към днешна дата това е просто едно напомняне, че някога хората са били по-задружни и са поддържали отношения дори с по-далечните си роднини и са имали необходимост от по-бързо обясняване кой на кого какъв му се пада. Днес е отжителица, но пък е интересно от културологична гледна точка.

Какви са тези неща?
Това е доста ключово в темата ти, а някак го подминаваш между другото.
Казусът май няма да е за как да казваш на свекърите.

Някога е властвала патриархалната йерархия и колко са били задружни е много спорен въпрос. Отношенията и разбирателството не зависят от обръщенията.
Интересно ми е обсъждането на кофти отношения снаха - свекърва по форуми и платформи. Някога снахата не е имала думата, властвала е свекървата. И мъжът е бил подвластен преди всичко на майка си, отколкото на жена си.
Голяма задружност е била...

Да това е било така, защото в родовата йерархия, който е роден по-рано, той има повече права, мъжът повече от жената, жената наследство не получава, тя няма право, но се щом се омъжи е част от  чужд род в който е влязла,  живеят заедно, работят за да оцелеят, и аз съм скептична не към задружността, а към разбирателството,  по-скоро такъв е бил живота и мълчиш, това е, нямаш думата, после
повтаряш този модел, но живота за относителено кратък период с индустриализацшята се променя. Лично аз съм на мнение, че днес всеки трябва да живее собствения си живот, ако някога 3-4 поколения оцеляват с топлина и изхранване, днес е обратното и живота го налага, пусни детето си, не се меси, не налагай как да живеят, да се казват внуците, обръщения,  не осигурявай всичко на готово и дай шанс на поколението да извърви пътя си, да натрупа опитност, да се научи да се грижи за себе си, защото уменията да си добър на работа с езици, професия  в наше време са факт, но уменията на младите и не чак толкова млади хора да се справят с елементарни неща, при това на фона на толкова удобства, като да си сготят, да си поддържат дома е голям проблем, не умеят. От всичко, считам, че в йерархията уважението приравнено към новия начин на живот са важни обажда се за празник младия, на по-възрастния, уважение да станеш и да кажеш на по-възрастния  заповядай, седни и т.н. Някога това е било задължително, въобще няма дума, днес се обаждам аз на по-младите ми братовчеди, влизам не се помръдват, та камо ли да каже седни, искаш ли чаша вода, не и кафе дори, ще ги затрудни, а и като им беше развалена кафе машината беше страшна драма,  иначе ми казва како обаче, е благодаря, никак да не ми казва по-добре с такова неуважително поведение и това е от незнание, от родители които сакън да не пипнат нещо да направят вкъщи. Иначе майка им е много за традициите, еле пък на погребения, някакви страшни простотии, да ти развие теория към кого, как  ТРЯБВА да се обръщаш и от сорта, че това е уважение, така трябва.

Аз извън майка ми и баща ми говоря на име на всички, включително лели, братовчеди и там другите им странни наименования, които дори не знам.
За свекървата смятам, че говоренето на име дори поставя една здравословна граница без излишно фамилиарничене с "мамо/ бабо".

Да, едно време е било всъщност негласен матриархат. Жената ражда синове и се превръща в злата свекърва. Завладява властта у дома и не я пуска. Съответно всяка снаха трябва да й се подчинява, тъй като тя е кралицата. Когато сина и снахата се отделят и им се родят синове, схемата се повтаря.
Но, вече сме 2024 година. Жените не са длъжни да следват този калъп, даже е по-добре да не го, още повече при второ съжителство.

В случая авторката желае да следва калъпа. Щом така иска, кои сме ние да я спираме, само защото ние не бихме мамосвали и бабосвали.
Нъл тъй?

   Думи като леля, вуйна и тетка, стрина, ги намирам за богатство на езика и до днес, но за задружието хич не е вярно. Ако не си чела Гераците на Елин Пелин  и Снаха на Георги Караславов - има ги в читанката и дават доста добра  картина на нравите и семейнте търкания по онова време.  Прииснати до сетната, много са живели по 3 -4 поколения под един покрив, ама хич не е било радост ( и повето са гледали с 4 очи  да се отделят) .

@Снаха-2,   питай  приятеля ти как иска да се  обръщаш към родителите му. Аз съм на 50 и хич не би ме радвало мъжът  до мен да бабосва майка ми. Има си име.  Силно ми е прекалено  и мамосването от твоя страна.  21 век сме, ти си на 41, не на 14, можеш спокойно им казваш на малко име.    Дали родителите му ще пожелаят да се сближат с теб и дали ще те уважават като личност не  зависи от  брачния ти статус, а от културата и мирогледа им.  Сега, ако се бориш за брак - с тоя няма да стане.