Черна станция, това и аз го потвърждавам.
- Публикувана: 12 ноем. 2024, 13:12 ч.
- Последно мнение: 11 дек. 2024, 00:24 ч.
Мъжете - защо се отдръпват
Достатъчно опит имам, за да ти отговоря...Не се отдръпват мъжете, които те обичат.
И още една категория не се отдръпват - тези които са си поставили за цел да те изчукат, но още не са успели. Те може да се направят и на маймуни за да успеят, няма да пожалят време, усилия и пари, но само докато си отметнат бройката. После не ги търси.
И това е така.
В случая най-вероятно вече си е свършил работата и адио рио.
Ето това все още ме учудва, озадачава, и признавам - наранява ме.
Излизаме на първа, втора, трета среща. Мъжът се старае, пише, излизаме, измисля интересни заведения, места, разговори. Въобще - старае се много. В някакъв момент правим секс и пуф! Изчезва като дух!
Защо, по дяволите, е било цялото старание?
Аз, ако се старая толкова за нещо или някого, бих продължила. А те просто изчезват.
Не мога да си обясня това отдръпване, мъжка логика и мислене.
Излизаме на първа, втора, трета среща. Мъжът се старае, пише, излизаме, измисля интересни заведения, места, разговори. Въобще - старае се много. В някакъв момент правим секс и пуф! Изчезва като дух!
Защо, по дяволите, е било цялото старание?
Аз, ако се старая толкова за нещо или някого, бих продължила. А те просто изчезват.
Не мога да си обясня това отдръпване, мъжка логика и мислене.
Ето това все още ме учудва, озадачава, и признавам - наранява ме.
Излизаме на първа, втора, трета среща. Мъжът се старае, пише, излизаме, измисля интересни заведения, места, разговори. Въобще - старае се много. В някакъв момент правим секс и пуф! Изчезва като дух!
Защо, по дяволите, е било цялото старание?
Аз, ако се старая толкова за нещо или някого, бих продължила. А те просто изчезват.
Не мога да си обясня това отдръпване, мъжка логика и мислене.
Излизаме на първа, втора, трета среща. Мъжът се старае, пише, излизаме, измисля интересни заведения, места, разговори. Въобще - старае се много. В някакъв момент правим секс и пуф! Изчезва като дух!
Защо, по дяволите, е било цялото старание?
Аз, ако се старая толкова за нещо или някого, бих продължила. А те просто изчезват.
Не мога да си обясня това отдръпване, мъжка логика и мислене.
Не казвам че е за всички, естествено, но виждаш че не е и рядкост.При жените го има и това че дори сексът не винаги е толкова готин още от първия път с нов партньор, като че ли при нас повече напасване или ако щеш отпускане иска. Не винаги става от раз, та си струва да се позавъртиш повече с някого, поне да стигнеш до най-хубавото нали. При тях ми изглежда по-рядко това тъй че и по друг начин гледат, ако търсят само секс.
Права е Елора, може да не е старание, просто част от процеса че да стане работата. Поне аз му викам старание като му идва отвътре да те прави щастлива, а не като просто прави каквото е нужно да ти свали гащите. Те гащите ясно че падат и в двата случая като има мераци, но нататък вече развитието е друго
Аз също се очудвам на такова поведение от мъжка страна, но като се замисля, май не ми се е случвало. Това да се виждате често, да ви е приятно заедно, да продължиш да общувате, и да изчезне след първия секс.
Особено, ако и в леглото сте си допаднали....ми не знам каква е причината, но не ми се вижда адекватно. А на днешно време, като ги гледам младите, то и секса не им е повод за запознанството, та не знам, какво точно търсят и мислят.
Особено, ако и в леглото сте си допаднали....ми не знам каква е причината, но не ми се вижда адекватно. А на днешно време, като ги гледам младите, то и секса не им е повод за запознанството, та не знам, какво точно търсят и мислят.
Ето това все още ме учудва, озадачава, и признавам - наранява ме.
Излизаме на първа, втора, трета среща. Мъжът се старае, пише, излизаме, измисля интересни заведения, места, разговори. Въобще - старае се много. В някакъв момент правим секс и пуф! Изчезва като дух!
Защо, по дяволите, е било цялото старание?
Аз, ако се старая толкова за нещо или някого, бих продължила. А те просто изчезват.
Не мога да си обясня това отдръпване, мъжка логика и мислене.
Излизаме на първа, втора, трета среща. Мъжът се старае, пише, излизаме, измисля интересни заведения, места, разговори. Въобще - старае се много. В някакъв момент правим секс и пуф! Изчезва като дух!
Защо, по дяволите, е било цялото старание?
Аз, ако се старая толкова за нещо или някого, бих продължила. А те просто изчезват.
Не мога да си обясня това отдръпване, мъжка логика и мислене.
По природа мъжете са ловци. Освен това имат две скали - "става за секс" и "става за съпруга/трайна връзка" и втората скала е с доста по-завишени показатели (или пък първата със занижени?). И освен това втората скала принципно е замразена "докато и дойде времето". А отмятането на бройката е въпрос на престиж, адреналин и его. Иначе сексът като секс какво толкова е сам по себе си?
Всеки човек си има критерии, червени флагове и в началото, без да го познаваш добре, няма как да знаеш какво го е отдръпнало. Може да е заради много приказване против бившия, може да е усетил евентуална прилепчивост или скандалджийски характер, меркантилност, мрънкане.
Мой близък приятел ми сподели как най-накрая срещнал подходяща жена. Още на първите срещи са си казали, с кои неща от характера на партньора не правят компромиси. Ами, след първото преспиване жената се е държала точно така, както моят приятел й е казал, че не търпи и понася. И до там.
Мой близък приятел ми сподели как най-накрая срещнал подходяща жена. Още на първите срещи са си казали, с кои неща от характера на партньора не правят компромиси. Ами, след първото преспиване жената се е държала точно така, както моят приятел й е казал, че не търпи и понася. И до там.
Като характер може да са си паснали, но сексуално не.
Или обратното. Сексуално да е бивало, но като характер да му е скучна, безинтересна.
Или и двете. И секса да се окаже смотан и да не я харесва.
Ето това все още ме учудва, озадачава, и признавам - наранява ме.
Излизаме на първа, втора, трета среща. Мъжът се старае, пише, излизаме, измисля интересни заведения, места, разговори. Въобще - старае се много. В някакъв момент правим секс и пуф! Изчезва като дух!
Защо, по дяволите, е било цялото старание?
Аз, ако се старая толкова за нещо или някого, бих продължила. А те просто изчезват.
Не мога да си обясня това отдръпване, мъжка логика и мислене.
Излизаме на първа, втора, трета среща. Мъжът се старае, пише, излизаме, измисля интересни заведения, места, разговори. Въобще - старае се много. В някакъв момент правим секс и пуф! Изчезва като дух!
Защо, по дяволите, е било цялото старание?
Аз, ако се старая толкова за нещо или някого, бих продължила. А те просто изчезват.
Не мога да си обясня това отдръпване, мъжка логика и мислене.
Тук много обичат да казват "никой не бяга от хубавото"... Не съм сългасен с това. И на мъже се случва същото, просто мнозинството от хората от двата пола го карат така и им допада, не им се занимава с дълготрайни неща. Не се старай толкова и не ги приемай лично нещата, а се забавлявай, това е целта на тези срещи. Ако намериш човек за нещо сериозно, ще си проличи.
Някои наистина го правят като завоевание, но при повечето просто не им допада жената достатъчно дори и да полагат усилия. След секса вече окончателно се вижда,че няма да стане и за това не продължават. Няма драма, случва се. Аз след няколко такива несполучливи опити бях започнал да ги режа още след няколко срещи или просто не им се обаждах повече да си спестя точно този тип драми, то се вижда когато има тръпка още в самото начало.