Да, различни нагласи. На него му се плямпа, на теб не ти се плямпа. И двамата сте прави, ама всеки за себе си. Не е твоя.
Аз не мога да говоря толкова. Много рядко го правя с приятели с които не съм се чувала, но това е рядко. И всяка вечер ми е абсурдно.
Само 2 пъти ми се е случвало да направим 60 минути и оператора да ни прекъсне.
Такова говорене ми е изпиващо времето и енергията. Особено след работа.
Директно казвам, че аз не обичам да говоря по час, а за разговор максимум 10 минути за важни неща.
Този е някакъв вампир за мен. Да говори по два часа.
За тия два часа знаеш ли какви неща вкъщи ще свърша.
Та затова 10 минути и толкова. Може и чат, но съм отговаряла като имам време.
За монолога те е нападнал, защото явно иска само той да си води монолозите и ти само да викаш - ахаа, мда, тъй, мда, ок, съгласна, аха и те така.
Та така. Казваш директно, че такива дълги разговори те натоварват и си имаш и домашни задачи да свършиш и да си починеш. Ако отсреща не стопли, има проблем този човек. Което значи, че и ти ще имаш проблеми.
Крещящ червен флаг е, че си го помолила да прекратите и той не се е съобразил.
Абе вампир е тоз. Типично мрънкало.
Каква ревност е проявявал?
И не ок след 1,2,3 срещи да говори за живеене. Крийпи е това.

Според него сега пообсъдихме, че ще се съобразява и сме се разбрали, и за мен приключихме темата. Но паак я подхвана да се извинява, чак вече ми дойде крийпи... И пак се завъртя лек спор. Изтървах представата си за 10-20 мин и че не е нужно да го уговаряме специално, а е до усет. Уж небрежно, но за мен ме контрира и захапа, аз имала ли съм усет с моите монолози... Мразя така зор да имат последната дума. Уговаряхме се за утре, сега това ме вкисна, можеше да си го спести. Иначе нали обяснява, че е загрижен и иска да се чувствам добре, че ще се промени. Казах и на него - ще видим. Демек разбрал осъзнал, ама ще видим нали /т.е. времето ще покаже/. Явно го смути тази фраза, имаше реакция и на това.