Декември близо е вече, наближава срещата ни с малкото човече. Декемврийчета ❤ тема 6

Честита да е Виктория! 🌸

Верно още малко и сме вече Декември 🥹 Като започнах да пиша тук през Април си казвах, лелее колко е далече, а то взе че дойде 🫣

Киселини и мен ме мъчат яко.. спасение няма. Спрях да пия и каквото и да било за тях още преди 2 месеца …

Честито бебче Виктория, да е жива и здрава и бързо възстановяване!

При нас от месец поне за трети път спират парното, добре че и ние сме сложили бойлер, че то вече отчайващо стана положението с топлофикация.
Моят мъж си спи добре, мисля, че нито веднъж не се е събудил до сега вечер.... Искам да съм бащата в следващия си живот!
Не мога да помогна със съвети за запазване на връзката, защото ние доста се изгубихме първия път. Очаквам и аз съвети, бих направила всичко възможно сега да сме по-спокойни, отстъпващи и даващи любов един към друг, а не само да се джафкаме и мрънкаме кой какво е (не) е направил.

Съвети със сигурност нямам, толкова прецакахме нещата, че бяхме на косъм няколко пъти. Мога просто да формулирам няколко неша, които си извадих за себе си в последните години:
- детето е и на таткото. И той има пълното право да взима отношения по всички въпроси свързани с него. Първите месеци усещах бебето си само мое. Бързо осъзнах, че така до никъде няма да стигна. Оставете мъжете си да правят грешките и не им дуднете. Голяма работа, не може да прецака бебето и детето. Но с дуднене и намесване на всяка крачка, вие може да прецакате желанието на таткото да се занимава с детето.

- той не може да влезе във вашите обувки, но вие в неговите - да. Той никога няма да е майка останала си у дома и респективно никога няма да разбере нито умората, нито социалната изолация. Обаче ние знаем какво е да ходиш на работа и после да имаш още работа в къщи. Супер много се бунтувах на това с работата му и даването на заден за разни неща около бебето понякога, като отказа да става да го храни. После аз сд върнах на работа и разбрах какво му е било на моменти на моя мъж. Сега съм по разбрана и смирен някак си. Освен това схванах, че битката "да се постави на мое място" е абсолютно загубена и с мерене на его до никъде няма да стигнем.

- не превръщайте мъжете си в спасителни пояси за социалния си живот. Това ми беше голяма грешка на мен. Не е нужно да сте все заедно. Излизате си и отделно. И му оставяйте бебето (детето) - хем се учат, хем си спасявате живота - и на двойката и вашият като жени.

- търпение, търпение и пак търпение. Няма да е все така. Нереалистично е първите месеци, дори година да е нещо уау социалният живот. Всъщност едни изнервени и недоспали хора нямат много желание за кино, ресторанти и почивки. Искат да се наспят и да си задоволят базовите нужди. После става по леко. Нас ни освежи дори това два три пъти да си наемем хотел или стая в София и просто за една вечер да излезем, да сме само двамата, да се приберем не у дома си, да се напием, да се отпуснем.

- не отказвайте помощ. Баби, лели, стринки, ама не гледали децата по вашите правила. Ама голям праз! Ако някой иска да го взима като минат няколко месеца- добре дошъл е. Нашият никой не изявяваше желание да го взима о гледа и на моменти е супер трудно това. Чак сега на 4 години сестра ми го взима за няколко часа понякога.

- преуморена и кисела жена е гаранция за скандал. Подреждайте си приоритетите. Никой няма да дойде да ви пита "как си? Имаш ли нужда от нещо? Ама яла ли си, спала ли си, искаш ли да излезеш?". Ако дойде - евала. Но ако няма кой да зададе тези въпроси - задавайте си ги сами и си се борете за себе си.

И просто си напомняйте че няма да е все така.

Пак казвам, не са съвети. Ние доста прецакахме нещата. Това са някои от моите изводи през годините, но те са валидни за нашето семейство и опит.

Аз не знам дсши е съвет, но това, което на мен (нас) ни е помогнало е, да се науча да си гледам кефа с детрто!
Първите 4 години като родители - кошмат като погледна назад, мъжа ми работеше от 10 сутрин до към 12 вечерта...сещате се колко му е биломи до мен, и до детето, което не познаваше....
Обаче! Аз си намерих приятелски кръг от майки с деца и ни е било толковя забавно - били сме навън, по рвсторанти,взяка година женско море (все с децата), че аз се не се чувствах в дупка, изтоставена, неразбрана и тн. Не ми пукаше ,че не ги познава, че не идва с нас по празници и тн. Не съм вдигала скандали и тн. Тпва е работата му, живеем добре, детвто е добре...
Имали сме своите кризи, разбира се,но всеки път като сядах да мисля по-добре ли ще ми е без него, никога отговора не беше "да"!
После си смени работата и след четири години и половина започнахме да сме семейство 😀😀😀😀 и стана мноог хубаво ...
И да, повече секс (парадоксално е да го кажа в момента 😀😀). Просто помага , сближава, дори да не ви е до това, действайте,после ще вине хубаво и по-спокойно.
И най-важното за мен, обичам го повече, защото благодарение на него станах майка на страхотно дете (очаквам сега по 2 хахах), защото без него синът ми нямаше да е това,което е!

Много полезно!
Благодаря ти ♥

Айси, напълно споделям. И аз много исках това, но моето дете и неговата реалност някак си не го позволяваше. Той и до сега например не иска много да излиза, по тежък и труден характер е. Аз го обожавам какъвто е, но колкото и да не исках света да се върти около него, накрая така стана. Защото той като е спокоен и ние сме. Иначе цената е прекалено висока.
 Например на нови места беше много неспокоен, не спеше, а го мъкнехме от бебе на разни места. Не е като да не опитахме.
Тази нощ например в 4 сутринта пристигна при нас напишкан, оправих го, уж заспиваше и като ревна с едни сълзи за някаква играчка... търсих, търсих, не разбрах какво иска. Накрая оправихме нещата обаче беше голям "купон".

Благодаря ви за споделеното, ще си взема от съветите ви. Това, което ми е трудно, е да пусна контрола. Явно на това ще ме научи малкото Стрелче

Момичета, извън обсъжданата тема- притесних се и май се филмирам. Бях ви казала, че преди три дни се обърна огледално- размени гърба и краката, главата си му е надолу. Днес отново се обърна и се притеснявам да не се е омотал в пъпната връв и защо се върти, дали е нормално. Нали накрая нямат място уж да се въртят…

И моят се е завъртял, усещам ритници вътре към гърба, не към външната страна на корема. Не се впускам в размисли дали или. Всичко е наред, явно си имат място и се въртят.

Не знам колко имат или нямат място, но и мен си ме джасира яко. Бяхме до дежурния кабинет тази вечер, заради леко кафеникаво зацапване и по-силни болки и контракции от миналата нощ... е изпитах и аз за първи път този преглед за разкритие. Не знам кога пак ще поискам да правя секс, това беше ужасно! Няма разкритие и дали това зацапване не е от бебето и ударите 🤔🫣 както и да е, много неприятно преживяване, чувствам се травмирана честно казано, а така ме боли на моменти, разбира се там не се засякоха силни контракции и аз изглеждах като ошашкана луда 😂 малко ми се поскараха, поплаках си доста, къде от болката, къде от преживяването като цяло. Важното е, че сега ще спя спокойно, че няма да тръгне скоро бебето.

Ужасно е наистина, аз също се чувствах травмирана, а сега в понеделник пак съм на преглед.... и не ми се мисли😪
Добре дошла на Виктория, бързо въстановяване на мама

Здравейте и от мен, честити бебчета на всички, които вече си ги гушкат, да бъдат здрави и благословени! 👶🍀 Аз съм добре, много се вълнувам и не спя особено през нощта, в четвъртък бяхме на лекар, бебка пак е седалищно и док ни каза да избираме дата за секцио средата на декември, тъкмо преди празниците и да сме си вкъщи. Аз се надявах на нормално раждане, завършила съм за акушерка и съвсем си го подкрепям, та малко ме е страх и някак си не си го представях така, но док каза, че понеже и бебето върви по-малко и азбсъм качила само 5 кила - секциото било по-добре. Ами ще го послушам, няма как. Ако някоя е в Софиямед за средата на декември преди празниците, нека пише 😘Успех на всички! Аз се занимавам основно с коледните подаръци, та така не мисля в глупости уж 😁 Иначе страхове и въпроси всякакви ми се въртят в главата, ама се надявам всичко да се нареди както трябва!

Колко е бебчето? И ние сме в подобна ситуация, хич не го исках това рязане, но уви

Аз отивам на бебешкото ми парти - изненада😃 Вчера разбрах, че днес в 11 идват да ме вземат. Никога не съм присъствала на подобно и ми е вълнуващо като на малко дете.