Бихте ли дарили ембриони?

  • 9 924
  • 305
  •   1
Отговори
# 225
  • Мнения: 2 297
Магдена, има увреждания и с много висока вероятност. През 1998 г. посещавах една организация за хора с умствени затруднения в моя град. Тогава все още тук нямаше организации за хора с физически увреждания, и се събирахми там и няколко човека като мен просто за да контактуваме. Там имаше партньорска двойка (не знам дали имаха брак), в която и двамата партньори бяха с лека към средна умствена изостаналост. Имаха едно тяхно дете - и то беше със същия проблем. Естествено, че след като и двамата родители имат такива диагнози, рискът и детето им да е със същия проблем, е много голям! Хората се справяха с отглеждането му, винаги ходеха чисти и спретнати, родителите им им помагаха. И тримата бяха леко пълни, дори по маниери детето много приличаше на родителите си.

Познавам жена с мускулна атрофия, която роди дете със същата диагноза. Слава богу, и двете не са в много тежка форма. То вече е пълнолетно.

Преди доста години четох статия за жена със синдром на Даун, настанена в социален дом, която забременява нежелано от здрав мъж. Лекарите казали, че абсолютно сигурно и детето й ще има същия проблем. Не казала навреме на персонала, че може да е бременна, за да направи аборт, чакаха я да роди, за да настанят детето й в дом за деца...

Ето ти 100-процентова вероятност.

Последна редакция: сб, 14 дек 2024, 14:27 от Radilena

# 226
  • Мнения: 7 687
Radilenа, много несериозно това със 100те %
няма да продължа да пиша, само от уважение и добър тон

редакция -уточнявам, че Радилена не е разбрала- няма да отговарям на измислените  100 %

Последна редакция: пт, 13 дек 2024, 19:17 от Mamagemelar

# 227
  • Мнения: 2 297
Ако искате, пишете. Видяла съм стотици хора с увреждания през живота си. Това е форум за дискусии. Споделям мнения и наблюдения. Както и вие. Не е медицински форум. Не ви задължавам да споделяте моите мнения.

Последна редакция: пт, 13 дек 2024, 23:38 от Radilena

# 228
  • Мнения: 6 971
А как двойка решила да има дете ще разбере, че съществува генетична предразположеност да създадат болно дете?
Хората с репродуктивни проблеми не винаги са насочвани към генетични изследвания, но някои все пак правят такива. Обаче хората без репродуктивни проблеми създават деца без никакви изследвания.
Може да има генетична предразположеност към дадено заболяване, но то да не се прояви поколения наред.
Наследствени генетични заболявания могат да възникнат като мутация у човек, в чиито родове по баща и майка до този момент никой не е боледувал от тази болест.
Някои гени носители на мутации, предразполагащи към заболяване са с определена честота на поява в зависимост от географски район или раса.

# 229
  • Пловдив
  • Мнения: 19 521
Всички болести са от ваксини. Neutral Face

_____
Цитат
А как двойка решила да има дете ще разбере, че съществува генетична предразположеност да създадат болно дете?
Не само без репродуктивни проблеми и без родено друго подобно дете в семейството не може да разбере, ами и когато знае за друг случай в рода, често пак не може да знае колко точно е повишен рискът и дали. Далеч не всички увреждания са ясна последица от мутация в един ген, макар че има и много такива. При репродуктивни проблеми също не е задължително да се изследва наред за всякакви мутациии, особено ако не са свързани с проблема.
Ако причината е конкретна и ясна - да се изследват и да знаят. Ами ако е съчетание от мутации с не много ясно действие...
При двамата умствено изостанали от примера на Радилена също не сме сигурни, че щом сто процента от роденото им един брой дете е като тях, то рискът е 100%. Вероятно там е значително завишен, да, без да можем на пръв поглед да кажем колко, пак ще зависи от причината. Може да е съчетание на различни гени. Може би и в различна степен изостанали могат да бъдат децата им.

Последна редакция: сб, 14 дек 2024, 08:22 от Магдена

# 230
  • Мнения: 3 295
Всеки човек е носител на гени, които може да не са се проявили като заболяване в неговия живот, но да се отключат в следващото поколение. Или комбинацията на вашите гени с тези на партньора да доведат до раждането на дете, което да има заболяване, въпреки на пръв поглед здравите си родители.
Хубаво е да се направи скрийнинг за някои заболявания. От друга страна усложнения могат да възникнат по време на самата бременност или по време на раждането и това да остави детето с много тежко увреждане.

Но ако всички се плашеха от тези възможности, човечеството отдавна щеше да е приключило. Трябва да се поема някакъв риск.

# 231
  • Мнения: 8 952
Не бих дарила ембрион.
Бих дарила яйцеклетки, с надеждата някои родители някъде по света да бъдат щастливи с моята помощ. Яйцеклетката си считам за строителен материал, не за дете.
Не бих могла да бъда сурогатна майка - няма да искам да дам детето независимо, че не е мое.
Бих осиновила без грам колебание, ако не можех да имам деца.
Не бих ползвала услугите на сурогатна майка, защото ще ме е страх тя да не избяга с детето ми, както бих направила аз. А ако пък не избяга, може нежелано от мен да иска контакти с детето ми, ако законът го позволява (не знам как е). И не искам да причинявам на която и да е жена отнемане на детето, расло девет месеца в нея. Наясно съм, че има жени, които го правят за пари професионално един вид, но не мога да си представя, че не изпитват болка при раздялата. Имаше, доколкото помня, някаква схема с наши "римлянки" в Гърция - износват тайно ембриона, скрити в дома на богатите родители заедно с уж бременната гъркиня, а после бебетата се записват директно като деца на гъркините от корумпирани лекари в някакви частни клиники.

# 232
  • САЩ
  • Мнения: 180
Не бих дарила ембрион.
Бих дарила яйцеклетки, с надеждата някои родители някъде по света да бъдат щастливи с моята помощ. Яйцеклетката си считам за строителен материал, не за дете.
Не бих могла да бъда сурогатна майка - няма да искам да дам детето независимо, че не е мое.
Бих осиновила без грам колебание, ако не можех да имам деца.
Не бих ползвала услугите на сурогатна майка, защото ще ме е страх тя да не избяга с детето ми, както бих направила аз. А ако пък не избяга, може нежелано от мен да иска контакти с детето ми, ако законът го позволява (не знам как е). И не искам да причинявам на която и да е жена отнемане на детето, расло девет месеца в нея. Наясно съм, че има жени, които го правят за пари професионално един вид, но не мога да си представя, че не изпитват болка при раздялата. Имаше, доколкото помня, някаква схема с наши "римлянки" в Гърция - износват тайно ембриона, скрити в дома на богатите родители заедно с уж бременната гъркиня, а после бебетата се записват директно като деца на гъркините от корумпирани лекари в някакви частни клиники.
Разбирам коментара ви,че не бихте дарили ембрион, защото го считате за (ваше) дете, но нямате проблем да дарите яйцеклетки, защото те са само генетичен материал, но не и живо същество, нали така?
Любопитно ми е тогава какво мислите за аборта? АКО ембриона е дете, то аборта е убийство на дете, или...?

# 233
  • Мнения: 2 022
Ембрионът има потенциалът да се развие в дете, но не е. Да се приравнява убийството на живо дете и аборт е глупаво и обидно.

# 234
  • София
  • Мнения: 18 320
Аборт обикновено се прави или на негоден за живот ембрион, или на нежелан. Дарява се, за да бъде ползван с желание и любов от рецепиентката. Това е разликата.
Не е нужно да се спекулира.

# 235
  • Пловдив
  • Мнения: 19 521
Ембрионът не е дете, но след като бъде износен, става такова. Същото за яйцеклетката + оплождане. Има разлика с дете.
Тези, които не биха дарили, са мотивирани от това, че дареното се планира да се превърне в (техни, според тяхното усещане, вкл. моето) деца, а не че в момента е дете.
Нито абортът, нито загиването на неоплодена яйцеклетка или на нетрансфериран ембрион са сравними с, не дай боже, смърт на дете.

# 236
  • Мнения: 8 952
Мултимедия, не съм сигурна какво мисля за абортите...по-скоро подкрепям личното решение на всяка жена дали да стане майка или не. Ако дете се роди нежелано и неглижирано бъде отглеждано, то може би е по-добре изобщо да не е идвало на бял свят.

# 237
  • Мнения: 10 809

Тези, които не биха дарили, са мотивирани от това, че дареното се планира да се превърне в (техни, според тяхното усещане, вкл. моето) деца, а не че в момента е дете.


И защото човек си представя как би отгледал и какво би направил за детето си и на какво в никакъв случай не би го подложил или в какво не би го превърнал ... А това не може да се гарантира ако детето е в друго семейство.  Т.е. някак си се чувстваш , че си дал част от себе си в света и не си вложил достатъчно това да не се превърне в бедствие, нещастие за други. Ясно е , че никога не можеш да имаш пълен контрол, но поне можеш да направиш всичко по силите си за принципите си и разбиранията си, ако имаш контрол .
Как ще живееш с мисълта, че поредния мъчител на хора , животни или подобен престъпник би могъл да е с твои гени и ти да не знаеш и не само си виновен, че е на света, а и че не си направил нищо за да го направиш свестен, добър, полезен човек.

# 238
  • София
  • Мнения: 18 320
За мен разликата е в това, че яйцеклетката сама по себе си носи само част от мен, докато един ембрион е част от мен и част от партньора ми. Яйцеклетката ми, оплодена с чужда сперма, би блила чуждо дете, защото няма да е правено с желание и любов (от мен). Ембрионът би бил плод на нашата любов и тогава идва въпросът: Защо ние да не си го родим и отгледаме?

# 239
  • Мнения: 10 809
От твоя гледна точка е така.

Общи условия

Активация на акаунт