- Публикувана: 16 ноем. 2024, 15:37 ч.
- Последно мнение: 2 юни 2025, 00:49 ч.
Бихте ли дарили ембриони?
Леко се срамувам и считам, че е пълен егоизъм, че съм готова да "убия" ембриона си, вместо да зарадвам някое копнеещо за дете семейство ... Чит егоизъм си е, нали? Като не е мое - няма да живее! Мислех, чем по-алтруистична и раздаваща се.
Иначе за ембрионите - пулс се появява чак след 5-та седмица, така че преди това не го възприемам като убийство.
Затруднявам се с отговора. Ако броим пулса за признак на живот, гледаме 5-та седмица, но преди това нали се делят клетките - ако няма живот, не би трябвало да могат да се делят.
А душата кога "влиза" в ембриона, няма как да знаем.
Аз лично не бих избрала никой от вариантите. По-добре е да не се стига до това да решаваме нещо, което априори не знаем как да решим.
С моя опит с ин витро, не бих.
Яйцеклетка хипотетично бих. Никога няма обаче да се случи.
Последното ми дете е от ДЯ.
Оставащите ембриони ги дарих за научни цели. За това - винаги съм го правила, но наш ембрион (мой и на съпруга ми или от ДЯ и на съпруга ми) не бих.
Още повече, че той и сперма не би дарил.
Т.е. аз нямам проблем само с мой материал, но с общ - няма начин.
Яйцеклетка хипотетично бих. Никога няма обаче да се случи.
Последното ми дете е от ДЯ.
Оставащите ембриони ги дарих за научни цели. За това - винаги съм го правила, но наш ембрион (мой и на съпруга ми или от ДЯ и на съпруга ми) не бих.
Още повече, че той и сперма не би дарил.
Т.е. аз нямам проблем само с мой материал, но с общ - няма начин.
Бих дарила единствено органите си за нуждаещи се ако съм в мозъчна смърт. Ембриони не бих. Ако има някъде ембрион който е наполовина мой, то единственото ми право и задължение към него би било да му даря живот. Или ще го даря за научни изследвания. Не бих понесла идеята непозната жена да ражда и гледа моето биологично дете и да му е съдбата неизвестна за мен. Нека съм егоист. Само аз ще си раждам децата.
Ще започна отзад напред - точно заради унищожаването на "излишни" ембриони, не съм правила и не бих направила ин витро. Следователно нямам замразени ембриони, но дори и да имах - не бих ги дарила. Не бих могла да живея с мисълта, че някъде по широкия бял свят има мое генетично дете.
Ама какви са тия ембриони дето се даряват? За донорство на яйцеклетки ли говорим всъщност?
Да, бих дарила яйцеклетки на хора, които обичам. Дарявам просто клетки, не живо бебе все пак, че да се тръшкам, видиш ли, че съм си подарила детето.
Всъщност ми просветна, че става дума за замразени ембриони, така ли? Отговорът отново е да. На близки хора.
Да, бих дарила яйцеклетки на хора, които обичам. Дарявам просто клетки, не живо бебе все пак, че да се тръшкам, видиш ли, че съм си подарила детето.
Всъщност ми просветна, че става дума за замразени ембриони, така ли? Отговорът отново е да. На близки хора.
Да, разбрах. Ако ми се е налагало инвитро и имах останали ембриони - бих дарила. Нямам никакви скрупули в това отношение. Тези, които разсъждават за вселяването на душите и прочее дрън-дрън та пляс, плюс златното им днк, не ги разбирам, а не е и нужно. Бих се водила единствено от мисълта, че мога да помогна на хора да сбъднат най-съкровената си мечта.
...плюс златното им днк, не ги разбирам, а не е и нужно.