Бихте ли дарили ембриони?

Не, ти просто цитира и се опита да обориш хора, които не биха прибегнали до ин витро и ДЯ (при това го отбеляза с болд) малко след моя коментар. Явно след като не успя да докажеш, че мнението ми е изцяло "хипотетично", вече твърдиш, че не визираш мен.

Ихаааа! Все едно някой се е изказал за някое дете, че не бива да живее.
Но наистина твоето мнение звучеше като някои айде, не да нямат право да се изказват, но да нямат никаква тежест и значение мненията им, за разлика например от твоето.

само едно мога да ви кажа  - мненията са хипотетични винаги
до момента, в който не се изправите пред нов избор
включително и моето, в момента- че съм съгласна на всичко, дори на сурогатство
 защото съм  минала през репродуктивен проблем, и защото имам дъщери
и защото знам, че биха имали нужда от подкрепа във всички случаи

имате пълното право, да си мислите каквото искате, и за мнението ми, и за изказването ми
научете се да четете, без да интерпретирате

Не, Mamagemelar, моето мнение не е хипотетично. Набий си най-после в главата, че не знаеш чуждите хора какви проблеми имат и как са формирани убежденията им. Колкото и да не ти се вярва - има хора, които не са фурнаджийски лопати и отстояват вярванията си, дори и с цената на душевна болка.
Апропо - много добре си си редактирала коментарите, след като вече съм отговорила. Поздравления!

Тоест само хора с репродуктивни проблеми имат право да се изказват така ли? На другите мнението не е важно.
Аз пък съм на мнение, че фанатизирането не е хубаво нещо. А то не е рядко срещано когато човек иска нещо и то на всяка цена.

никога не си редактирам коментарите
ако още малко се опитваш да вменяваш глупости, ще поискам модератор да се включи
между другото, дори не се усети думата гнусно от къде дойде, нали?!

Темата определено е интересна, но без конкретен контекст трудно бих могла да дам универсален отговор.

Да споделя обаче като човек, който е проследил отблизо две осиновявания, че изобщо не съм сигурна дали е по-лесно от процедурите, които обсъждате. Да, осиновяванията са "в чужбина", но едва ли процесът в България е по-лесен или по-малко стресиращ. Голямо признание за всички, които успяват да преминат през този дълъг и тежък път - особено до момента, в който социалните окончателно се оттеглят и ти позволяват наистина да бъдеш родител на детето си. Това изисква огромна сила и отдаденост. Отстрани никога не бих казала, че е по-лесно- с такива впечатления съм останала.

И аз мисля така. Знам, че е странно за някои хора. Даже ако не стане естествено, по-скоро ще приема, че не ми е било писано и толкова.

Бих. Не хипотетично. Имам дълъг и неуспешен опит с инвитро и ДЯ.

Философски погледнато, нашето безсмъртие е:  1) продължаването на генетичния ни материал и 2) спомените на хората, чиито живот сме повлияли по някакъв начин (оффтопик: не задължително добър). Продължаването на собствения ни генетичен материал СЕ ПОМНИ само до 3 поколения - с които сме имали щастието да живеем в едно и също пространство и време. Като изключим аристокрацията, всъщност повечето от нас не знаят повече от 3-4 поколения назад от кого произлизат. Ако има възможност създаденият здрав ембрион да се превърне в живот - дори и да не съм аз лично отговорна за отглеждането и възпитанието му, защо не?

Да не бъркаме все пак 5-дневен ембрион с бебе. Не е едно и също.

Тук някъде вероятно ще се намеси и правото на жената на аборт, макар че е изместване на темата ...За това право бих се борила до последно.
...
П.С. Нищо в живота си не възприемам като "не ми е било писано". Аз пиша живота си.

Съгласна съм с това всъщност. Просто никога не съм искала деца и не ми харесва идеята за бременност и раждане. Затова явно така съм си го написала към момента. Тази философска гледна точка обаче, за мен е вярна. Ако нямам деца, ще остана само със спомените на хората и това, което съм направила и постигнала. Ако имам, и аз като единствена причина да си го причиня намирам, че ще оставя и генетичния си код.

Само да подчертая, че смятането, усещането на евентуално хипотетично дете, родено от твоя яйцеклетка, като твое дете, която и жена да го е родила, по никакъв начин НЕ произтича нито от бъркане на ембрион с бебе, нито на яйцеклетка с бебе, нито от незнание какво е яйцеклетка, колко микрона е и колко яйцеклетки заминават в тоалетната (но не стават деца все пак), нищо такова. С нищо от това няма връзка. Нито пък идва от усещането, че гените ти са най. Това е просто първично и емоционално разбиране и усещане, не подлежи на преубеждаване и няма за рационална основа други неща. И е сто процента естествено и нормално.
Чудесно е, с ръка на сърце го казвам, че има хора, които не усещат такива деца като свои, това позволява донорство на генетичен материал и оттам шанс за родителство на други хора. Най-вероятно и аз бих се възползвала, ако не можех да имам биологично собствено дете. Но това не се дължи на убеждаване и разбиране кое какво било, колко те помнят след смъртта ти или как се различава нещо от друго нещо. По същия начин е първично и емоционално.

И понеже правя разлика между ембрион и бебе, не бих унищожила, очевидно, бебе, но не ми е жал по никакъв начин за "смъртта" на "излишен" ембрион сама по себе си (т.е. не като изгубен шанс да се превърне в мое дете или в дете на този, от чиято клетка е образуван).

Относно "по-лесното" осиновяване.
За наши приятели се оказа, че репродуктивната медицина е твърде болезнена и скъпа (и двамата трябваше да се подложат на тежки операции с цел забременяване). Решиха да осиновят като уж по-лесно. Първо ги включиха в програмата и след около година ги извикаха да видят предложено дете - с видимо заболяване, което би искало много средства, усилия и несигурен изход + очевидно малцинствен произход, който не би бил плюс при въпросното лечение. Обясниха им, че имат 3 варианта: 1. взимат това дете и го гледат, колкото му е писано; 2. отказват и отиват много назад в списъка за чакане; 3. показват им тарифа в стил - бяло дете ... лв., здраво дете ... лв., майка, която не е алкохоличка или наркоманка ... лв. - най-добре да платят за всички "екстри".
Седнаха, сметнаха, че времево и финансово им е по-изгодно да се подложат на онези тежки и полезнени интервенции. Трябваха им 2 години, докато минат през тях. После още година за 2 спонтанни аборта и сега имат 2-годишно момиченце. Преди няколко месеца им звъннали, че имало отново дете за тях, което имало малко проблеми, но били основно козметични (нещо с очите). Дори не отидоха да го видят, колкото и жестоко да звучи.
Та не е много по-лесно. Освен това нямаш гаранция какво е преживяло и какво носи като заболявания. За своето също нямаш, но поне е свое. За такова от донорство пък се правят редица изследвания, които минимизират много рискове (на ДЯ за сина ни бяха изследвани 100 основни генетични заболявания).

Fever Ray, разбирам гледната ти точка. Бързам да кажа, че тя е точно толкова валидна, колкото и моята, но, ако ми позволиш, ще посоча един огромен проблем в случката с твоите приятели - огромната корупция. Тези "социални" не са търсели семейства за децата, а са продавали деца, което е изключително гнусно. Имам близко семейство с осиновено дете. Взеха я, когато беше на 2 години и половина. Здрава, красива и умна, но си имаше своите проблеми, които решиха с терапия при логопед и сега е едно чудесно дете. Да, проблемът, че не се знае за болестите на родителите е факт, но и тук я има огромната доза вероятност дали нещо ще се унаследи или не.

Вероятно и в това е проблемът, но за мен има разлика дали ще родя аз детето или не.

Аз също не бих се подложила на асистирана репродукция и не бих осиновила. За мен имането на дете не е на всяка цена и ако партньорът ми настоява, бихме се разделили - явно не сме на една вълна и той има право да удовлетвори желанието си.
Хората са различни. Обичам детето си, но то не е смисълът и центърът на живота ми, а просто част от него.