Бременна и сама

Паникьосан незрял индивид 😀.
Тя обмисля вариант да си гледа детето без него. Голяма работа!
Колко по- страшни неща стават в някоя двойка. Пишат момичетата в темите и първият съвет е отивай при вашите.
Сега я съветвате да прави кариера, вместо да си роди детето, щом иска. Ще работи още 40 години, ако е кадърна, кариерата няма да избяга.

Лъвица, точно.
Нека се измъква рано, вместо късно.
Добре, че все още от жената зависи дали да ражда. Пък и по ЗЗДН вече има ефективни мерки за защита. Не виждам този да тръгне да съсипва живота на авторката заради дете, което не иска.

И се опитва всякак - чрез натиск, чрез молби, чрез лъжи. Утре ще цъфне да досажда при наличното вече бебе, какъвто е непостоянен.

Щом ще ражда авторката, добре е да се живее далеч от него.

Eee, много лесно се плашите, че и етикети лепите. Приказки на тотално незаинтересован мъж, дето вади от девет кладенеца вода, че да не му тропосат бебе. Тъпото е, ако авторката отиде да се среща с набелязаните "свекъри". Ако ще си говорят пак двамата, само ще й чопли в раната, което не е добре за нея и отново ще се обърка (ако е стигнала до някакво решение). Относно гледане на внучето - като майка ще помагам, ще си прекроя ежедневието и ще подложа рамена, но в някакъв момент ще избие, неминуемо е. А в ежедневието, колкото и да се стараем, разминавания ще има. Нали знаете, родителите са да възпитават, бабите да глезят Няма лесно, но детето може (и трябва) да бъде отгледано с любов, независимо от всичко.

Така е. Аз само казвам, че не съм готова да поема този конкретно риск, ако ми го сервират.

Добре, де ако са се оженили с голяма и пищна сватба, изтеглили са кредит за жилище, дъщерята е забременяла планирано и изведнъж лъсва зетя психар и насилник. Да кажем прикривал се е, вече му е в кърпа вързана и си я тормози с кеф. И предлагате да не я прибираме вкъщи, защото зетя ще дойде да ни нарушава кофорта със заплахи, ще се роди бебе и сметките за вода и ток ще нарастнат, пък ние с дядото сме планирали екскурзия. И тръшваш ѝ врата на блудната дъщеря да се оправя, нещо такова разбрах от последните постове,

Бих помогнала винаги, но в случая на авторката - ако съм неин родител - вероятно ще го направя с нежелание. Така по-ясно ли е?

Ако дъщеря ми се окаже омъжена за насилник, света ще обърна да й помогна да е самостоятелна и да си живее живота. Пак не се виждам обаче да отглеждам бебета. Бих помагала с друго.

Доколкото разбрах, и при нейните родителите помощта ще бъде по-ограничена. Само "когато се наложи". Което е нормално при работещи хора. Въобще няма и намек да влизат в ролята на другия родител. Те и не са, де, така че и това е нормално.

Лесният секс и подобните на семейство връзки преди брака обезсмислят самия брак и семейството като обезпечение на интересите на децата и жената. Днес вече е норма. Утрешното нормално за дъщерите ви ще бъде това - самотни майки с по едно или няколко деца, добити докато опитват да намерят баща за децата си. А мъжете ще стават все по-потребителски настроени и безотговорни, защото ... защо да "плащат" за нещо, което  е толкова лесно и достъпно...

Относно терзанията на авторката, нямам съвет. Каквото и решение да вземе, ще тегли последствията цял живот.

Аз залагам на това, че родителите са сритали Мунчо да бъде по-отговорен. А и нали някаква семейна история има намесена, нищо чудно и той така да е заченат – случайно.
Та може пък да са му дали гениалната идея да се събере с майката на детето си – с брак, без брак, както там се разберат, но да си признае детето и да се грижи за него. Или ако му се свидят чак толкова парите, баба и дядо да плащат издръжка вместо него. Нищо чудно и апартамент за живеене да са му предложили. Или кола. Или каквото там са нанизали на въдичката. И Мунчо да е клъвнал.
Пък нататък как ще се развият събитията, никой не може да каже. Надявам се авторката да ни държи в течение.

Но както казах вече, такива семейства никак не са рядкост. Някои мъже се примиряват и стават добри съпрузи. Други цял живот натякват на жените си, че ако не било бебето, никога нямало да ги вземат. Трети хукват да изневеряват. И т.н., и т.н. Колкото семейства, толкова и варианти.

+1.
Може и името да са избрали.

Тя няма как да е друга помощта , при все, че родителите й работят. И желание да имат, хората ходят на работа, през останалото време да почиват ли, бебе ли да гледат не знам.
Моя близка ми се оплаква, че майка й искала да се върне на работа и не иска повече да й гледа детето. Ами тя изгледа на другата си дъщеря двете деца от различни бащи, и сега пак е самотна майка. Ами на хората им писна цял живот бебета да гледат. Тази моята позната поне има мъж, който е в чужбина, но сама няма как да се справи да работи и да води и взима детето. Разбирам я, но разбирам и родителите й. То не може все на вратовете им да се виси.

Този човек не те обича. Ако те обичаше, щеше да застане до теб и да си поеме отговорностите, а не да те баламосва, че след година щяло да пламват пожари, ти махни детето, пък ще си страхотна майка и бла-бла. Казваш, че детето е било желано, когато е правено, демек, преди 1-2 месеца е било желано, днес вече не е, ами ако се окаже, че махнеш детето, останеш с льоьло, след време желаете друго дете, направите го и след 3-4 години той реши, че не го иска вече? Ще го ударите в реката ли, какво ще направите? Ако оставиш детето най-хубавото е, че той не иска да има нищо общо с вас. Такъв човек не ви е нужен, нито да бърка твоя живот, нито да съсипва този на детето.

Родителите му не могат да го накарат да те обича и да се грижи за детето!

По-добре лесен секс и несемейни връзки, отколкото задължението да се женят, че да имат право да правят секс и деца. По-добре рискът да останеш сам, отколкото всякакви морални и религиозни стигми, които да държат семейството заедно.
И обстоятелствата са различни, сравнени с преди 100г., сега един родител може да гледа дете сам по отношение на дом, финанси и среда, особено средата - никой няма да го осъди, има някакви финансови и социални инструменти да се справя и тн.
Интересно, че въпреки тая свобода, любов, деца и семейства има. Значи отпадането на социалния натиск "задължително да се ожениш" не е спряло никой да обича и да ражда.

Стеана, сравняваш ябълки с портокали. Животът поднася изненади и тогава реагираш според ситуацията. Не знам да има родител, който да не окаже помощ в описаната от теб ситуация.
Тук обаче имаме "искам бебче от пълен нехранимайко и ще се преместя у мама и тате, защото сама няма да се
справя. Ама иначе много го обичам и не си представям да имам дете от друг". Това е напълно осъзнат избор и разликата е голяма,  говори най- вече за зрялостта и отговорността на 27- годишната авторка и бъдеща майка.
Ясно, че ще се справи някак, каквото и да реши. Въпросът е да вземе що- годе информирано решение, защото като чета някои  потребителки колко ларж го раздават ( на чужд гръб, разбира се ) никак не й правят услуга.  Родителството е огромна отговорност и изисква ресурси- не само финансови и не само до тригодишна възраст на детето; и за двама работещи партньори понякога е тежко и се налагат какви ли не пируети в организационен план, а какво остава за сам човек? Повечето се плашат от първите години, кой знае защо периодът 3- 18 не го слагат в сметката- все едно детето се гледа самò от момента, в който тръгне на градина. Като е решила да става самотна майка и да ражда дете от накакъв тъпкач, е добре да си даде сметка, че на нея ще се падат 100% от отговорностите и задълженията на двамата родители. Не 50% на нея и 50% на родителите й. Разбира се ако има топките за това. Иначе е просто поредната, която не може сама да си върже гащите и на 30 ще живее с детето си у родителите си. Защото сама е решила така, не защото се е наложило. И сега ще се надява родителите му да го натиснат да остане с нея, евентуално предлагайки те да поемат част от неговата отговорност- дали гледане на детето, или финансова подкрепа. Общо взето- правим бебето, пък наш'те ще се оправят.