Бременна и сама

Как така решавате какъв щял да бъде живота на еди кого си, ако се е случил според вашите разбирания, не знам.
Гугъл написа, че е обичано дете и израснала в любящо семейство. Вие пак я ожалихте.

А, не знам. Аз такъв всеобщ хор и черни сценарии рядко хващам в тема.

hechicera_, майка ми се радва, че не е останала с баща ми. По хиляда причини. Аз съм една от най-големите й радости и не е имало ден да не се чувствам късметлийка - на 32 г съм и си говорим редовно, пишем си, виждаме се и бих казала, че ми е най-близката приятелка. Ще се изненадаш, ама не е изревала бидон сълзи, напротив, живеехме си даже бих казала добре. Порева като се изнасях, рано й се стори, че аз на 20 тръгнах. Да, не сме били провайдвани и не сме ходили всяка ваканция на Малдивите, но ти гарантирам, че не е съжалила нито веднъж за мен.

Basila, остави. На мен жал ми стана за мен, че съм родена.

Нещо не разбирам, като е толкова категоричен , че не го желае, защо го е направил, то като не желаеш бебе, недопускаш да ти изтича спермата произволно..... Аз не разбрах, да е забременяла погрешка, чета, че умишлено са го правили.... А това да не искаш бебе, след като вече си го направил и като за поговорката казана дума хвърлен камък........Просто ще си носи последствията , че се е отказал от детето.... Женското тяло не е за проби, днес ще те заберменя , утре махни.... Не мисля, че на 40 ще има повече сили за отглеждане и време най-вече.... отколкото на 27......

Гугъл, много те уважавам, чела съм те в други теми, по спомен и в подфорума за работа.

Никъде не съм те ожалила, нито споря, че си отгледана без любов. Ама на 2,5 години като си била сигурно нямаш спомен да знаеш майка ти как е приела раздялата с баща ти, колко въпроси си е задала, как се е справяла. Тя си знае после отношенията й с други мъже какви са били, имало ли ги е и тн.

Тя винаги ще каже, че ти си най-важното нещо, разбира се. Обаче нека сме честни, че е могло и да е другояче. Да чуя, че някоя млада жена е най-добра приятелка с майка си - травматичност. Хубаво е да е близък човек с родителите си, но приятел и родител са две много различни неща.

В случая авторката ги ръси едни такива, точно като човек на 2 петъка живот. Вярва си там в голямата любов на тоя осеменител и се надява да си го прибере. Мисля, че за едно тук сме единодушни - с бебето или без, да махне осеменителя. А тя жената не иска…

И като цяло, да , Карина го обобщи, да си опича акъла и да махне розовите очила. Това съветваме.

Bojinila, сериозно ли питате?? На колко сте години? АМи айде, и аз питам, като толкова го е искал и правил съзнателно, защо после рязко сменя плочата? Отговарям, защото просто си е правил кефа, щото е по-готино без кондом, и се е надявал да не стане гафа. Говорил й е някакви розови неща, едва ли точно дай правим дете, по-скоро че ако стане ще си го гледат, така го виждам.  Но е било поза, за да кандиса тя на голо. И сега като взело че е станало бебе се чуди къде да бяга. Ама и маската не помага, показал  си  е същността този "мъж". Жалко, че авторката не му се е разгневила достатъчно да му бие шута, ами ще ходи на срещи.

Баба и дядо /които и да са/ са си отгледали децата. Децата им трябва да изберат път, в който да се справят сами, а не да им доведат внучето, за да им помагат. Хайде да не си кривим душите - в повечето случаи детето се връчва на баба и дядо за отглеждане, за да може самотния родител да има живот и нова връзка. Имам доста разведени приятелки - да намериш човек, с който децата да се чувстват добре и той да приема тях не е никак, ама никак лесно. До степен да не познавам ни една такава - постоянно има нужда от балансиране, търчене да успокояват тоя или оня, истерии, драми, обвинения.  
Познавам и момичета отгледали сами децата си - даже не бизнесменка с гъвкаво работно време, а продавачка в бакалия. За мен тя е героиня! Тя няма майка и нямаше кой ден да и помогне. Дали някога ще каже, че съжалява за сина си - НИКОГА. Убедена съм, че ще твърди, че детето е най-доброто в живота и. Но дали ако може да се върне назад и да повтори същото самотно майчинство - също отговора е НИКОГА! Чак сега, когато сина и замина студент има връзка - 20 години по-късно.
И да спомена, че и моята майка си остана сама, въпреки че бабетките помагаха и имаше на кого да ни остави със сестра ми. Майка ми се жертва, за да ни е комфортно на нас със сетра ми. Плащайки със самота ега на старини!

За много майки детето е най-хубавото нещо, което им се е случило някога. Можело ли е ситуацията да е по-добра - винаги! И в най-идеалните случаи. Но можело е да бъде и по-зле, защото детето е най-големият мотиватор в живота. Това го разбираш, когато имаш дете...

Едно е баща да зареже вече роденото си дете/деца. Тогава майката е изправена пред свършен факт, няма избор, мобилизира се и си гледа детето и се справя с всякакви липси и травми в крачка. В случая обаче нямаме свършен факт, авторката може да го предодврати. Да, децата с един родител също могат да са щастливи и обичани, и да, жена с дете може да си намери друг мъж и да създаде семейство. Но не разбирам защо авторката ще причини и на себе си и на него всички трудности. И не само битовизмите, емоционалната страна на това да имаш баща, който не те иска, е много голяма. Особено ако този кретен след време създаде семейство и има и други деца. Тогава детето на авторката ще се пита защо него не са го искали, а децата от новата жена ги искат. И не знам тя как ще му отговори на този въпрос.

Бабата и дядото могат да дадат рамо с някои покупки за детето и с гледане за по няколко часа през уикенда. И то ако нямат други ангажименти.
Детето е на родителите или родителя си, когато е един и малко хора, независимо от пола, са готови за това и имат други очаквания. Алтернативата е, че някои заживяват все едно детето им е братче или сестриче, а родителите им опъват каиша във времето, когато вече би трябвало да поглезят малко и себе си.

Според мен момъкът или ще предложи да се съберат отново, ако тя махне зародиша, или да й даде някакви пари, за да го махне.
Иначе, аз лично, ако бях на нейно място, щях да направя аборт. Млада е, има време да срещне нормален човек и да има деца и семейство.
Аз този изобщо не бих искала да го виждам повече. Като прави съзнателно дете, без да иска нито него, нито майката, поне да си поеме отговорността да го припознае и да плаща издръжка.
Аз иначе, щом авторката е едно дете и родителите й са склонни да й гледат детето, все ще се справи.

Имам чувството, че много хора тук ще си отдъхнат, ако една непозната жена направи аборт. Но тя ще си отдъхне ли? Колко тук са правили аборт, въпреки че са искали бебето? Сама с бебе може да е трудно, ама това го разбираш имайки бебето. И сама с нежелан аборт едва ли е лесно. Единствено авторката може да вземе решението, защото единствено тя ще изпита последствията на гърба си. И единствено тя може да си направи сметката колко ще й е лесно, с нейните ресурси, които не са еднакви с ресурси на други хора, минали през същото, та да се слага знак на равенство между ситуациите им.

Аз съм от малкия отбор, подкрепящ авторката.
И точно затова ми се иска тя да вземе решение, след като свали розовите очила. Да направи информиран избор за трудностите, която я чакат и нея, и детето.
1. Забрави за осеменителя. Ако се върне при вас с бебето ще е дори по-лошо отколкото да си самотна майка. Той вече бяга от отговорности и трудности. Освен това се опитва да те манипулира и лъже (че след 1 година ще ти прави бебе).
2. Ще носиш 100% отговорност сама за детето. Това е огромно психологическо натоварване.
Пред себе с имам 2 случая, в които муньовците се изпариха малко преди или след бебето, забележи след бракове продължили 10+ години. По закон фигурираха в съответния акт за раждане, както и бащино и фамилно име. И до там - 20-30 години нито пари, нито контакт с децата. Едното дете порасна пред очите ми, много го обичам. Но никога не посмях да го попитам какво е на душата му от лиспващия баща. Отгледаха го майката и нейните родители - с много любов и без лишения. Лелята (сестра на баща му) запази връзка с детето.
Бащата си беше боклук - по-малка съм, но още преди сватбата му личеше. Но жената си беше сложила розовите очила на любовта. Най-доброто решение в живота й беше да се разведе и с бебе на ръце да се върне при родителите си.
Това, което най-много тежеше на майката е точно това - сама да носи отговорност за всичко. Страхуваше се да не си счупи крак, да не се разболее. При смяна на работа пак се страхуваше - ако ме изгонят как ще гледам детето. Реален проблем не е имало, но това са 20+ години вечен страх, че е сам родител. Много е психиращо.
3. Съвет от мен - ако родиш, не коментирай с близки и познати кога те е зарязал. Четеш коментарите в темата. Не си го причинявай и в живота.
На твое място - бих посъветвала дъщеря си да остави детето. И да бяга с 200 от мунчо. И не само ще помагам, но бих се опитала да го обсебя като майка (пълно щастие няма, нали помниш).

Направи информиран избор, без розови очила. Бъди щастлива.

Не е въпросът какво решение ще вземе, а да е абсолютно сигурна в него и да носи изцяло отговорността за последствията, без да очаква да натовари друг с тях.

От тези пък които "подкрепят" подобно самотно майчинство колко са отгледали поне едно дете до неговото отлитане - минавайки през всички фази - от лека/тежка бременост, леко/тежко раждане, лесно/трудно бебе, лесно/трудно мако дете , буен/кротък тинейджър, далечно/близко студенство?
Защото хубаво "подкрепяте" авторката и щедро я насърчавате да роди сама, но минали ли сте подобен път? убедени ли сте, че сами можете да го извървите? И защо смятате, че като роди едно дете и - готово вече се е справила. Че то да се издъниш като родител е още по-страхвито отколкото да се чувстваш гузен, че си направил аборт.
Аз не бих играла играта на самотно майчинство! Всеки един съвет, който давам тук бих го дала на дъщеря ми, ако се нахендри в същата ситуация. И едновременно с това бих и казала, че ще я подкрепя ако реши да го остави, осъзнавайки че ме чака още едно родителство. Дано не ми се наложи подобно нещо! Въобще не ми допада като переспектива!

Много се вживявате. Да си бременее и да се събира с него, ако това искат и двамата. Това си е нейният живот, съветите са безсмислени. Човек трябва да живее както си е решил самият той.