Зависи какво са ви предложили и вие какво сте подписали. Често се отказва с оправдания че уж нямали възможност. Но каква е разликата (часово) дали е в час или извън него. Приобщаването в истинския смисъл на думата предполага ресурната да е в клас. Но има и деца за които обучението в клас е безполезно. Така , че отговорът на въпросът не е еднозначен. Зависи от нуждите и възможностите на детето. Далеч съм от мисълта, че когато се подписва план за ДО обективно се ориентира именно от възможности и нужди. Има и още ама има ли смисъл да го пиша.
Нещо което днес е публикувано на профила на К@лоян Дамян0в
https://www.facebook.com/kaloyan.damyanov
"Понеже знам, че съвсем обяснимо профила ми се чете от много ресурсни учители и директори на детски градини и училища ми се иска да подчертая още веднъж важен детайл за нормата заетост на тези специалисти.
В практиката често възникват въпроси как се изчислява нормата на ресурсния учител и какво включва неговото реално работно време. Важно е да разграничим два основни принципа:
1. Нормата на ресурсния учител не се измерва само в учебни часове (по 40-45 мин.), защото той не преподава учебни предмети. Ресурсният учител осигурява допълнителна подкрепа за личностно развитие, която включва:
-работа в реалната образователна среда (в класната стая)
-индивидуална подкрепа извън урока
-консултации с учители и родители
-участие в екипни срещи
-адаптиране на материали и т.н.
2. Един учебен час е 40-45 минути, но реалното присъствие на ресурсния учител се измерва в астрономически часове (60 мин.). Примерно: ако работи от 8:00 до 13:00 ч. (25 астрономически часа), това включва придвижване между класни стаи, работа по документация, подкрепа в междучасията и други дейности, които не се водят „учебни часове“, но са неразделна част от неговата роля.
3.Важно е остатъчните часове в графика на ресурсния учител да не се третират като „излишни“. Те следва да се използват за:
-съвместно преподаване и наблюдение в клас
-допълнителна подкрепа в междучасията
-консултации и водене на документация.
В графика и дневника на ресурсния учител да се отбелязват всички форми на дейност с конкретна цел – „съвместна подкрепа в час по математика“, „адаптиране на материали“, „консултация с родител“ и т.н.
4. Защо е важно да имаме диференцирана интензивност на подкрепата?
Защото потребностите на децата със специални образователни потребности са различни по вид, сила и продължителност. Някои деца се нуждаят от постоянна и интензивна подкрепа в класната стая, други – от по-лека и епизодична помощ. Определянето на интензитета позволява подкрепата да бъде индивидуализирана, справедлива и адекватна – така всяко дете получава точно толкова помощ, колкото реално му е необходима, без да бъде пренебрегнато или натоварено излишно.
5.Времето за самоподготовка на ресурсния учител е извън педагогическата норма от 25 часа,в рамките на останалите до 40 часа заетост по трудов договор на пълно работно време.
6. По отношение на “многото бумащина”. Нека уточним: документите са 4 основни и голяма част от тях се попълват еднократно за етап на обучение т.е за 3-4 години. Кои са те: -Функционална оценка (кратката карта се попълва за около 20 минути) от 3-4 специалисти
-Пълната карта се попълва за цяла учебна година и включва информация от кратката карта
-План за подкрепа. Динамичен документ, който обаче се променя само при необходимост и то най-често в рамките на няколко реда текст
-Доклади в края на учебния срок и учебната година в рамките на 1-2 страници, които пак отразяват промени и наблюдения.
Всички извън тези документи не са част от директната работа на ресурсния учител и са свързани често или с други отговорности или с ненужно административно натоварване.
Документи свързани с отлагане от първи клас, насочване след 7 клас напр. са еднократни и в голямата си част са друга отговорност ( На РЕПЛР, на комисията в РУО и т.н).
Надявам се тези уточнения да бъдат полезни за много колеги, въпреки че вече са споделяни нееднократно в различни форуми и формати..."