Влюбване в женкар - има ли смисъл/как да продължи

Авторке, не слушай анонимната, дори да е възможно нейното развитие, шансът да се окопаеш яко в чувства, а на края и да завършите в хоризонтално положение е много голям.
Ама ти си знаеш де, някои неща се учат по трудния начин

Значи, то по принцип влюбването няма смисъл, освен в случаите с продължаване на рода, да речем. Иначе никак не е задължително да е логично и да се очаква някакъв положителен резултат от това.
Нищо не бих правила на мястото на авторката. Само ще си изстине чувството, като започне да ѝ споделя за други жени, като си поотпусне душата да се хвали с разни истории. А този може пък да се окаже, че само лае.

Аз имам подобна история като на първата анонимна. Приятели сме, не най- добри, но намираме един у друг разбиране по определени житейски ситуации, което аз лично и от по- близки приятели не мога. С негласна уговорка, че нищо няма да става, за да не си развалим приятелството. Мислех, че съм овладяла ситуацията, дръпнах се емоционално, но човекът си ме придърпва чрез смесени според мен сигнали, моите също са смесени. Като се дръпна изцяло от полезрението, за да си подредя мислите и да не направя някоя глупост, започва усилено да ме търси да си общуваме, а на мен ми е ценен по някакъв начин, не искам да не присъства в живота ми. Но има моменти, в които тази дисциплина, за която другата анонимна говори си е точно тънък лед. Питаме се с дежурна заинтересованост как са половинките ни, споделяме накратко, после се държим за ръце, примерно. Имаме много общи теми, прекарвали сме часове наред в дискусии, но понякога след търсене на поводи да се докосваме, гушкаме просто спираме да говорим и си мълчим - дълги моменти на мълчание, последвани от много тъпи и неловки включвания за времето. Усещам, че се дразня за неща, които просто приятелка не би следвало да се дразни и той ми се обяснява и оправдава, усещам се и спирам, защото започва да мяза на семейна караница.
Да консумираме не е опция за мен поне, защото няма да ми мине, а напротив. И се чудя - може би трябва да стисна зъби и да го махна от живота си, защото охлаждането не ми се получава явно. Започва наново и наново.

Само си усложнявате живота с глупости. Тънък лед, дрън-дрън, покажете характер, преди да съжалявате за някоя глупост.

Да, така е. Ама и не е - борбата на разума със сърцето не е от вчера и не наша измислица. Аз друго се чудя - как има хора, за които не е глупост и не съжаляват. Бих искала да ги разбера.

Май други освен другата анонимна няма, така че трудно ще чуеш още такива истории

То няма как да разбереш другите хора. При всеки е различно. Предвид, че и самите хора и историите/ситуациите им са различни.
Примерно, аз не ги виждам тези тънки ледове и половинчати работи при мен с "държане само на ръце" как могат да станат. До темперамент е. Някои ходят по ръба, други скачат.
Ти за себе си ще си прецениш кое си струва, защо, дали.

У жената нуждата от любов е по-силна от нуждата от приятелство.
Важи за всяка жена, макар да не е добре да се обобщава.
Факт.

Правилно, не е добре да се обобщава.

В далечните мои 20 години, когато мой приятел от детските години се ожени, ми каза "Не обичам жена си, но я уважавам". Дотогава смятах, че любовта е по-важна, бях убедена че тя гарантира уважение, но явно не съм била права. Приех думите му за важен житейски урок и от тогава поставям любовта след уважението, приятелството и партньорството. Има ли ги тези три неща, ще има място и за любовта.

Мила Анонимна 2, разбирам те прекрасно, защото и през такъв период сме минали, преди нещата да се балансират. След години "придърпване", решихме да се оставяме на спокойствие, ако някой има нужда да се отдръпне, защото сме установили, че си вредим един на друг, ако се придърпваме отново и отново, без да предлагаме нищо повече от приятелство. И който има нужда да се отдръпне, се отдръпва колкото има нужда. После, ако реши сам, че е готов, може да потърси другия. Ако не, вероятно ще си приключи по естествен път. Последното ми отдръпване продължи няколко години и може би щеше да продължи до живот, но чиста случайност ни събра на едно и също място в един и същи момент, по нов начин. Аз лично, не мога да се боря с това. Точно тая история е толкова смахната, с толкова случайности и "намеса от съдбата", че съм установила, че е по-добре да живея с нея, защото така донякъде е под контрол, отколкото да тлее там някъде си недоизживяна и потисната. А ако някой в даден момент се почувства кофти, просто разговаряме.

А имали ли сте физически контакт все пак? Защото за мен е странно да го караме абсолютно платонично с откраднати докосвания и да продължава това толкова време. Вече година и половина.

Може би решението е да ме разочарова безвъзвратно с нещо, за да не поглеждам назад. Даже се усещам понякога, че подсъзнателно явно търся поводи да се скараме.

Анонимните с платоничните приятелства:
нито са платонични, нито са приятелства.
Голяма самозаблуда, голямо нещо.

Слушах Натали Трифонова при Светльо Иванов снощи , че най - добрият ѝ приятел е мъж, с който се познават още от прогимназията - съученици. Кой знае, как въздиша по нея, но като не може да я има/позволи го играе френд поне да е близо до нея.
  Аз лично смятам, че няма такова приятелство между мъж и жена, особено ако са на приблизително еднаква възраст.

Спрайт има да ти каже нещо.

Ами то всяко едно чувство, преживяване и усещане, се пречупва през личната призма на човек т.е. е чисто субективно и в този смисъл е "самозаблуда". Само че, когато участниците в дадени отношения, ги усещат по един и същи начин, вярват им, щастливи са, не пречат никому, не престъпват чужди граници и са еднакво "самозаблудени", то това си е тяхната истина от първо лице. Нещо, доказало се в продължение на десетки години, устояло на всякакви житейски превратности и обстоятелства, какво има да му умуваме какво е и какво не е - то е такова, каквото е и няма никакво значение трети лица, в кава рамка ще се опитат да го сложат и с каква дума ще го нарекат.